В Киргизстан искат да въведат глоби за носенето на обществени места на облекла, закриващи лицето, както и на дълги бради. За целта са подготвени промени в законодателството, в чиято обосновка се отбелязва, че целта е да не се затруднява идентифицирането на лица на обществени места.
Промените предвиждат за носенето на дълги бради и бурки на обществени места да се плаща глоба от около 20 евро или да се полагат 30 часа обществен труд, при повторно нарушение санкциите се увеличават. Вносителите допълват, че промените няма да се отнасят до временно пребиваващите в страната чужденци и до дипломатите, няма да важат и в случаите, когато се налага лицето да бъде покрито по медицински причини.
Оспорвана мярка в обществото
Предложените законови промени предизвикаха бурни обществени дискусии в Киргизстан: някои намират мярката за обоснована, други казват, че тя представлява нарушение на човешките права.
Държавната служителка Жилдиз например подкрепя въвеждането на глобите, защото лично тя щяла да се чувства така по-сигурно. Чиновничката разказва за случай, когато в паспортния отдел, в който работи, дошло семейство с дете. Жената била навлякла множество дрехи и всички ги взели за терористи, дошли да взривят ведомството.
Айнура, която работи в сферата на логистиката, също поддържа глобите. „Ние не сме ислямска държава. Аз съм твърдо против носенето на такива дрехи и на бради. Това не подхожда на киргизите - това не е характерно за нас. Не става дума за мюсюлманско облекло, а по-скоро за арабско. Няма пречки да вярваш и ако носиш нормални дрехи", добавя тя.
Университетската преподавателка Олга пък е против глобите - тя ги смята за нарушение на човешките права и за обида. Според нея носенето на бурка или на брада е лична работа. Олга все пак отбелязва, че на обществените места трябва да има възможност за идентифицирането на лицата.
Репортерите на ДВ са разговаряли и с още една жена с името Жилдиз. И тя е против предложението за глоби. „В 21 век сме и ми се струва, че всеки човек има право да облича това, което иска." Според Жилдиз депутатите в Киргизстан би трябвало да обърнат повече внимание на другите проблеми в страната - като например помощите за децата с увреждания и техните родители. Жилдиз от една година ходи с хиджаб и споделя, че покритите жени като нея се сблъскват в обществения транспорт с неразбиране и с агресия - казват им, че това не е присъщо на киргизите, а е дошло от арабските страни. Жилдиз изтъква, че покриването на лицето е задължение за мюсюлманките, както и носенето на брада за мюсюлманите, но брадата трябва да бъде чиста и поддържана.
Защо проектоглобите породиха толкова дискусии?
Политологът Арсен Усенов е на мнението, че в страната с голямо мюсюлманско мнозинство религията е тази, която разделя обществото. Той посочва, че „има противоречия в съветското и в постсъветското възприятие на религиозността, както и във възприятието на ислямската религиозност от гледна точка на националните традиции".
Експертите също са разделени по въпроса. Като цяло повече хора в Киргизстан се против налагането на сериозни ограничения в религията, включително по отношение на облеклото и носенето на брада - стига това да не застрашава националната сигурност и да не води до призиви към насилие, тероризъм или смяна на конституционния ред, допълва Усенов.
„Къде да се дянат хората с бурки и с дълги бради?"
Депутатката Шарапаткан Мажитова, която е вносителката на законовите промени, се позовала на съседните държави, където, по нейните думи, по улиците нямало и един човек с бурка или дълга брада. Арсен Усенов потвърждава, че в Таджикистан това наистина е така, но същевременно предупреждава, че след налагането на забраните хората с бурки или с бради ще бъдат принудени да излязат в нелегалност, което ще създаде условия за формирането на деструктивни екстремистки терористични течения. „Така че по-добре да са пред очите ни", препоръчва експертът.
Той подчертава, че към тези въпроси трябва да се подхожда премерено и внимателно, тъй като санкциите, които могат да засегнат определена категория вярващи, могат да доведат до обратен ефект. Усенов смята, че е важно самите религиозни общности активно да провеждат просветителска работа - да се обяснява какво би трябвало да бъде облеклото на мюсюлманите в Киргизстан. Експертът предполага, че след общественото обсъждане законопроектът най-малкото ще бъде отложен, а най-вероятно няма и да бъде приет с оглед на обективната религиозна ситуация в републиката.
Автор: Екатерина Хван