Дали Украйна е узряла за старт на официалните преговори за присъединяване към ЕС? Формалното решение ще бъде взето на срещата на върха на ЕС през декември, но становището на ЕК ще стане известно в сряда (8.11) Именно нейната „техническа“ препоръка за способността на страната да стане член на ЕС ще изиграе централна роля, отбелязва „Нойе Цюрхер Цайтунг“.
Изданието обаче изтъква, че в случая става дума не само за техническа преценка, а и за геополитика – желанието да се отвори път за бъдещото членство на Украйна в ЕС е голямо. Миналата година на страната бяха поставени седем условия, които трябва да бъдат изпълнени преди да се отправи препоръката за членство. НЦЦ изрежда някои от тях: по-активна борба с корупцията, ограничаване на влиянието на олигарсите, както и прилагането на правилата при избора на съдии и за защита на малцинствата в съответствие с европейските стандарти.
По думите на председателката на ЕС Урсула фон дер Лайен, над 90 процента от изискваните реформи са осъществени. Поради това наблюдателите очакват, че ЕК ще отвори вратата за официалните присъединителни преговори, но ще постави и още условия.
ЕС ще трябва да се реформира
Перспективата за предстоящо разширяване поставя и ЕС под натиска да се реформира, отбелязва НЦЦ. Наред с Украйна има още няколко кандидатки за членство – от Албания през Черна гора до Грузия. И ако Общността се окаже с 35 вместо със сегашните 27 членки, това ще наложи промени във вътрешните правила на играта – например що се отнася до единодушието при взимането на решения или състава на органите на ЕС (вече не всяка държава да има постоянно свой представител в ЕК).
Под натиск ще се окажат и правилата на ЕС за вътрешните финансови потоци, прогнозира НЦЦ като уточнява, че това ще е валидно в особено голяма степен при присъединяване на Украйна. До момента ЕС предоставяше над 60 процента от годишния си бюджет за преразпределение между най-бедните региони и фермерите – в името на кохезионната политика и политиката в сферата на селското стопанство.
Най-големият получател на европейски средства
И в двете направления Украйна категорично ще се превърне в най-големия получател на европейски средства. НЦЦ отбелязва, че това ще се дължи на комбинацията от бедност, брой на населението и значение на селското стопанство. Швейцарското издание припомня, че за момента най-бедната членка на ЕС е България. Нейният БВП на глава от населението е около 40 процента под средния за ЕС и представлява едва около една трета от БВП на шампиона в тази сфера Люксембург. А Украйна е с 60 процента по-надолу от нивото на България, като това е било така още преди началото на войната.
Украйна, чието население пред началото на войната бе над 40 милиона души, като член на ЕС би свалила средното за Общността ниво на доходите с десет процента. А това ще повлияе на паричните потоци в името на кохезионната политика, в рамките на която сравнително бедните региони получават средства, а относително богатите държави плащат. Сегашните нетни получатели на евросредства ще започнат да получават по-малко, а може и да се превърнат в нетни платци. А настоящите нетни платци ще трябва да плащат повече.
Значението на селското стопанство
Последствията ще бъдат големи и в селскостопанската политика, пише НЦЦ. Изданието привежда данни, съгласно които преди войната Украйна е имала между 30 и 40 милиона хектара обработваеми земи. С присъединяването ѝ този вид площи в рамките на Общността ще се увеличат с 20-25 процента, а това вероятно ще наложи значително увеличение на бюджета на ЕС за селско стопанство.
НЦЦ цитира данни, съгласно които ако Украйна се бе присъединила към ЕС още през 2022 година, през миналата година тя е щяла да получи почти 20 милиарда евро от европейските кохезионни и селскостопански фондове. Швейцарското издание цитира и други сметки, от които излиза, че за седем години Украйна като членка на ЕС би получила по сегашните правила към 185 милиарда евро (без помощите, свързани с войната). От назованата сума почти 100 милиарда биха били за селското стопанство.
Ще бъдат ли въведени нови правила?
Швейцарското издание изрично подчертава, че всички тези сметки са от чисто теоретичен характер – те показват какво би се случило, ако извън европейското членство в Украйна не се промени нищо. А на практика вероятно ще настъпят промени – например в резултат от членството си в ЕС Украйна ще се възстанови много по-бързо в икономически план. Това по-бързо икономическо възстановяване би намалило „необходимите“ кохезионни суми.
Що се отнася до правилата за разпределение на финансовите потоци, може да се стигне до увеличаване на целия бюджет на ЕС чрез допълнителни данъци или по-големи вноски на страните членки, до намаляване на селскостопанските субсидии на хектар или по-строги изисквания за кохезионните плащания. Нито една от тези стъпки няма как да бъде популярна и накрая вероятно ще се приеме някаква комбинация от тях, предполага НЦЦ. Но ЕС има време за вътрешни реформи, заключава швейцарското издание. Дори и след формалното решение за започване на присъединителни преговори с Украйна те определено няма да траят кратко.
Фалшиви надежди?
Германският „Тагесшпигел“ от своя страна публикува коментар под заглавието „Брюксел е на път да събуди фалшиви надежди у Украйна“. Авторката Аня Велер-Шьок посочва, че руската инвазия, предназначена да отдалечи Украйна от Европа, е довела вместо това до значително сближаване. И особени съмнения по отношение на това как ще изглежда препоръката на ЕК няма – в контекста на бруталната война на Путин тя ще представлява важно послание както към Киев, така и към Москва: бъдещето на Украйна е в ЕС. Но в никакъв случай не бива да се създават фалшиви надежди – тъй като нито Украйна, нито ЕС за момента са готови за тази стъпка. Аргументацията: краят и изходът на войната, в която се намира Украйна, са непредвидими; присъединяването към ЕС е изключително сложно и правителство, което води война, не може да се концентрира върху необходимите реформи така, както в мирно време; ЕС не бива да се разширява без реформи, а по редица ключови въпроси единство няма. В коментара се отбелязва, че на хората в Украйна, които в момента се борят не само за бъдещето на страната си, но и за бъдещето на Европа, е важно да се даде надежда. Но тя трябва да има база: реалистични цели и обвързващи уверения.