Три признания, включително за украински успех на фронта, направи руският президент на годишната си среща с журналистите. По-интересно е обаче какво не каза той. Коментар на Константин Егерт.
"Пряката линия" на Владимир Путин не е за хора със слаби нерви. Например, трябва да слушате фалшиви цитати - този път фраза на Ото фон Бисмарк, която той никога не е изричал. Или пък нелепи икономически изчисления: цената на "яйцето" (точно както е в документите на стоковите експерти) се повишава заради ръста на заплатите и затова те (яйцата) ще трябва да се внасят от Турция, защото руските граждани са започнали да ги консумират прекалено много. От няколкото часа непрестанна пропаганда, увъртане и откровени лъжи е необходимо да се извлекат късчета вярна или поне интересно изглеждаща информация.
Признанията на Путин
Направени бяха три признания: първо, в близко бъдеще няма да има масова мобилизация; второ, украинската армия е успяла да се установи в отделена част на левия бряг на река Днепър; и трето, Кремъл преговаря с Вашингтон за размяна на журналиста от "Уолстрийт джърнъл" Еван Хершкович и пенсионирания американски морски пехотинец Пол Уилън. И двамата се намират в руски затвори.
Според Путин американците не са предложили подходящи условия за размяна на свои граждани с тези, които Русия иска да бъдат освободени. Възможно е да става дума за Вадим Красиков, който през 2019 г. застреля в центъра на Берлин бившия чеченски военачалник Зелимхан Хангошвили. За това той беше осъден на доживотен затвор в Германия. Москва много иска неговото освобождаване, но за целта Вашингтон трябва да убеди правителството в Берлин да предприеме такава стъпка. "Уолстрийт джърнъл” твърди, че такива разговори се водят.
Путин удави неприятното признание, че украинските въоръжени сили са се укрепили на левия бряг на Днепър, в поток от квази военен жаргон, така както би направил един щабен офицер или политически офицер далеч от фронтовата линия. Благодарение на това принудително признание аргументите на Путин за това колко много танкове е загубила Украйна и как военните ѝ са уморени да воюват не изглеждат много убедителни. Изглежда възможните провали на фронта се оправдават предварително.
Краят на частните военни компании и мобилизацията
Трябва да благодарим на сценаристите на тази пресконференция, че отделиха толкова много време на оплакванията на участниците във войната срещу Украйна. Така получихме добра представа как стоят нещата в действителност с плащанията на наемници от всякакъв вид. Ситуацията е, меко казано, далеч от идеална, въпреки уверенията на Путин, че бюджетът буквално се пръска от пари. Малка подробност: той обясни много неубедително, объркано и прибързано защо участниците в частни военни компании нямат право на същото заплащане като "официалните" доброволци. Изводът е очевиден: юнският бунт на Евгений Пригожин сложи край на историята на частните военни компании. Сега те са под строгия контрол на Министерството на отбраната и Путин иска бързо да забрави за тях.
Що се отнася до мобилизацията, успокоителното изявление на Путин беше очаквано. Преди т.нар. президентски избори, а всъщност неговото самоназначаване, насрочено за март, за Путин е важно да не изнервя населението. Според него има толкова много доброволци - почти половин милион - че не е необходима мобилизация. Това поражда въпроса - как руските власти ще запълнят недостига на работници, ако толкова много здрави и способни хора отидат на фронта, за да работят за обещаната от Кремъл "демилитаризация" и "денацификация" на Украйна?
Изглежда Путин искрено очаква, че няма да им се наложи да се борят дълго. Той говори твърде подробно за провалените преговори между руски и украински представители в Истанбул през миналата година. В съчетание с твърденията, че Западът се е уморил да подкрепя Киев, това създаде впечатлението, че Кремъл се надява, че догодина Западът ще обърне гръб на Зеленски и ще го принуди да започне преговори с Москва.
Неосъществените надежди на Путин
Само няколко часа след пресконференцията на Путин обаче стана известно, че тези надежди очевидно няма да се осъществят - на 14 декември вечерта Европейският съвет реши да започне преговори с Украйна и Молдова за членство в ЕС. Основният "съюзник" на Путин в ЕС, унгарският министър-председател Виктор Орбан, се съгласи повече да не възпрепятства присъединяването на Украйна към ЕС - очевидно в замяна на размразяване на обещаните на Унгария средства от ЕС.
Докато това се случи, Путин не се уморява да набива в главите на гражданите едни и същи клишета: за "фашиста Бандера", за "държавния преврат" в Киев през 2014 г., за 5-те милиарда, които Съединените щати похарчили за него, и за това, че европейците са "слуги на Америка".
От думите му следва, че само Русия няма слуги, а има приятели и първият сред тях е Си Дзинпин. Путин говори за китайския диктатор, както и за турския президент Реджеп Ердоган с такава фалшива топлота, прикриваща раболепие, че нямаше никакво съмнение, че неговата Русия наистина има за истински съюзници само наемна армия и флот, който се крие в Новоросийск.