Това беше неестествен "съюз". Поради своите политически, културни, икономически и исторически връзки със Съединените щати и Европа, Израел трябваше да бъде на една и съща страна с тях във войната между Украйна и Русия. И все пак еврейската държава отказа да въоръжи украинската демокрация, ръководена от евреин. Тя също така се разграничи от западните санкции срещу Москва. Тази геополитическа аномалия в крайна сметка се разби в стените на войната. За няколко дни отношенията на "уважение" и "разбиране" между Русия и Израел бяха разбити, пометени от политическата емпатия на Кремъл към "Хамас" и от антисемитските изказвания на руски лидери, включително Владимир Путин, който сравни израелската обсада на Газа с нацистката блокада на Ленинград. Това пише на страниците на френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
Руският избор на Израел беше продиктуван от регионалната геополитика и от необходимостта да се сдържат Иран и неговите приближени, "Хизбулла" и "Хамас", смятани в Тел Авив за екзистенциални врагове. "Русия е наш съсед, имаме обща граница с нея", винаги повтарят израелски официални лица. Русия контролира сирийското небе. И позволява на израелските самолети да нанасят удари по позиции на иранската армия, като спират системата за противовъздушна отбрана S400. Това мълчаливо споразумение между двете страни позволи на ЦАХАЛ да извърши няколкостотин въздушни нападения за пет години на сирийска земя. По-важно, според експерта по отбраната и сигурността в Elrom Center в Тел Авив Сара Файнберг, е "необходимостта Израел да предотврати трансфера към Иран на сложни руски оръжия като изтребители, което може да представлява "промяна на играта". Израел, продължава тя, също иска, като щади Кремъл, да "защити съдбата на евреите в Русия", които все още са многобройни. Израелското правителство не може да пренебрегне огромната еврейска общност от руски произход в Израел, повече от 1 милион души, които представляват 15% от населението.
"Иран е естествен съюзник на Русия"
В исторически план отношенията между Москва и Тел Авив са преминавали през горещи и студени периоди. Русия беше една от първите страни, които признаха Израел през 1948 г., когато Сталин искаше да се противопостави на британското влияние в Близкия изток. След дълга пауза, при която Москва финансира арабските страни, нормализацията настъпи през 1991 г., точно преди разпадането на СССР, когато Горбачов разреши емиграцията на съветските евреи. Оттогава двете страни развиват своето газово и военно сътрудничество. И когато отношенията между САЩ и Израел охладняха при Барак Обама, Израел се сближи още повече с Москва. През 2014 г. еврейската държава не осъди анексирането на Крим от Русия. Владимир Путин и Бенямин Нетаняху са се срещали няколко пъти. Двамата мъже се харесват. И двамата разбират използването на сила в международните отношения. Те споделят, поне на думи, желанието да се борят с ислямския тероризъм.
Но в крайна сметка Израел демонстрира същата слепота като Запада спрямо Русия. Неговите лидери погрешно вярваха, че в същото време в Сирия тя ще се бори срещу сунитския джихадизъм на Ислямска държава и ще отблъсне иранците и техните милиции. Те повярваха в тези глупости с идеята, че винаги ще бъде възможно да се споразумеят с Кремъл за нанасяне на удари по сирийска територия и да играят върху ефектите от конкуренцията между Москва и Техеран. Но Иран е естественият съюзник на Русия. Това е съюз, който кара Техеран да подкрепя широкомащабната инвазия в Украйна, като доставя дронове на Москва", обяснява специалистът Жан-Силвестър Монгрение в статия за Desk Russia.
Позицията на Кремъл, който от 7 октомври досега нито веднъж не е осъдил Хамас, показа празнотата на тази политика. Далеч от това да показва най-малко състрадание към жертвите на нападението на Хамас, Владимир Путин потрива ръце. Погледната от Москва, новата израелско-палестинска война е неочакван подарък, дар от небето. Кремълските пропагандисти дори не го крият: "Русия ще спечели от ескалацията, която ще мобилизира западните столици в ущърб на Украйна... Светът ще бъде зает известно време с опитите да потуши вечния огън в Близкия изток", радва се един от тях, Сергей Мардан.
Но в действителност отношенията между Москва и Тел Авив се влошиха преди 7 октомври с антисемитските изявления на няколко руски официални лица. Сергей Лавров, шефът на руската дипломация, спомена "еврейската кръв на Хитлер", за да оправдае неговата "борба срещу нацизма в Украйна". "От няколко месеца Израел е подложен на много интензивна информационна война от страна на Русия. Владимир Путин одобри антисемитската линия на част от политическата класа, която сега се изразява официално, без табута или ограничения", обяснява Сара Файнберг. Тази линия се втвърди едва след атаката на Хамас. "Не трябва да има и грам милост към израелците", заявява военният кореспондент Дмитрий Стешин.
"Двойните стандарти" на Запада
Но войната в Близкия изток обслужва и глобалните геополитически амбиции на Кремъл, който след нахлуването си в Украйна пое лидерството на антизападния лагер. "Дълбоката логика на Русия, като разрушителна и реваншистка сила, е да подкопае основите на американското присъствие в Близкия изток и да унищожи перспективата за общо уреждане на отношенията между Израел и арабския свят", продължава Жан-Силвестър Монгрение. Убеждаването на страните от Глобалния юг да запазят подкрепата си и дори да я засилят се превърна в приоритет на Путин.
"Отношенията между Израел и Русия не се определят от връзката между Путин и Нетаняху. Разривът се дължи на войната в Украйна, която кристализира новите съюзи: Русия, Иран, Китай, Северна Корея и Глобалният Юг се обединиха срещу Съединените щати, Европа и Израел. Това обяснява защо днес Русия застана на страната на Хамас и Иран. "Липсата на състрадание у Русия разкрива брутализирането на руския дискурс и пропаганда след войната в Украйна", продължава експертът от Elrom Center. Войната в Близкия изток се разглежда и като нова възможност за Владимир Путин да осъди "лицемерието" и "двойните стандарти" на западняците, които според него не осъждат със същата острота "престъпленията" на Израел.
Имаха ли роля руснаците в терористичната атака на Хамас, извършена на рождения ден на Путин? Това твърди бившият украински президент Порошенко, когато казва, че е "абсолютно сигурен", че членове на Вагнер са били прехвърлени от Сирия в Газа, за да помогнат в подготовката на атаката от 7 октомври. Това, което е сигурно, е, че Кремъл засили връзките си с Хамас през последните години и прие два пъти нейните лидери, включително Исмаил Хания. Вярно е също, че Русия е консолидирала отношенията си с Иран и Хизбулла. Накратко, с всички врагове на Израел. Информиран ли е Кремъл за планираната атака срещу Израел? Това намеква представителят на Хамас Али Барака в интервю, излъчено от Russia Today. Според други източници интернет сървърите на Хамас се намират в Москва, където организацията има офиси.
Израелското правителство обаче все още не е предприело действия по отношение на политиката си към Русия. Когато Владимир Зеленски поиска да отиде в Израел, за да изрази солидарността си, му беше отговорено кратко: "Сега не е подходящият момент!" Очевидно правителството, което някои казват, че е било изненадано от промяната на мнението на Русия, все още се надява да остане в добри отношения с Русия на Владимир Путин.
Израел не иска да увеличава иранската заплаха, като се сблъска с Путин на границите си... "Лидерите не искат да отблъснат руснаците. Те искат да избегнат всякаква конфронтация с Москва", обобщава Сара Файнберг. Сметките несъмнено ще бъдат разчистени един ден, но след двете войни. Някои вече се готвят за това, като депутата от Ликуд Амир Вайтман. "Казвам ви: ние ще сложим край на тази война. И след това Русия ще си плати..."
превод: News.bg