2023 беше година на интензивна дипломация за френския президент Еманюел Макрон, водена по няколко направления в Европа и Азия, понесла удари в Африка и тотално загърбила двата американски континента.
Украйна
Украйна беше неизбежна тема по време на всички външнополитически срещи на френския президент през 2023 година. В навечерието на Рождество Христово по време на среща с френски военни, базирани в Йордания, Макрон заяви, че западните страни не могат да оставят Русия да спечели. Той подчерта, че Франция ще продължи да подкрепя Украйна, нищо, че това излиза скъпо, защото това е решаващо за бъдещата сигурност в Европа, за ролята на Франция в Европа и за суверенитета в Украйна, предаде Франс прес.
Френският лидер изигра водеща роля в постигането на напредък по пътя на членството на Украйна в ЕС. След като миналата година под импулса на Франция, заедно с Германия и Италия, Киев получи статут на страна кандидат за еврочленство, през декември, по препоръка на Европейската комисия, Европейският съвет даде зелена светлина за официално стартиране на предприсъединителните преговори с Украйна. Това естествено не мина без препятствия, дошли от страна на унгарския премиер Виктор Орбан, който смята, че започване на преговори с Украйна би било грешка. В интервю за френското издание „Поан” той предупреди, че Украйна все още има проблеми с корупцията, че присъединяването ѝ към ЕС ще означава в общия европейски бюджет да се внасят допълнителни над 3,5 милиарда евро и че украинското земеделие застрашава европейските земеделски производители. Но Орбан все пак призна, че Украйна се намира в труден момент, че понася руска инвазия и че е легитимно от страна на Европейския съвет да изпрати на тази страна добри сигнали под формата на стратегическо партньорство с нея. Това интервю беше публикувано на 8 декември, ден след като Макрон прие Орбан на работна вечеря в Елисейския дворец, за да се опита да промени вижданията му за Украйна. Той не успя да го убеди, но на срещата на върха на ЕС на 14 и 15 декември в Брюксел все пак беше дадена зелена светлина за началото на преговори с Украйна. "Зеленото тогава светна” просто защото Орбан напусна залата, за да не трябва да гласува по въпроса. Няколко часа по-късно той обаче все пак успя да блокира предвидената европейска финансова помощ за Украйна в размер на 50 милиарда евро, която трябва да се отпусне в идните четири години под формата на заеми и дарения, отбелязва Франс прес.
На срещата си на върха на НАТО през юли във Вилнюс Макрон беше сред лидерите, настояли съюзниците от алианса да потвърдят военната и политическата си подкрепа за Украйна. А на форума за регионална сигурност "Глобсек" в Братислава през май Макрон подчерта, че ако Европа иска да има тежест пред Русия, и Украйна да продължи да има доверие в Европа, то на Украйна трябва да се дадат средства, които да попречат на всякаква нова руска агресия и страната трябва да бъде включена в надеждна архитектура на сигурността, предадоха Ройтерс и Франс прес.
През цялата година Франция не престана да оказва военна помощ на Украйна. През октомври редица френски компании сключиха договори за предоставяне на въоръжения за страната. Компанията "Некстер" се договори да достави на Украйна още 6 самоходни гаубици "Сезар" в допълнение на вече обещаните ѝ общо 30 такива системи. "Некстер" сключи и договор за поддръжката на тези установки на украинска територия и за производството в Украйна на някои части за тях. "Некстер" сключи договор и за поддръжката на френските бронирани бойни машини А Ем Екс 10, доставени на Киев. Компанията "Аркююс" сключи договор за поддръжката и производството в Украйна на някои части от френските бронирани машини ВАБ, от които Франция преотстъпи на Киев над 100 екземпляра. Компанията Се Е Еф А пък ще достави на Киев 8 робота за разминиране и 8 амфибийни машини, които могат да транспортират танкове, да се използват като салове за прекосяване на реки, или да се свързват една с друга, за да се създаде понтонен мост. Компанията "Дьолер" сключи договор за доставката на Украйна на 150 дрона за наблюдение и получи поръчка за допълнителни 150 дрона. Компаниите "Талес" и "Тюржис & Гаяр" сключиха договор с украински фирми за съвместно разработване на дронове. А компанията "Вистори" се договори с Киев да създаде в Украйна център за триизмерно печатане на резервни части за бойни машини, обобщава Франс прес.
Още през май Макрон изтъкна, че именно той е "отворил вратата” за обучението на украински пилоти да работят със западни изтребители, предаде Франс прес. А през септември украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е сключил с Франция много важно споразумение за обучение на украински пилоти на френска територия, предаде Ройтерс.
Европа на отбраната
Войната на Русия срещу Украйна беше повод за Макрон да продължава да пледира за напредък по плана за постигане на една по-силна Европа на отбраната в рамките на НАТО въпреки скептицизма на някои европейски страни по този въпрос, съобщи Франс прес. Агенцията отбелязва, че тези скептични страни са от Централна и Източна Европа и че те смятат, че единствено НАТО е щитът, който може да ги предпази от онова, което те възприемат като екзистенциална заплаха, идваща от страна на Русия. Макрон настоява Европа на сигурността да купува европейски оръжия и да има способността да нанася удари в дълбочина. Всичко това би я превърнало в европейски стълб в НАТО.
Френските сили започнаха да се разгръщат все повече в Източна Европа от началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. През октомври Франция откри ново европейско командване в сухопътните си войски. Официалното му название е „Ново командване на сухопътните войски за въздушни и сухопътни операции в Европа”. То е базирано във френския град Лил и е под ръководството на френския генерал Бертран Тужуз, бивш командир на френските специални сили и настоящ командващ на френските сухопътни войски. Френските военноморски сили и френските военновъздушни сили вече имат подобни командвания за операции в Европа, припомня Франс прес. Франция има три основни операции в Европа и това са "Рис” в Естония (300 военнослужещи), "Орел” в Румъния (над 1200 военни от сухопътните войски и пилоти) и мисията за обучение на украински военнослужещи в Полша. Сега сухопътните войски на Франция планират да организират през 2024 г. големи учения в Румъния в рамките на НАТО, които ще бъдат нещо повече от тренировки.
НАТО
След като през 2019 г. Макрон шокира съюзниците от НАТО с изказването си, че тази организация е в състояние на мозъчна смърт, на форума "Глобсек" в Братислава, той заяви, че Путин, нахлувайки в Украйна, е събудил НАТО чрез най-лошата електрошокова терапия, предаде Франс прес
Русия
През 2022 г. Макрон изнерви на няколко пъти партньорите на Франция с изказвания, че Русия не трябва да бъде унижавана и че трябва да ѝ се дадат гаранции за сигурността след края на войната в Украйна, за да не се повторят грешките от 1918 г., довели до появата тогава на нацистка Германия. Но през тази година Макрон коригира наратива си, като не престана да повтаря, че мирът може да бъде договорен само при условия, фиксирани от Украйна и че този мир преминава през поражение за Русия. Но френският лидер все пак припомни, че географията няма да се промени и Европа ще трябва да съжителства по един възможно най-мирен начин, без никаква наивност, с утрешната Русия, отбелязва Франс прес. На форума на "Глобсек" в Братислава през май Макрон между впрочем призна, че Франция е трябвало да обръща повече внимание на източноевропейските страни, когато те са предупреждавали за войнствените намерения на Русия още преди руската инвазия в Украйна, предаде Ройтерс.
През 2023 г. Макрон не проведе нито един телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. По време на срещата на върха в Молдова на Европейската политическа общност през май Макрон заяви, че на този етап не вижда вариант за полезни дискусии с Путин, но добави, че ако се появи повод и в зависимост от съдържанието на тези дискусии, той не изключва да участва в тях. На 15 декември Макрон напомни на Путин, че не е сменил телефонния си номер и че ако Путин иска все още, може да го намери на него, ако има сериозни предложения за постигане на мир в Украйна, предаде Франс прес. В този случай Франция винаги ще бъде една сила, която ще помага и няма да пести усилия, за да се постигне резултат, заяви Макрон. Това изказване дойде ден след като на ежегодната си пресконференция Путин заяви, че все още е готов да води диалог с Макрон, но Макрон не виждал интерес да го прави и преустановил телефонните разговори между двамата.
Иначе Макрон не възрази, когато през тази година Орбан и Путин се срещнаха в Китай в средата на октомври, нито пък когато Орбан изтъкна, че Унгария ще запази отворени всички канали за комуникация с руснаците, защото в противен случай мир няма да има, и това е една стратегия, с която Унгария се гордее. Тогава Макрон заяви, че не може да се забрани на един държавен и правителствен ръководител да се вижда с този или онзи лидер, но това не трябва да отслабва ЕС в подкрепата му за Украйна, посочва Франс прес.
Разширяване на ЕС
Макрон продължи да работи за разширяването на ЕС. На форума "Глобсек" в Братислава той прикани ЕС да преосмисли управлението си и да измисли други формати, за да може да интегрира по-бързо кандидатите за членство от Балканите, Украйна и Молдова, отбелязват световните агенции.
Европейска политическа общност
През отиващата си година замислената от Макрон Европейска политическа общност започна да се утвърждава като дискусионен форум, включващ не само страните от ЕС, но и редица други европейски държави. ЕПО проведе и две срещи на високо равнище – в Молдова през май и в Испания пред октомври, което показа, че предложената от Макрон формула работи на този етап.
Европейски партньорства
В Европа Макрон през изминалата година беше твърд поддръжник на напредъка на Молдова и Грузия по пътя им към ЕС. Резултатите бяха осезаеми и през декември ЕС даде зелена светлина за началото на преговори с Кишинев, а на Тбилиси даде статут на страна кандидат за членство. Макрон подкрепяше неуморно и лидерките на Молдова и Грузия в момент на натиск върху тях. В Грузия проевропейската президентка Саломе Зурабишвили беше заплашена с импийчмънт от управляващата партия „Грузинска мечта”, която се ориентира към сближаване с Русия. С Молдова, която също се опасява от руска агресия, Франция започна преговори за сключване за споразумение в областта на отбраната, а френската компания "Талес" продаде на Кишинев радар "Граунд мастър 200", който ще засили наблюдението на молдовското въздушно пространство.
През 2023 г. Макрон укрепи връзките с Италия, изразявайки солидарност и подкрепа с нея по миграционния въпрос. Той прие през юни в Париж италианския премиер Джорджа Мелони, но през цялата година двамата лидери провеждаха и неформални срещи в кулоарите на разнородни прояви, на които установяваха общи позиции по редица въпроси, от подкрепата за Украйна до синхронизиране на действия относно европейската миграционна политика, от европейските бюджетни и фискални правила до енергийната политика, от екологичния преход до стратегическата независимост на ЕС.
Макрон задълбочи и партньорството с Великобритания в разнородни области, сред които и невралгичната сфера на борбата с незаконната миграция през Ламанша. През септември британският крал Чарлз Трети и съпругата му Камила бяха на държавна визита във Франция и това подчерта укрепването на двустранните връзки.
Френският президент непрестанно изразяваше и подкрепа за кандидатурата на Швеция за пълноправно членство в НАТО и призоваваше Унгария и Турция да деблокират този процес.
През 2023 г. Франция задълбочи партньорството и със съседна Швейцария относно борбата с незаконната миграция под формата на общи патрули на силите на реда в двете страни, по-специално в трансграничните влакове. Двете страни се ангажираха и да засилят сътрудничеството в областта на връщането на незаконните мигранти в техните страни на произход. Те подчертаха и нуждата от реформа на Шенгенските правила.
Макрон поддържа през годината и активно сътрудничество с Мадрид, където на власт отново се върна социалистът Педро Санчес. Двете страни сключиха в началото на 2023 г. споразумение за задълбочено партньорство, така наречения "Договор от Барселона". А междувременно испанската крайна десница беше впечатлена от приетия неотдавна във Франция закон за миграцията, в който разпоредбите са доста по-твърди от първоначалната му версия и който бе прокаран с гласовете и на френската крайна десница. Испанските крайнодесни призоваха Мадрид да последва примера на Париж в тази насока.
През настоящата година, през която Франция и Германия отбелязаха 60-ата годишнина от сключването на "Елисейския договор" за задълбочено партньорство, Макрон се опита да преодолее някои фундаментални различия с германския канцлер Олаф Шолц. През октомври по време на среща на върха в Хамбург двамата подчертаха, че двете им страни формират един много важен тандем за Европа и че техните лидери имат моралното задължение да се разбират по-добре. Те обаче отчетоха, че по някои въпроси имат различни гледни точки, но това не пречи на изграждането на общи пътища за напредък както за двете им страни, така и за цяла Европа. Франция и Германия имат разногласия относно бюджетните правила в ЕС, някои аспекти на енергетиката, по-специално ядрената, както и по миграционната политика. Те имат и разногласия относно програмите за сътрудничество за разработване на нов боен самолет или на танк на бъдещето. Двете страни имат и конкурентни визии относно създаването на общ европейски противовъздушен щит и са обединили редица еврочленки около конкурентните си проекти.
През изминалата година Макрон не преставаше да следи и ситуацията на Западните Балкани. Той неизменно призоваваше за намаляване на ескалацията на напрежението между Сърбия и Косово. Франция заедно с Германия и Италия е активен участник в опитите за намиране на трайно решение на кризата между Белград и Прищина и френските усилия в тази насока бяха разгърнати и по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани през декември и на срещата на върха в Албания през октомври по така наречения Берлински процес (обединяващ шест западнобалкански страни и еврочленките България, Франция, Италия, Словения, Германия, Португалия, Хърватия, Гърция и Австрия).
Ивицата Газа
Освен Украйна конфликтът в ивицата Газа също беше основен повод за интензивни дипломатически усилия от страна на Макрон през тази година. По време на визита в края на октомври в Кайро той пледира за подновяване на мирния процес между израелците и палестинците с цел създаване на палестинска държава. Визитата в Кайро тогава беше част от спешна близкоизточна обиколка на Макрон с цел прекратяване на конфликта. Тази обиколка го отведе и в йорданската столица Аман. Преди това той посети Израел и Западния бряг. По време на срещи с израелските представители Макрон изрази солидарността си с тази страна след атаката на "Хамас” от 7 октомври и предложи създаването на международна коалиция за борба срещу радикалното палестинско движение по примера на коалицията срещу "Ислямска държава”. Френският президент подкрепи правото на Израел да се защитава при спазване на международното право в тази насока. На Западния бряг по време на среща с палестинския президент Махмуд Абас Макрон пък подчерта, че не може да има траен мир между израелците и палестинците, ако няма признание на легитимното право на палестинския народ да разполага със своя държава. Тогава анализатори коментираха, че Макрон се опитва да постигне труден баланс между двете страни в израело-палестинския конфликт. Като част от тези опити беше и осъждането от страна на Франция на насилието, извършвано от израелски заселници срещу палестинците на Западния бряг, съдържащо се в изявление от 29 октомври на френското външно министерство. А още след атаката на "Хамас” срещу израелската територия френското външно министерство заяви, че Франция не подкрепя идеята за суспендиране на помощта, от която се ползва директно палестинското население.
На 2 декември Макрон повиши тон срещу израелската стратегия за унищожаване на "Хамас” в ивицата Газа, отбелязва Франс прес. Пред журналисти по време на конференцията за климата КОП 28 в Дубай Макрон заяви, че най-добрият отговор срещу една терористична група не е да се премахне една цяла територия или да се бомбардира изцяло цивилната инфраструктура на тази територия. Той заяви, че трайната сигурност на Израел не може да бъде гарантирана, ако тя се извършва с цената на палестински човешки живот, което поражда отрицателни чувства към Израел у всички страни в региона. Тогава Макрон призова израелските власти да прецизират целта си във войната срещу "Хамас”. "Някои мисли ли, че е възможно пълното унищожаване на "Хамас”, искано от израелския премиер Бенямин Нетаняху. Ако това е целта, то войната ще продължи 10 години”, предупреди Макрон.
На 17 декември френската външна министърка Катрин Колона призова за незабавно и трайно примирие в Газа, защото прекалено много цивилни са убити там. "Палестинците не трябва да плащат за терористичните престъпления, които те не са извършили”, заяви тя по време на визита в Тел Авив. По време на това посещение Колона се срещна с близки на изчезнали в атаката на "Хамас” френски граждани и заяви, че Франция няма да забрави жестокостта, с която са били убити хората, атакувани от "Хамас” на 7 октомври. Тя заяви, че не трябва да се омаловажава или отрича, че тогава е имало и престъпления от сексуално естество, на което са били подлагани жените. После Колона посети малко село до Рамала на Западния бряг, където разкритикува насилието, извършвано от израелски заселници срещу палестинци, което подкопава перспективите за политическо решение на израелско-палестинския конфликт и за създаване на палестинска държава.
На 20 декември в голямо интервю за френската телевизия "Франс 5" Макрон предупреди Израел, че борбата с тероризма не означава да се изравни със земята всичко в Газа и повтори призива си за прекратяване на огъня по хуманитарни причини. Той акцентира върху това и по време на срещата си на 21 декември с френските военни, базирани в Йордания. А вчера вечерта в телефонен разговор с израелския премиер Макрон заяви, че е необходимо да се постигне трайно спиране на огъня в Газа с помощта на всички регионални и международни партньори, съобщи Елисейският дворец, цитиран от световните агенции.
През двата месеца на този конфликт Франция умножи усилията за освобождаване на заложниците, държани от "Хамас” в ивицата Газа, някои от които бяха и с френско гражданство. В средата на декември беше открито тялото на израелско-френски заложник. На 18 декември в. "Монд” съобщи, че 41 френски граждани са загинали по време или след атаката на „Хамас” срещу израелската територия на 7 октомври, което прави Франция най-тежко белязаната от тази ескалация на насилие чужда страна.
Франция изпрати към Газа през октомври военния кораб болница "Тонер”, а в края на ноември в Египет пристигна и френският самолетоносач „Диксмюд”, за да помага в лечението на тежко ранени палестинци. Франция изрази готовност да приеме ранени палестински деца за лечение във френски болници. Париж изпрати и самолети с медицинско оборудване и помощи за ивицата Газа, който кацнаха в съседните Египет и Йордания.
Близък изток
В Близкия изток Франция продължава да е част от операцията "Шамал” срещу джихадистите в Ирак и Сирия. В нея освен 350 френски военни, базирани в Йордания, участват още 250 французи, базирани в Ирак и Сирия. Операцията "Шамал” е френският компонент на международната антиджихадистка коалиция, сформирана през 2014 г. и оглавявана от Вашингтон.
В средата на декември Франция се включи и в коалицията, предложена от САЩ срещу атаките на йеменските бунтовници хуси срещу военни и граждански кораби в Червено море. Атаките зачестиха след ескалацията на конфликта между Израел и "Хамас” в Газа. Хусите са част от "Оста на съпротивата" в Близкия изток, обединяваща противници на Израел, подкрепяни от Иран.
Иран
Иран също остана във фокуса на вниманието на дипломацията на Макрон. Франция беше сред страните, отправили призив за освобождаване от затвора на тазгодишната нобелова лауреатка за мир Наргес Мохамади. Франция реагира гневно и на това, че Техеран попречи на роднините на Махса Амини да пътуват до френския град Страсбург, за да получат наградата на Европарламента за свобода на мисълта "Сахаров”, присъдена ѝ посмъртно.
Ливан
През изминалата година Макрон не престана и с усилията за намиране на изход от политическия блокаж в Ливан. През юни президентът прие в Париж на работен обяд саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, като по време на тази среща една от водещите обсъждани теми беше вакуумът във властта в Ливан, където нов президент не може да бъде избран от есента на 2022 г. Според анализатори на срещата на Макрон със саудитския престолонаследник Франция се е ангажирала с подкрепата на кандидатурата на Рияд за домакинство на световното изложение ЕКСПО 2030 в замяна на подкрепата от страна на Рияд за френски външнополитически интереси, сред които е намиране на изход от кризата в Ливан.
Макрон назначи в началото на юни бившия външен министър Жан-Ив Льо Дриан за свой личен емисар за Ливан, който да се опита да деблокира политическата парализа в страната, страдаща и от сериозен икономически застой. В края на септември Льо Дриан предложи на двата влиятелни политически лагера в Ливан - този на "Хизбула” и този на противниците на "Хизбула” - да потърсят трети път при избора на президент, вместо да се опитват да налагат свой кандидат, което води до блокаж.
На 19 септември в кулоарите на годишната сесия на Общото събрание на ООН декември пет страни съюзници на Ливан - Франция, САЩ, Германия, Катар и Египет - обсъдиха ситуацията в близкоизточната страна и си зададоха въпроса дали е уместно да продължават да ѝ оказват финансова помощ, докато нейните политици, както изглежда, се наслаждават на политическата си безотговорност, отбелязва Франс прес.
На 18 декември Макрон прати в Ливан външната министърка Катрин Колона, но целта ѝ беше да убеди ливанските представители да направят всичко възможно, за да се предотврати ескалация на конфликта между Израел и „Хизбула”, последвал конфликта между Израел и "Хамас”.
Азия
През изминалата година Макрон засили дипломацията в Азия. През април той беше на посещение в Китай, където беше посрещнат като истинска звезда. След него в тази страна бяха и министърът на икономиката и външната министърка на Франция. Всеки път по време на тези визити френските представители говориха за задълбочаване на двустранното сътрудничество при условия на защита на френските интереси и на зачитане на лоялната конкуренция. Те повдигаха и темата за човешките права в Китай. Тези зачестили контакти на Париж с Пекин обаче станаха повод за призиви от страна на френски анализатори към Макрон да изясни каква точно е позицията му спрямо Китай. Макрон иска Франция да е стратегически независима в един ЕС, който да не е зависим нито от САЩ, нито от Китай. Президентът ясно изрази в интервю, дадено след визитата в Китай, и мнението, че в случай на ескалация на ситуацията, свързана с Тайван, Европа не трябва да се превръща нито в следовник на САЩ, нито на Китай. Франция иска и да е алтернатива на Китай и САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион, където има френски територии и където е разположила и 7000 военнослужещи. Но дали усилията на Макрон в тази насока са достатъчни и дали Франция не е готова да загърби тези свои позиции в името на взаимноизгодното сътрудничество с Пекин, отбелязаха анализатори още в началото на април, цитирани от Франс прес.
На 20 ноември Макрон проведе телефонен разговор с китайския лидер Си Цзинпин, по време на който той изрази пред Пекин безпокойството от военното сътрудничество между Москва и Пхенян, с които Пекин поддържа добри отношения. В същия разговор Франция призова и Китай да допринася повече за хуманитарната помощ, предоставяна на ООН, за да помага тя от своя страна на цивилните палестинци. Четири дни по-късно по време на визита в Пекин френската външна министърка заяви, че Франция разчита на бдителността на китайските власти никаква структура в Китай, по-специално частна, да не оказва директна или индиректна подкрепа за незаконната война на Русия в Украйна. В началото на декември пак Колона призова Китай да овладее действията си в Южнокитайско море, защото светът няма нужда от нова криза.
Макрон се върна в Азия и в Азиатско-тихоокеанския регион за срещата на върха на Г-7 в Хирошима и за срещата на върха на Г-20 в Делхи. Той посети и Вануату, Папуа Нова Гвинея и френската територия Нова Каледония. А на връщане от някои от тези визити той спря за кратко и в Монголия, Шри Ланка и Бангладеш в търсене на нови партньорства за Франция в Азия в областта на отбраната, технологиите, транспорта, енергетиката, разработването на местни находища на природни ресурси.
В края на октомври и началото на ноември Макрон посети Казахстан и Узбекистан със същата цел. В допълнение визитите целяха да укрепят присъствието на Европа в този регион, в който интересите си прокарват и Китай, Турция и Русия. Така де факто френският президент последва примера на предшественика си Франсоа Митеран, който беше първият европейски държавен глава, посетил Казахстан (през 1993 г.) и Узбекистан (1994 г.) малко след разпадането на СССР.
В пределите на бившия СССР като провал за дипломацията на Париж през тази година може да се тълкува развоят на събитията в Карабах. Там азербайджанските сили си върнаха контрола върху територията със светкавична операция в средата на септември. Броени дни след това Франция, която е исторически съюзник на Ереван, призова за диалог с Баку с цел защита на Армения, докато от Карабах към Армения течеше интензивен арменски бежански поток. Макрон прати в началото на октомври и външната си министърка в Ереван, за да изрази подкрепата на Франция за Армения в момент, в който страната имаше опасения за суверенитета и териториалната си цялост, припомня Франс прес. В края на ноември азербайджанският президент Илхам Алиев обвини Париж, че подготвя терена за нови войни в Кавказ, като въоръжава Армения. Той визира решението на Франция от края на октомври да достави военно оборудване на Ереван, включващо и три радара "Граунд мастър" на Армения, способни да откриват вражески латетелен апарат на разстояние от 250 километра независимо от скоростта и височината му на летене, допълва френската агенция. На 26 декември Баку обяви за персона нон грата двама френски дипломати с аргумента, че вършат дейности, несъвместими със статута им. Вчера Париж обяви, че експулсира в отговор двама азербайджански дипломати. Междувременно докато тонът между Азербайджан и Франция ескалира, в началото на декември Армения и Азербайджан обявиха, че ще вземат конкретни стъпки за нормализиране на отношенията си. Те размениха и военнопленници на 13 декември, а Армения подкрепи кандидатурата на Азербайджан за организиране на климатичната конференция КОП 29, предаде Ройтерс. Азербайджанският президент пък в интервю за "Евронюз", публикувано от АЗЕРТАДЖ, каза какви са условията на неговата страна за мир с Армения и заяви, че всеки арменец от Карабах ще може да се върне там, ако стане азербайджански гражданин.
Африка
В началото на март, когато Макрон посети четири централноафрикански държави и заяви намерение за нов подход в отношенията на Франция с африканския континент, никой не предполагаше, че малко след това отношенията наистина ще се променят, но не в посоката, искана от Макрон. Една от посетените страни тогава беше Габон и там след няколко месеца бе извършен преврат, а антифренските настроения нараснаха. Преди това беше извършен преврат и в Нигер, където Франция имаше военно присъствие. Хунтата застави Париж да изтегли военните си и това изтегляне приключи на 22 декември, което беше поражение за африканската дипломация на Макрон. Особено като се отчете, че и след превратите в Мали и Буркина Фасо Франция също бе заставена да изтегли военните си оттам, съответно през август 2022 г. и през февруари 2023 г. Така че усилията на Макрон за нова ера във връзките с Африка, която да стане пример и за други западни страни, засега не водят до желания ефект. А в Африка освен засилване на антифренските настроения се засилват и опитите за преврати, като такива имаше в Гвинея Бисау и Сиера Леоне. Всичко това допълва нестабилността на континента, където настъпват Русия, Китай и Турция. Единствената положителна нотка в африканската дипломация на Франция през 2023 г. беше подобряване на отношенията с Мароко след известно напрежение заради подкрепата на Франция за Алжир в спора с Мароко за Западна Сахара.
Америки
През настоящата година Макрон така и не премина отвъд Атлантика. Последната му визита в една от двете Америки беше от края на ноември и началото на декември на 2022 г., когато той беше на държавно посещение в САЩ. През 2023 г. френският лидер дори не присъства на годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, защото по това време посрещаше крал Чарлз Трети в Париж.
Тази интензивна дипломация на Макрон протече на фона на нарастващо вътрешнополитическо напрежение заради пенсионната реформа, заради закона за имиграцията, прокаран с помощта на крайната десница, и заради фаталното прострелване от полицай на тийнейджър по време на рутинна проверка в парижко предградие. В първия и третия случай се стигна до масови протести и размирици в страната, а във втория случай Макрон беше набеден, че влиза в съглашателство с крайната десница в навечерието на евроизборите догодина.