Ако културата беше алкохол, 0.4% някак щеше да е на границата на наказуемото. Хем си консумирал нещо, хем още не си нарушил закона. Ако те притеснят ще можеш да кажеш, че това което е в теб не е култура, а шупнал сироп за кашлица. Още по-хубаво е ако можеш и да го докажеш. А това не е трудно ако носиш със себе си празно шише от сироп за кашлица.
Ако културата беше кислород, щяхме да сме анаероби. Който не е анаероб, щеше да е мъртъв. Разбира се, между нас щяха да се разхождат по-предвидливите борци на културния фронт облечени със скафандри, в които още по-предвидливи спонсори на правилната култура ще им подават необходимите количества кислород. Не повече.
Ако културата беше вода, ние нямаше да сме риби. Защото в толкова малко вода риба не вирее. Водата щеше да стига за напълването на един-два частни басейна, и дотам. А остатъчната риба щеше да бъде разквартирувана в консервни кутии.
Ако културата беше храна, щеше да се сервира в малки гурме порции от дебели сервитьори. Толкова малки порции, че щяха да граничат с невъзможни.
Ако културата беше слънце, производителите на плажни чадъри щяха да фалират и никой метеоролог нямаше да говори за глобално затопляне.
Ако културата беше дрога, щеше да бъде най-безопасната дрога.
Ако културата беше нож, с нея нямаше да може да се извърши нито едно убийство.
Ако културата беше тъга, щяха да я излъчват по комедийните канали. В праймтайм разбира се.
Ако културата беше курва, щеше да е толкова грозна, че никой нямаше да иска да я има.
Ако културата беше любов, щеше да ви изостави. И на прощаване щеше да ви каже да не я търсите повече.
Ако културата беше секс… Ако културата беше секс, мили мои мастурбатори…
Ако културата беше нещо важно нямаше как да бъде 0,4%? Слава богу, че не е! Нали така?