НАТО 3.0: България, Румъния и Турция имат много да учат от скандинавския модел за отбрана

През август, по искане на Финландия, шведското правителство изпрати изтребители и военен кораб, които да подпомогнат патрулирането на източното въздушно пространство на Финландия и Финския залив с цел противодействие на руски навлизания във въздушното пространство и на дронове, отклоняващи се от курса си по време на украински операции. От особено значение е, че шведските военни сили и средства бяха поставени под финландско командване и действаха съгласно финландските правила за употреба на сила. Това е най-новият пример за качествения скок, който Финландия и Швеция — двете най-нови членки на НАТО — постигнаха в координацията на отбранителните си дейности. Това пише Мати Песу за Foreign Affairs.

"През последните четири години скандинавските държави значително разшириха регионалното си сътрудничество. Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция вече разполагат с нова дългосрочна отбранителна стратегия, трансграничен коридор за придвижване на военни сили, редовни съвместни учения и безпрецедентно висока степен на интеграция на командните структури. На практика тези правителства изграждат собствен регионален клъстер за възпиране: група от държави със сходни възгледи, които задълбочават военното си сътрудничество, за да засилят възпиращия потенциал и, ако се наложи, да гарантират по-широката колективна отбрана на НАТО.

Още новини от Украйна

Скандинавският модел дава представа за адаптивните решения, които биха могли да помогнат на НАТО да запази своята устойчивост в несигурни времена. Апетитът на Москва към поемане на рискове нараства; военното ѝ превъоръжаване и ескалиращите атаки срещу европейска инфраструктура показват, че Русия представлява дългосрочна заплаха за Алианса. Същевременно администрацията на Тръмп настоява европейските съюзници да поемат основната отговорност за отбраната на континента. Следователно европейците трябва да възпират една все по-опасна Русия с по-малка американска подкрепа.

За да укрепят възпиращия си потенциал и отбранителните си способности, държавите членки по разширения източен фланг на НАТО — и по-специално в Балтийския и Черноморския регион — трябва да изградят собствени регионални клъстери и да развият гъста мрежа от двустранни и "минилатерални" партньорства със съседните на тях държави. Регионализацията продължава да бъде тема табу за повечето политически ръководители на Алианса. В крайна сметка НАТО е съюз за колективна отбрана, основан на принципа за неделимост на сигурността. Регионалните инициативи на военно равнище обаче едновременно ще повишат ефективността на НАТО и ще допринесат за реализирането на американската визия за съюз, в който Европа играе по-голяма роля.

Следователно клъстерите за възпиране по скандинавски модел са решение, от което печелят всички. Същевременно с непоследователния си, а понякога и агресивен подход към Гренландия и Северния Атлантик Вашингтон рискува да подкопае позициите именно на съюзниците, които изпълняват това, което самият той очаква от тях. Съединените щати трябва да използват наскоро подписаното споразумение за Гренландия като възможност за ново начало — да подкрепят скандинавските отбранителни инициативи и да създадат стимули и за останалите съюзници да последват този пример.

Брак по сметка

Сътрудничеството в областта на отбраната между скандинавските държави придобива сегашната си институционална форма през 2009 г., когато бюджетните ограничения в условията на рецесия подтикват петте държави в региона да преосмислят своите отбранителни ангажименти. Финландия и Швеция се присъединяват към членовете на НАТО Дания, Исландия и Норвегия в създаването на Организацията за сътрудничество в областта на отбраната на скандинавските страни (NORDEFCO), като основната им цел е да намалят разходите за военни доставки и придобиване на въоръжение. NORDEFCO постига някои ранни успехи, сред които съвместни тренировъчни полети на военновъздушните сили през въздушното пространство на Северна Финландия, Норвегия и Швеция, където въздушният трафик е сравнително слаб. Тъй като обаче организацията обединяваше държави членки на НАТО и държави извън Алианса, бюрократичните пречки и сравнително благоприятната среда за сигурност бързо отслабиха инерцията на съвместните инициативи за придобиване на въоръжение.

Едва след руското нахлуване в Украйна през 2014 г. някои от скандинавските държави започват да възприемат сътрудничеството като императив за сигурността, а не просто като начин за спестяване на средства. Финландия и Швеция създават военно партньорство без ограничения, което включва и съвместно планиране на действия при война. Норвегия, въпреки че продължава да поставя НАТО на първо място в отбранителната си политика, постепенно възприема оперативното сътрудничество с двете си съседки извън Алианса в кризисни ситуации. До 2020 г., когато трите държави подписват тристранна декларация за намерения, те вече провеждат интензивни съвместни учения, обменят разузнавателна информация за общите заплахи и обсъждат националните си отбранителни планове с оглед на координирана реакция при кризи.

Всички оставащи ограничения пред военното сътрудничество между скандинавските държави отпадат, след като Финландия и Швеция се присъединяват към НАТО вследствие на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Петте държави в региона постигат съгласие, че Москва представлява непосредствена заплаха за сигурността както на самите тях, така и на Европа като цяло. Дори Дания, която преди това проявяваше резерви към регионалното сътрудничество, започва да подкрепя инициативите за колективна отбрана. През 2023 г. тя се присъединява към Финландия, Норвегия и Швеция в разработването на Концепцията за скандинавска въздушна мощ (Nordic Airpower Concept), която ще им позволи да воюват като единна сила, използвайки общо 250 модерни изтребителя.

Дания пое и ангажимент да предостави личен състав за ръководените от Швеция Предни сухопътни сили във Финландия— бойната група на НАТО, която се разполага на ротационен принцип в Северна Финландия и Швеция. През 2024 г., когато Дания председателстваше NORDEFCO, петте правителства подписаха и документа "Визия 2030 на NORDEFCO", в който очертаха амбицията си за провеждане на съвместни операции, съгласувани както с националните им отбранителни интереси, така и с тези на НАТО. За да осигури необходимата логистична основа на сътрудничеството между сухопътните сили, инициативата създаде безпрепятствен трансграничен коридор за придвижване на военни сили в скандинавския регион.

Вече се оформя и ясно разпределение на отговорностите: Финландия командва регионалните сухопътни операции, Норвегия е домакин на регионалния щаб за въздушните операции, а Швеция се превръща в логистичен център и транзитна зона за съвместните военни операции в Северна Европа. Дания, от своя страна, е домакин на регионален щаб за специалните операции.

Скандинавският клъстер за възпиране функционира безпроблемно и в рамките на системата за колективна отбрана на НАТО. По-големите съюзници в Алианса — сред които Франция, Германия, Обединеното кралство и Съединените щати — редовно провеждат операции и учения в скандинавския регион заедно с местните си партньори и компенсират недостига на способности в области като разузнаване, наблюдение и рекогносцировка. Резултатът е повишаване на отбранителните способности в Северозападната зона на съвместни операции на НАТО, която обхваща Северния Атлантик и включва ключови морски пътища, критична подводна инфраструктура, както и арктическите и скандинавските райони, граничещи с ключови руски стратегически обекти.

Игра на подражание

Клъстерите за възпиране биха могли да се превърнат в бъдещия модел за отбранителната организация на източния фланг на НАТО.

Освен Северозападната зона на съвместни операции на НАТО, Алиансът разполага с още два регионални плана — Централен, обхващащ балтийските държави и Централна Европа, и Югоизточен, обхващащ Турция и Балканите. Всеки от тях има собствена зона за операции и мрежа от командни центрове. Правителствата в тези два региона трябва да последват скандинавския пример и да поемат инициативата за укрепване на собствените си минилатерални връзки в рамките на НАТО.

Очевидна отправна точка е югоизточната част на Балтийско море, която се намира в сърцето на Централната зона на съвместни операции на НАТО. Макар балтийските държави да споделят обща уязвимост спрямо руското проникване и настъпление, сътрудничеството им в областта на отбраната остава ограничено след присъединяването им към НАТО. Естония, Латвия и Литва предпочитат да разчитат на партньори извън региона, като Съединените щати. Последните развития обаче показват, че регионалното сътрудничество набира скорост: Естония и Латвия съвместно са придобили системата за противовъздушна отбрана IRIS-T, а и трите държави координират ракетните си системи HIMARS и изграждат Балтийската отбранителна линия — проект за укрепления, предназначен да насочва, забавя и блокира евентуално руско сухопътно нахлуване.

Сътрудничеството между балтийските държави обаче би спечелило от създаването на по-всеобхватен минилатерален механизъм, подобен на NORDEFCO. На практика това би могло да означава координиране на националните отбранителни планове, провеждане на съвместни учения и споделяне на ракетни запаси за системите за противовъздушна отбрана. Би могло също да включва обединяване на пусковите установки HIMARS за осигуряване на съвместни огневи способности, по-добра интеграция на националния принос към Балтийската отбранителна линия и съвместно използване на безпилотни плавателни съдове за наблюдение на морската среда и подводната инфраструктура. Целта би била трите армии да могат да действат заедно възможно най-безпроблемно, като създават обща военна мощ, надхвърляща сбора на отделните им способности.

Ако бъде осъществен, подобен формат трябва да включва и Полша — една от нововъзникващите европейски военни сили, която понастоящем играе ограничена роля в отбраната на Балтийския регион. Макар Варшава да поддържа сравнително стабилно партньорство в областта на отбраната с Литва, включващо съвместни учения и работни групи, двете съседни държави досега не успяват да създадат обща зона за военни учения в Сувалкския коридор — ключов стратегически проход и уязвима линия за снабдяване, свързваща балтийските държави с континентална Европа. По-силната минилатерална рамка би създала постоянен механизъм за съвместно планиране и консултации, който би могъл да преодолее местните възражения и различията в стратегическите приоритети, възпрепятствали досегашните преговори за коридора.

При крайни обстоятелства субрегионалните клъстери биха осигурили допълнителна гаранция за сигурност.

В рамките на подобна структура Варшава би могла да укрепи регионалната отбрана, като свърже своята инициатива "Източен щит" — националната полска програма за изграждане на укрепления, заграждения и системи за наблюдение по границите с Русия и Беларус — с Балтийската отбранителна линия. Освен това Полша би могла да предостави наземни системи за противовъздушна отбрана в подкрепа на мисията на НАТО за въздушно патрулиране в Балтийския регион. Основната цел трябва да бъде укрепване на ролята на Полша като водещ гарант на сигурността в Балтийския регион, наред с Германия, която разполага постоянно бригада в Литва.

Другият район на предната линия на НАТО, който би имал най-голяма полза от създаването на клъстер за възпиране, е Черноморският регион, попадащ в Югоизточната зона на съвместни операции на Алианса. България, Румъния и Турция срещат трудности в сътрудничеството си поради различията в оценките им за заплахата, която представлява Русия. Изграждането на подобна минилатерална мрежа тук несъмнено е по-трудно, отколкото в скандинавския или балтийския регион. Но в едно НАТО с по-водеща европейска роля останалите съюзници ще очакват държавите от Черноморския регион да допринасят в по-голяма степен за колективната отбрана, а условията за това постепенно се подобряват.

Най-обещаващата област за разширяване на минилатералното сътрудничество е морската сигурност. През юли 2024 г. България, Румъния и Турция започнаха съвместна операция по разминиране, която доведе до създаването на обща мисия за защита на енергийната инфраструктура, телекомуникационните мрежи и подводните тръбопроводи, притежавани и експлоатирани от трите съюзнически държави. Този начален етап на съвместни военноморски сили може да бъде доразвит така, че да обхваща и по-амбициозни сценарии в Черно море — от морско наблюдение до защита на териториалната цялост, подобно на съвместната финландско-шведска военноморска група, която изпълнява такива задачи в Балтийско море.

Военновъздушните сили са друга потенциално перспективна област за сътрудничество по скандинавски модел, особено с оглед на нарастващите способности на регионалните армии. България очаква своите изтребители F-16, на Румъния ѝ предстои да придобие F-35, а Турция, която вече разполага със значителна въздушна мощ, се стреми отново да бъде включена в програмата за F-35. В края на първото десетилетие на XXI век скандинавските военновъздушни сили започват да провеждат ежеседмични трансгранични тренировъчни полети, които проправят пътя към днешното им сътрудничество. По-честите учения между съюзниците от Черноморския регион биха били логична първа стъпка към подобряване на оперативната съвместимост.

За да достигнат сегашното равнище на сътрудничество, скандинавските държави се нуждаят от повече от 15 години. Останалите региони по източния фланг на НАТО обаче не могат да си позволят да чакат толкова дълго. Русия може да излезе от войната в Украйна с по-големи военни способности и с по-малка склонност да избягва рисковете. По-тясното субрегионално сътрудничество не само би укрепило сигурността на изложените на риск съюзници по предната линия, като подобри способността им да реагират съвместно. То би направило и отбранителната организация на източния фланг на НАТО по-ефективна, възпирайки руското настъпление по-дълбоко в Европа — цел, която би трябвало да споделят и съюзниците, намиращи се по-далеч от предната линия. Освен това, чрез укрепване на минилатералната мрежа държавите в близост до Русия биха повишили способността си да действат съвместно още преди НАТО да предприеме колективни действия. При крайни обстоятелства, ако Алиансът се окаже парализиран и неспособен да вземе решение, субрегионалните клъстери биха осигурили допълнителна гаранция за сигурност, позволявайки на съюзниците по предната линия да реагират заедно.

Пряко заинтересована страна

Съединените щати също имат пряк интерес от развитието на клъстери за възпиране по източните гранични райони на НАТО. Американски представители вече изложиха визията си за "НАТО 3.0" — преструктуриран алианс, в който европейските държави поемат водещата роля в конвенционалната си отбрана, а Съединените щати имат поддържаща функция, като осигуряват разширено ядрено възпиране и някои други способности. Ако европейците трябва да поемат основната отговорност за конвенционалната си отбрана, субрегионалните споразумения за сътрудничество ще бъдат от решаващо значение. Те трябва да осигуряват висока степен на оперативна съвместимост, съвместни обществени поръчки за въоръжение, капацитет за планиране и командване, трансгранична мобилност и дори определено разпределение на военните задачи между отделните държави.

Скандинавското сътрудничество в областта на отбраната представлява най-развития модел на подобни усилия, а скандинавските държави вече доказаха готовността си да работят със Съединените щати по въпроси на сигурността, свързани с Русия. Например Финландия и Норвегия насочват разузнавателните си способности към наблюдение на случващото се от руската страна на техните граници. Финландия също така разрешава на американски самолети за радиоелектронно разузнаване да използват въздушното ѝ пространство, за да наблюдават Колския полуостров, където е съсредоточена по-голямата част от руския потенциал за ответен ядрен удар. Като възпрепятства установяването на руско господство в по-широкия регион на Северния Атлантик, скандинавското сътрудничество допринася и за постигането на целта, заложена в Стратегията за национална сигурност на САЩ за 2025 г. — поддържане на благоприятен баланс на силите в ключовите региони на света в сътрудничество със съюзниците и партньорите.

Вашингтон има всички основания да разглежда скандинавските държави като примерни съюзници и да подкрепя напредъка им в регионалното сътрудничество. И все пак подходът на администрацията на Тръмп към региона в най-добрия случай може да бъде определен като непоследователен. От една страна, американски представители приветстват усилията на скандинавските държави за увеличаване на разходите за отбрана — Дания, Финландия, Норвегия и Швеция вече отделят или са на път да отделят 3% от БВП за отбрана до 2029 г., като са поели ангажимент да достигнат целта от 5% от БВП, договорена в Хага, до 2035 г. От друга страна, президентът на САЩ Доналд Тръмп нееднократно е изразявал намерения за поемане на контрол над Гренландия — кошмарен сценарий за скандинавските държави, който би поставил общата им солидарност в конфликт с отношенията на всяка от тях със Съединените щати.

Споразумението за Гренландия, подписано от Вашингтон, Копенхаген и Нуук през септември, трябва да насърчи администрацията на Тръмп да поеме по-активна и конструктивна роля в сигурността на Арктическия регион. Досега Вашингтон разглеждаше увеличаването на разходите за отбрана като основен фактор за реализирането на концепцията "НАТО 3.0". Но алианс, ръководен в по-голяма степен от Европа, се нуждае и от съюзници, които могат да използват нарастващите си способности възможно най-ефективно и безпрепятствено. Ако Съединените щати насърчат и подкрепят изграждането на минилатерални мрежи по скандинавски модел и в други ключови субрегиони, те ще допринесат за създаването на едно по-компетентно, по-способно и по-силно НАТО 3.0".

* Оригиналното заглавие на статията е "Може ли скандинавският модел да спаси НАТО?" (Can the Nordic Model Save NATO?)

Източник: news.bg