В контекста на войната между Хамас и Израел, Тел Авив чудесно знае, че истинската опасност идва не от юг, а от север, където, в Южен Ливан (и като продължение към Южна Сирия), е базирана шиитската Хизбула. Същата разполага с по-многобройна кадрова численост, с по-голям и сложен ракетен арсенал, отколкото са наличните такива на Хамас. Въпреки че обстрелите между Израел и Хизбула се разширяват като честота и дълбочина от началото на конфликта, шиитската организация на този етап предпочита да ограничи своята роля посредством принципите на реципрочността и контрола на ескалацията с Израел. С две думи, това ще рече, че когато се извършва планиран удар, то неговите обект, средство (носител - вид артилерия/ракета/безпилотен летателен апарат) и интензитет трябва да отговарят като обхват на получените от другата страна поражения. Това е част от "кодекса на поведение", което съществува между Израел и Хизбула. Някой би го нарекъл контролирано пускане на кръв, чиято цел е да съхрани както достойнството на двете враждуващи страни, така и да не позволява програничното "сбиване" да се превърне в пълномащабна война с всички възможни средства, каквато Израел и Хизбула вече са водили.
В това отношение речта на ръководителя на шиитската организация Хасан Насрала бе особено показателна. Но не толкова заради това, което той каза в нея, а поради онова, което не бе споменато. В случая Хасан Насрала говори повече с недомлъвки, които обаче бяха достатъчно красноречиви. Така например, заявявайки, че Хизбула вече участва във войната с Израел, той всъщност попари очакванията на Хамас, които бяха в посока на отварянето на втори северен фронт посредством пълномащабни военни действия, инициирани от шиитската групироква. "Контролираната ескалация" между Хизбула и Израел, както и "конструктивната неопределеност" на шиитската организация в този конфликт, за която също спомена Насрала, са много по-малко от всичко, на което се надяваха в Ивицата Газа. А когато Насрала говори за това, че победата на Хамас ще бъде в услуга на държавите от региона изобщо, той все пак спомена, че това ще е успех преди всичко за самите палестинци. Но всъщност онова, което ръководителят на Хизбула не каза, е, че заедно с победата върви и отговорността за военните действия, която също лежи в ръцете на Хамас. В този дух прозвуча и уверението на Насрала, каквото преди това чухме и от Техеран, че той не е бил информиран за планираната атака на Хамас.
Опитът за поставяне на здравословна дистанция между шиитската и сунитската организация бе още по-явен, когато Насрала заяви, че операцията на Хамас е "100 процента палестинска като решение и изпълнение". Имайки предвид, че когато ръководителят на Хизбула говори, то това е съобразено с позицията на Иран, бе интересен и опитът за начертаване на подобна дистанция между действията на Хамас и режима в Техеран. Оттук в достатъчно открита форма Насрала каза в своята реч, че случващото се от началото на миналия месец в Израел е доказателство за това, че въпреки подкрепата на Иран за организациите, съставляващи "съпротивителната ос", режимът на аятоласите не упражнява контрол върху действията на отделните формации и техните ръководства. Въпреки че подобно твърдение е съмнително само по себе си в немалка част от денонощието, в случая е важно, че Иран използва ръководителя на Хизбула, за да отправи (отново) ясно съобщение към САЩ, че Техеран няма пръст в организирането на операцията на Хамас.
Въпреки че Хасан Насрала далеч не развя белия флаг, доколкото познатите пропагандно-идеологически формулировки и закани спрямо Израел и САЩ бяха част от словесния арсенал на ръководителя на Хизбула, той все пак подсказа, че доколкото зависи от него, не би въвлякъл организацията в широк и неконтролируем конфликт с Тел Авив. Все пак Хизбула представлява много по-пряк мост към Иран, отколкото това е случаят на Хамас, а поведението на властите в Техеран досега също кореспондира по-скоро с нежеланието на Иран да рискува открит и директен военен конфликт с Израел (и САЩ).
Всъщност речта на Хасан Насрала е първата значима загуба от регионално естество за Хамас от началото на конфликта, доколкото тя послужи по-скоро като уверение към Израел и САЩ, че шиитската организация - поне на този етап - смята да се придържа към принципите на пропорционалността и контролираната ескалация с Тел Авив. Само по себе си това не е малко, доколкото ангажира внушителна част от Израелските отбранителни сили на северния фронт, така че те да не могат да се концентрират във войната срещу Хамас на юг. Но Хасан Насрала не отговори на очакванията на Хамас, доколкото сунитската терористичната организация определено се надяваше на регионализация на войната, посредством която Хамас да може да си поеме глътка въздух от интензивните удари и териториална експанзия, на които въпросната групировка е подложена в Ивицата Газа от Израелските отбранителни сили.
Но ако Хамас може да започне война с Израел без санкция от Иран, то Хизбула не може да си позволи подобно нещо. Затова посланията, видими и невидими, които Хасан Насрала отправи към Израел и САЩ, могат да се приемат като разкриващи позицията на Иран. Ако контролираното напрежение с Израел работи в полза на персите, особено когато то дава като резултат преустановяването на нормализацията на отношенията между Тел Авив и арабските държави, то регионална война, в която Иран би участвал не само чрез делегатите си от "съпротивителната ос", но и като легитимен обект на военни действия от страна на Израел, то това би поставило редица рискове пред режима в Техеран. А единственото, което е по-важно за аятоласите от унищожаването на Израел, е съхранението на собствения им властови монопол в страната.
Израел обаче би направил грешка, ако приеме речта на Хасан Насрала като достатъчно успокояваща. Неслучайно ръководителят на шиитската организация, иначе умишлено бидейки обтекаем в речта си, така че групировката му да си съхрани свободата за лавиране в степента на ангажираност в текущия конфликт, все пак директно каза, че случващото се в Ивицата Газа може да създаде качествено нов фронт на Израел, този път на север по границата с Ливан. С други думи, Хасан Насрала остави недомлъвките и върна топката в полето на Израел и САЩ.