„Архитектите у нас винаги са били изтикани в ъгъла“, това бе посланието за мен от интервюто на министър проф. арх. Иван Данов в сутрешното предаване на БТV “Тази събота, тази неделя” на 23.11.2013 г., заявява в коментар до редакцията на Факти.бг арх. Анелия Тодорова.
Най-вероятно целта на интервюто беше да се информира обществеността за дейността на това ново и така “спорно” министерство. Какво е направено и какво предстои? Не всички зрители са тясно специализирани в строителство и най-вече в инвестиционното проектиране, затова журналистите трябва да представят на обществото на разбираем език разискваната тематика. Но вместо това за пореден път бяха зададени вече всеизвестните въпроси: Кой Ви предложи за министър?, Колко струва ремонта на министерството?, Раздадохте ли бонуси?, Може ли да се строи върху дюни? Разкажете за вашия предходник, за вашия заместник… Особено важно беше с каква кола министърът ходи на работа - черна, червена или бог знае каква.
А министърът, очевидно възпитан човек, отговаряше на въпросите.
От целия разговор, поне за мен като архитект, остана посланието на госта в студиото, че „архитектите у нас винаги са били изтикани в ъгъла“.
Архитектите винаги са били олицетворение на отрицанието. Те работят за пари - значи са лоши, няма нужда да са познати на обществото, да се ползват с неговото уважение. Архитектите и художниците на Ренесанса, Барока, на съвременната архитектура – също са работили и работят за пари, а в миналото и за прехрана и подслон, но са били и са уважавани от обществото и са останали в световната културна история. Дали някой извън архитектурната гилдия може да свърже името на български архитект с красивата сграда, която е създал? Едва ли, а имаме не малко добри архитектурни примери. Нашето общество това не го интересува, тук няма сеир, глупава сензация или клюка. Загледайте се в информационните табели на новостроящите се сгради, всичко друго е изписано, само не и името на архитекта.
Дали в “новата” ни демократична строителна история има сграда, проектирана и построена от световен архитект? От време на време се споменават имената на млади колеги спечелили “концептуални” конкурси извън страната. И толкова. Какво се случва след това никой не знае.
Крайно време е на хората, занимаващи се с архитектура и строителство да се погледне с друго око. Може би трябва да са в светлината на прожекторите, за да застанат с имената си зад това, което са реализирали. Иначе ще продължаваме да се дивим на какви ли не “чудатости”, които са безименни за обществото. Всяка една сграда има Възложител, проектант и изпълнител – те трябва да са известни. Анонимността е най-добрият параван за бездарието. Затова мястото под прожектора е задължително за всеки творец, оставящ материално наследство за бъдещите поколения.