Най-малко три цели преследва Киев със зачестилите атаки с дронове на руска територия: те показват на руснаците, че войната е близо до тях, засилват психологическия натиск срещу Кремъл и объркват въздушния трафик.
Редовните атаки с дронове срещу Москва започнаха през май тази година. Броят им вече е 15, а през последните шест дни нападенията следват едно след друго и без пауза.
Какво смятат наблюдателите за целите и задачите, които си поставя Украйна с тези нападения? Израелският военен експерт Сергей Мигдал например откроява пред ДВ "медийния ефект" - да се покаже на цял свят, че Украйна не се предава и е в състояние да отвърне на руската агресия.
"Сигнал към московчани и руското ръководство"
Основната цел на този вид нападения е "да се изпрати сигнал, че войната не е някъде далеч, а се връща обратно в Русия", казва германската експертка по международни отношения Улрике Франке. По нейните думи този сигнал се отправя от една страна към жителите на Москва и трябва да им покаже, че "ръководството на страната не може да ги защити".
От друга страна посланието е и към самото политическо и военно ръководство на Русия. "Засега без отговор е въпросът дали тези атаки ще повлияят на средносрочните планове на руското военно командване", продължава Франке. Ако например на руската армия ѝ се наложи да отдели допълнителни системи за противовъздушна отбрана - за укрепване на защитата на столицата.
Атаките с дронове оказват и "психологически натиск" на руското ръководство "с надеждата да предизвикат някаква (изгодна за Украйна - б.ред.) реакция на руските власти. Става дума не само за защитни мерки, но и за допускането на някакви грешки, посочва Сергей Мигдал.
Парализират работата на московските летища
Наред с отправянето на сигнали, атаките имат и практически задачи, макар до момента да не са си поставяли за цел да унищожат някой конкретен обект в столицата, допълват експертите. Освен натиска спрямо ръководството, дроновете принуждават московските власти все по-често да затварят небето над региона.
"Ударите срещу Москва не целят да убият 100-150 души. Това е ненужно и безсмислено - целта е да се блокират въздушното пространство и логистичните артерии, да се парализира работата на летищата. Работи ли това?
"Да, несъмнено", казва израелският военен експерт Игал Левин. В коментарите си за атаките с украински дронове той отбелязва, че "Москва е най-големият транспортен възел на руската държава" и логистичните вериги няма как да се променят - за това ще са нужни години или дори десетилетия.
Според Франке засега тези нападения не представляват сериозен проблем за руската гражданска авиация. Но те стават причина за прекъсвания на работата на гражданските летища в Москва. Критично може да стане, ако дрон падне на някое летище в съседство с граждански самолети, казват наблюдатели. Сергей Мигдал например прогнозира, че тогава чуждестранни авиокомпании могат да се откажат да летят до Москва до прекратяването на военните действия.
Пропуските в противовъздушната система на Москва
Улрике Франке подчертава, че не бива да се надценява лекотата, с която дроновете достигат до Москва. "Не става дума за лятна разходка - не знаем колко точно безпилотни самолета са били свалени и какъв процент от тях е достигнал до Москва", уточнява тя. Според нея двете страни активно и постоянно се адаптират и променят тактиките си.
Въпреки това самият факт, че има успешни удари с дронове в Москва, вече представлява проблем, посочва израелският военен експерт Давид Шарп. А украинският му колега Михаил Самус припомня в тази връзка, че още от съветско време Москва е "най-защитеният район в Русия". Сега става ясно, че има пропуски в противовъздушната отбрана на столицата. Проблемът е в това, че системата е предназначена за защита от по-големи цели - като например балистични ракети, а не за защита от малки обекти като дроновете.
Освен това има пропуски при идентификацията на застрашаващите столицата цели. "За да удариш целта, първо трябва да я установиш - с радиолокационни станции, които би трябвало да са обединени в единно радиолокационно поле. Но вероятно в Русия такова поле няма - комплексите на противовъздушната отбрана покриват отделни обекти, но не и целия град", обяснява пред ДВ Самус.
Само началото?
Украйна няма ракети като "Кинжал" или "Искандер" и ударите по Москва и по руския тил с малогабаритни безпилотни самолети, които пренасят само няколко килограма експлозив, са "тактика на слабата страна", признава Мигдал. "Значението на атаките не е толкова голямо, те няма да унищожат нито руските летища, нито руската авиация. В този смисъл много по-голямо практическо значение има използването на бойни и разузнавателни дронове от различен тип на фронта", уточнява той.
Въпреки това експертите очакват Киев да продължи с тази тактика и дори да засили атаките с дронове на руска територия и в частност по Москва. "Това е само началото", убеден е Шарп. Мигдал пък допуска, че в бъдеще атаките с дронове срещу Москва вече няма да бъдат единични, а масови.
"Да си представим, че долетят на три, а 30 или 300 дрона от всички страни. Ако на Украйна в резултат от тези нападения ѝ се отдаде да изведе от строя основните московски летища, това ще бъде голяма победа за Киев и поражение за Русия, което ще накара властта да преосмисли нещата", смята Мигдал. "Въпросът е накъде ще тръгнат - дали да търсят компромис и преговори, или ще реагират неадекватно."