Резултатът от военната операция, започната от Азербайджан срещу Армения през 2020 г. за освобождаване на Нагорни Карабах и седемте окупирани района около него и последвалите събития доведоха до геополитически промени в Южен Кавказ, пише за Turkish Minute Фатих Юртсевер (псевдоним от съображения за сигурност), бивш морски офицер от турските въоръжени сили.
Тези промени, съчетани със заетостта на Русия с войната в Украйна след 24 февруари 2022 г. и представянето на руската армия в Украйна, което далеч не отговаря на очакванията, направиха предположенията за ефективността на руската военна мощ съмнителни.
Ерозията на политическата и военната мощ на Русия създаде нови възможности за сътрудничество между Армения, Азербайджан и Турция. Въпреки това, безусловната подкрепа на Турция за Азербайджан срещу Армения, основана на националистически мотиви, нейният неуспех да отвори граничните порти с Армения, които са затворени от 1993 г., и неуспехът ѝ да нормализира дипломатическите отношения с Армения - Турция спря дипломатическите си отношения с Армения през 1993 г. поради окупацията на арменската област Калбаджар в Азербайджан — усложниха регионалното сътрудничество и дадоха на Русия възможност да запази влиянието си в Южен Кавказ чрез използване на конфликта между Армения и Азербайджан.
И така, какво трябва да направи Турция, за да обърне тази тенденция?
През 2023 г. азербайджанската армия успешно пое контрола над региона Нагорни Карабах, който беше обявен за територия на Азербайджан в декларация от 1991 г. на срещата на върха на Общността на независимите държави (ОНД) в Алмати, Казахстан. ОНД беше създадена с договор между Русия, Украйна и Беларус на 8 декември същата година, отбелязвайки разпадането на Съветския съюз. Въпреки това референдумът, проведен в Нагорни Карабах на 10 декември 1991 г., доведе до 99,89% гласуване в полза на пълната независимост, която Азербайджан не призна, което доведе до прекратяване на автономния статут на региона. По време на опитите на Азербайджан да поеме администрацията, арменското правителство подкрепи движението за независимост в Нагорни Карабах, което доведе до жесток конфликт между Армения и Азербайджан, който продължи до 1994 г.
През този период Армения окупира седем азербайджански области в допълнение към Нагорни Карабах. Въпреки това между 1994 г. и 2020 г. Азербайджан постигна значителен напредък в модернизирането и укрепването на армията си, използвайки икономическата си мощ, особено чрез покупки на оръжие от Израел и Турция. През 2020 г. Азербайджан започна успешна военна операция, която му позволи да си върне окупираните територии с помощта на гореспоменатите оръжия и подсилената си армия. Споразумение за прекратяване на огъня беше постигнато на 9 ноември 2020 г. между Азербайджан и Армения чрез руско посредничество.
Въпреки че Азербайджан освободи седем области около Нагорни Карабах от окупация с военната операция, която проведе през 2020 г., руски миротворци се установиха в района на Нагорни Карабах в съответствие със споразумението, постигнато с Армения при посредничеството на Русия. Основната стратегия на Русия беше да разпространи разрешаването на конфликта в района на Нагорни Карабах във времето и да осигури подписването на мирен договор между Азербайджан и Армения при нейно посредничество. Въпреки това, тъй като президентът на Армения Никол Пашинян призна региона Нагорни Карабах за азербайджанска територия в съответствие с декларацията от Алмати, Азербайджан прецени, че условията и международната конюнктура са в негова полза и проведе военна операция в района на Нагорни Карабах на 19 септември и пое пълен контрол над региона. В резултат на конфликта в региона 120 000 арменци в момента мигрират към Армения през Лачинския коридор, свързващ Нагорни Карабах и Армения.
Тази миграция ще има значително въздействие върху политическия и икономическия живот на Армения. Сегашният президент на Армения Пашинян е за освобождаването на Армения от руското влияние и установяването на добри отношения със страните от ЕС и САЩ. Пашинян смята, че контролираната от Русия Организация на договора за колективна сигурност, в която Армения е член, не може да отговори на нуждите на Армения за сигурност, защото не е отговорила на молбата на Армения за помощ в конфликта в Нагорни Карабах. От друга страна, Армения е икономически зависима от Русия. Руснаци притежават железопътната компания и компанията за разпределение на природен газ в страната. Руските войски защитават границите на Армения. Следователно Армения трябва да установи добри икономически отношения с Турция и Азербайджан, за да елиминира влиянието на Русия.
Всъщност сега е най-благоприятният момент Турция да отвори граничните врати с Армения и да започне дипломатически отношения. Пашинян е умерен и разумен. Въпреки това, както допълнителната тежест върху икономиката, причинена от арменското население, идващо от Нагорни Карабах, така и недоволството сред арменските националисти поради изоставянето на региона Нагорни Карабах на Азербайджан, изложиха на риск политическото бъдеще на Пашинян. Но отварянето на границите на Турция с Армения може да доведе до съживяване на арменската икономика. Освен това ЕС и САЩ също са за това Армения да се освободи от руското влияние. Следователно Турция може да възстанови арменската инфраструктура за природен газ и да доставя природен газ на Армения, особено с финансовата подкрепа, предоставена от ЕС и политическата подкрепа на Съединените щати.
Тук трябва да се подчертае още един момент. Решение в Южен Кавказ, което напълно изключва Русия, няма да продължи дълго на този етап. Следователно Турция трябва да следва пътна карта, използвайки добрите си отношения с Русия. На първо място, Турция трябва да спре миграционния поток от района на Нагорни Карабах към Армения, като използва влиянието си върху Азербайджан. Международна комисия, включваща Русия, ръководена от Турция, трябва да наблюдава положението и условията на живот на арменците. Турция трябва незабавно да започне необходимите дипломатически инициативи в това отношение.
Второ, Турция трябва да гарантира териториалната цялост на Армения и Азербайджан. По този начин ръката на Армения трябва да бъде укрепена, за да прекрати руското военно присъствие в страната си. Турция трябва да създаде "Южнокавказки икономически съюз", в който да влязат Грузия, Армения и Азербайджан. Русия и Иран също могат да станат членове на този съюз, ако желаят. Като условие за присъединяване към този съюз, държавите-членки трябва да признаят взаимно границите си и да се ангажират да не се намесват военно една срещу друга.
Турция обаче не предприема нито една от описаните по-горе стъпки. Напротив, подкрепя Азербайджан поради неговата националистическа програма и работи за дестабилизирането на Армения. Докато турската общественост е заета с геополитическите предимства на Зангезурския коридор, който ще свърже Турция, Нахичеван и Азербайджан, което ще изисква одобрението на Армения, те пренебрегват факта, че руските войски все още охраняват границите на Армения и тази част от този коридор, ще премине през арменска територия и ще бъде под контрола на Русия.
Продължаващият конфликт между Азербайджан и Армения и фактът, че Турция скъса дипломатическите отношения с Армения през 1993 г. и запази границите с Армения затворени, послужиха за защита на интересите на Русия и разширяване на влиянието ѝ в Южен Кавказ, като същевременно изолираха Армения в региона.
Германия, Китай и САЩ организират срещи на върха във формат 5+1, за да подобрят отношенията си със страните от Централна Азия. Развитието на отношенията на Турция с тези страни зависи от регионалната интеграция, която ще се установи в Южен Кавказ. Турция може да получи достъп до Каспийско море и оттам до тюркския свят чрез коридор, който ще пресече териториите Турция-Нахичеван-Армения-Азербайджан с участието и одобрението на Армения, като руските войски са извън уравнението.
Икономическата интеграция на Централна Азия и Южен Кавказ ще обслужва интересите на всички. Отслабването на силата на Русия в Украйна проправя пътя за подобни регионални интеграционни проекти. За целта трябва да се загърбят историческите вражди и националистически чувства както от турска, така и от арменска страна и да се създадат условия всички да се обединят. Наложително е Турция да ускори нормализирането на отношенията с Армения. Продължаването на националистически ориентирана външна политика от страна на Турция не само изостря регионалните разногласия, но и осигурява канал за Русия да затвърди своята опора в района.