Тези избори наистина са трудни за прогнозиране, но не защото партийните възможности са изравнени или защото партиите са извадили равностойни кандидати. Не е така. Партиите са в различен етап на популярността си - ГЕРБ е в процес на възстановяване, ПП/ДБ гледат да намалят загубите и от упражняването на властта, и от прегръдките с Борисов и Пеевски, а в БСП се опитват да вземат глътка въздух между две електорални потапяния.
Това коментира за "Сега" Петьо Цеков.
За кандидатите е ясно - всеки един от тях има своите силни и слаби страни. Например, Васил Терзиев се е доказал в предприемачеството, Антон Хекимян е популярен, Ваня Григорова е речовита. И никой от тях не си го представяме като кмет /то и Фандъкова бе учителка.../.
Но тези хора, софийските кандидати, имат нещо общо, което прави изборите наистина непредсказуеми. И тримата имат проблем с партиите, които би трябвало да стоят като скала зад тях. При рекордно ниска избирателна активност, каквато се очертава, и при разколебан твърд електорат, изборите наистина стават непредсказуеми.
Вижте Ваня Григорова.
Тя до последно не знаеше дали ще е кандидат на БСП. Софийската организация на БСП я издигна и подкрепи безрезервно, N на брой леви организации я припознаха, но Партията... Партията в лицето на баш началника Корнелия Нинова мълчеше като партизанин на разпит. "Видяхме се един път преди месец", обясняваше нещата Ваня Григорова и от това ставаше пределно ясно, че Нинова и хората около нея, които де факто и де юре колят и бесят в БСП, имат силни колебания по отношение на кандидатурата на Григорова. Като тук "колебания" е някаква мека, заоблена дума...
Честно казано, напълно разбираема е колебливата позиция на Нинова - все пак трябваше да застане зад човек, който не е от нейната кръвна група. Фактът си е факт - твърдолинейните бесепари, защитници на статуквото в партията, няма как да приемем Ваня от "Подкрепа".... Ако от централата на БСП зависи каква кампания ще направи Григорова в София, то нещата май са ясни - Ваня веднага трябва да започне да обикаля спирките в София и да агитира за себе си. На "Позитано" едва ли може да разчита.
Антон Хекимян ли?
Неговата кандидатура шокира всички - журналисти, социолози, политици... Но най-шокирани са очевидно ГЕРБ-ерите. От цялата партия вероятно за номинацията са знаели само двама - Бойко Борисов и Георги Георгиев - на този толкова прецакан човек очевидно са му обяснили няколко дни предварително кой е кандидатът, че да има време да се освести. Георгиев е единственият човек в момента в ГЕРБ, който казва по някоя добра дума за Хекимян. Другите тепърва трябва да заучават по някоя хвалба, така стоят нещата. Разбира се, Хекимян също казва много добри думи за себе си, но това не се брои - той все пак не е от ГЕРБ и никога няма да бъде от ГЕРБ, ако ГЕРБ решаваше. ГЕРБ не е Хекимян. Хекимян е някакъв придобит синдром, който ГЕРБ трудно ще издържи - нито е делил баницата с ГЕРБ, нито е понасял синините от демократичния бич заедно с ГЕРБ. Затова е много спорно доколко партията ще отиде при урните заради Хекимян.
Васил Терзиев?
Е, тук нещата са съвсем, съвсем ясни - Терзиев има гигантски проблем с коалицията, която го издигна. Не с партията, която го номинира, щото ПП е твърде, твърде млада и неопитна партия, а с коалицията. На местните избори през 2019 г. в София имаше една дясна либерална сила - "Демократична България". Сега тази сила тотално е потопена в коалицията ПП/ДБ, после е потопена в коалицията ПП/ДБ-ГЕРБ, накрая отгоре е седнал и Пеевски. "Демократична България" може да я няма, но хората ги има, те са там и ще гласуват.
И лошата новина за Терзиев е, че те - това столично жълтопаветно море от десни избиратели, ужасно се колебаят за кого да гласуват - за детето на ДС, за момчето, което не иска да спасява София с ДБ, или за някой друг чужд човек, който им сервират. Ако погледнете списъка с кандидати за общински съветници на ПП/ДБ, лесно ще видите, че и там ДБ почти няма. Като казах по-нагоре, че Ваня Григорова трябва да агитира за себе си като обикаля сама, веднага се сетих за Борис Бонев, който всяка свободна сутрин прави точно това - седи около спирките в центъра на града и раздава листовки. Така трябва, постери няма кой да направи.
Така стоят нещата - за да спечели София, всеки един от тези кандидати трябва да преодолее първо партията, която го издига. Това е странна и небивала досега ситуация, която говори само за едно - за политическата криза, която става все по-лепкава и тъмна. Мнозина чуха само партийната позивна, която се опитваше да обясни политическата немощ с някаква мистична конспирация "наш'те са предали София". Не, никой нищо не е предал - такава странна ситуация се получава, когато партията/коалицията е зарязала нормалния демократичен път на номинациите и е оставила всичко в ръцете на партийните фюрери.