Отидете към основна версия

10 688 101

"Защо викаш, бе, пе*****т! Мястото ти е на земята!"

  • гейове-
  • хомосексуалисти-
  • насилие-
  • хомофобия-
  • българия-
  • омраза-
  • полиция-
  • лгбт

Случаите на хомофобски атаки в България, извършени чрез дигитални платформи за запознанства, зачестяват

Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

28-годишният М*. никога няма да забрави нощта на 27-и срещу 28-и юли, когато слиза по чехли във входа на блока си, за да посрещне младеж, с когото се е запознал онлайн.

М. използва популярната сред ЛГБТИ хората платформа за запознанства Grindr от години. Благодарение на нея е намерил много нови познати и приятели. Именно за това той изобщо не подозира, че пред входа го чакат трима души, които ще го го нападнат, пребият и оберат в мига, щом отвори входната врата. Нападението обаче носи белезите на нещо повече от хулигански акт или обир.

"Мястото ти е на земята!"

"В мига, в който нахлуха, попитах какво се случва, след което последва удар в носа, в лицето с юмрук, който ме събори на земята. Многократно питах: какво се случва, вие нормални сте?", разказва М. пред ДВ. Вместо отговор, младият мъж получава още ритници и викове: "Защо викаш,бе, пе*****т! Мястото ти е на земята!"

След това нападателите вземат телефона му и побягват. М. не изключва именно луксозната вещ да го е спасила от това да пострада по-тежко. "Може би, като са видяли телефона, са преценили, че е по-добре да го вземат, вместо да продължат с побоя", коментира той. Пострадалият докладва за нападението в близкото 9-то РПУ. На следващия ден си изважда и медицинско свидетелство, в което е вписана "лека телесна повреда". Предупреждава за инцидента и в затворена група за ЛГБТИ хора в София. Така с него се свързва друго момче, нападнато по сходен начин след онлайн запознанство в Instagram, което му праща снимка на своите нападетели. Двама от тях се оказват същите и М. успява да ги разпознае, включително и в полицията. По всичко личи, че агресорите имат криминална история, въпреки че към момента на първата атака са били непълнолетни.

Оттогава М. чака развитие по случая, страхувайки се не само за своята сигурност, а и от хода на разследването. "За мен в момента най-големият страх е да не бъда подведен под отговорност поради това, че съм посочил дадените лица. Страхът ми е дали ще мога да защитя тезата си. Моята дума е срещу тяхната", споделя той. Той знае, че нападението срещу него, носещо всички белези на престъпление от омраза, далеч не е изолирано явление и съзнава, че е един от малцината, дръзнали да говорят публично за проблема: "Много от гей мъжете се притесняват да подават сигнали в полицията, защото не мислят, че ще срещнат разбиране."

Законодателните промени не решават всички проблеми

Инцидентът с М. се случва по-малко от ден преди 28 юли 2023 г. - дата, която ще остане в историята за българската ЛГБТИ общност. Този ден ознаменува успешния край на една над 20-годишната битка - тази за включването на престъпленията от омраза по хомофобски подбуди в Наказателния кодекс. С гласовете на депутатите от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС бяха приети ключови законови промени, предвиждащи по-сериозни наказания за престъпления като убийството, телесна повреда, отвличане и противозаконно лишаване от свобода , ако са мотивирани от сексуалната ориентация на жертвите. Промените, обнародвани в държавен вестник на 4 август, включват и по-тежки наказания за подбуждане към дискриминация, насилие или омраза към ЛГБТИ хората.

В условията на зачестили случаи на хомофобски атаки - като започнем от погрома над общностния център "Рейнбоу хъб" през 2021 г. и стигнем до саботажите на културни събития и филмови прожекции от привърженици на "Възраждане" в София и Пловдив през юни 2023 - не е изненада, че ЛГБТИ общността приветства приетите промени. "Това е първата значима законодателна промяна в полза на ЛГБТИ+ хората в България след приемането на Закона за защита от дискриминация", написа фондация GLAS на 28 юли.

Промените в Наказателния кодекс обаче не са приложими в случая на М. "По отношение на побоя, това е лека телесна повреда, което е престъпление от частен характер. Полицията и прокуратурата не събират данни за това престъпление - трябва да се подаде жалба до съда. Но кражбата може да се преследва по общ характер", коментира адвокат Деница Любенова от младежката ЛГБТИ организация "Действие", работеща и по знаковото дело "бебе Сара".

Тя допълва, че случаите на хомофобски атаки, извършени чрез дигитални платформи за запознанства, зачестяват. "За да се идентифицират хората и IP адресите, полицията трябва да осъществи процесуално-следствени действия. Когато става дума за международни платформи, нашата полиция доста трудно се справя", обяснява Любенова. От СДВР потвърдиха пред ДВ, че разследвания са образувани и по двата случая, за които разказа М. Говорител на столичната полиция обясни, че се разследва грабеж и се извършват всички необходими процесуално-следствени действия, за да бъдат установени извършителите.

"Работата тепърва предстои"

По думите на адвокат Любенова промените в НК са едва първата крачка по тема, по която предстои "страшно много работа". "На първо място, трябва да обучим полицията, че това нещо съществува и как трябва да се разследва. Ние имаме обучени около 300 полицейски служители и, както каза една дама, която ни съдейства с тези обучения - това е едва около един процент от хората, работещи в структурите на МВР. Работата тепърва предстои", посочва Любенова. Разказът на М. е нагледно доказателство колко необходимо е обучението. "Реакцията на дежурният полицай беше на учуден човек, когато му казах, че съм поканил момче, а не момиче вкъщи. Той буквално спря разговора", споделя пострадалият. "Не знам дали това не се дължи на факта, че толкова категорично заявих сексуалната си ориентация", допълва М.

Той признава, че е срещнал разбиране от разследващия полицай по случая, но като цяло определя преживяването си като "сблъсък със стена от бюрократщина" и не крие недоверието си към правораздавателната система. "Нито законотворците, нито обществените личности са заявявали готовност да се действа адекватно. Не знам дали това, че съм различен от масовката, няма да се окаже причина правосъдието да не защитава правата ми", опасява се младият мъж. Инцидентът променя животът му коренно: той се изолира, вижда се с приятели само по светло и не излиза навън сам. Спира да ходи във фитнес залата, защото се страхува да не бъде нападнат отново. "Идват едни вълни на страх и си отиват. Онзи ден ги сънувах как са надвесени над мен в леглото. Аз вече имам посттравматични кошмари", разказва М.

Тежки последици за психичното здраве

"В моя кабинет, за съжаление, доста често работя с хора от общността, които са били жертви на насилие и тормоз", споделя пред ДВ Анна Жукивская, психолог и координатор на програмата "Психологическа подкрепa" на фондация Single Step. Тя е категорична, че престъпленията от омраза носят със себе си "много тежки и комплексни реакции" у пострадалите. "Ако един човек много дълго се е борил със себе си и най-накрая е започнал да се приема като гей човек, да се разкрива пред близките си, (...), една такава атака може да го върне много етапи назад. Да си каже, че наистина е много опасно да си гей в България", обяснява психологът.

По думите ѝ често жертвите се затварят, изпитват силен срам и страдат от загуба на доверие в себе си и другите, стигат до рисково поведение и дори суицидни мисли. И макар атаките да са редовни, опитът на Анна Жукивская също сочи, че жертвите на насилие от ЛГБТИ общността се срамуват да търсят подкрепа и се оплакват, че "полицаите им се подиграват и не ги приемат насериозно".

Според нея насилието към хората с различна сексуална ориентация у нас е легитимирано на най-високо равнище. "Думи за ЛГБТИ хората, изричани от политици и други легитимни за обществото ни хора, думи, изпълнени с омраза и с послания, че това е нещо ненормално, заразно, цялото "джендърство"...всички тези послания носят със себе си усещането, че е позволено такова поведение”, смята тя. "Имаме много, много път да извървим в посока на адекватна подкрепа", смята тя.

"Ние се борим за нормален живот"

М. обаче надали ще дочака страната ни да измине този път на приемане и толерантност. Той не се пита дали, а кога да напусне България. "Аз не искам да живея в страна, в която да съм силует или сянка в очите на правосъдието и закона. Ние се борим за нормален живот и аз като гей се отказах от мечтата си да имам деца и семейство в страната, която наричам родина. И обществото, и държавата казват "не" на тази моя мечта", категоричен е той.

*Запазваме анонимността на М. от съображения за неговата безопасност

Автор: Мария Черешева

Поставете оценка:
Оценка 1.8 от 77 гласа.

Свързани новини