Украйна ни пази срещу четири лева на месец.
Гледам националните телевизии как се измъчват да ни съобщят добра новина. Добрата новина е извън контекста на всичко, което ни се случва. Но това е нелеката задача хем да си телевизия, хем национална.
Като гледам синия екран се връщам в детството си. Тогава имаше една мода да се притежават кучета с клатещи се глави. Арт ориентираните собственици на Лади и Москвичи, а защо не и на Вартбурзи притежаваха такива кучета разположени зад задното стъкло на автомобилите си. Когато колата се движеше тези кучета клатеха глави в такт. Все едно някой в колата казваше: „Слава на КПСС“ и кучето утвърдително клатеше глава.
Сега е същото. Пак е слава, но не на КПСС.
Защо беше тази прелюдия. В сутрешните блокове водещият казва нещо и няколкото поканени гости клатят глави в такт. Картинката е толкова уютна, че ако човек само малко се постарае ще престане да чува какво се говори.
А какво е то?
Първото нещо е, че трябва да разберем, че Украйна ни пази срещу 4 лева на месец. Да. Клатят се глави, а и все едно извън контекста. Всъщност не ни е обяснено правилно какво се случва и, че Украйна се нуждае от 4 лева на месец от всеки от нас за да може да ни защитава от Русия. Някак трябва да осъзнаем, че всъщност Русия е нападнала нас, но изневиделица на пътя и се е появила Украйна и благородно е поела удара. Сега вече сме в контекста.
Още си спомням времето, в което имаше едни натренирани изроди, които събираха пари от хората, за да ги пазят. Дори имаше държавни служители, които подкрепяха тази частна инициатива и ни я представяха като грижа. Пазенето беше съобразено от доходите. Всички знаехме, че пазенето беше евфемизъм на това да не ни бият самите пазачи. Днес предложението ми звучи ми като междудържавен рекет, но поне цифрата е приемлива – 4 кинта на месец.
Ако превъртя часовника с 30 години напред бих оприличил четири левовото предложение като оферта от черен петък. Четири лева за мир. Как да устоиш?
Освен пряката информация колко струва мира, това предложение носи и някои неясноти.
Не обясняват дали ще можем да теглим кредит, за да може да платим на Украйна таксата „мир“? Банките ще предложат ли подходящи финансови инструменти?
Допускат ли се плащания в кеш? Децата освободени ли са от таксата или при тях ще е по два лева? Пенсионерите ползват ли намаление? Студентите?
Ако откажа да плащам, това какъв ме прави? Ако имам финансови проблеми може ли да платя за охраната си по друг начин. Да кажем с ориз или изделия от чугун?
Като споменах „друг начин“ няма как да не попитам дали се предполагат разплащания по онзи „другия“ начин? Което рязко ни оприличава с проститутки.
И един последен напълно извън контекста въпрос: Ние още ли сме държава, че да плащаме на друга държава да ни доставя мир? Защото, ако не сме, да не се напъвам с въпросите.
Но щом вие вярвате, че има над осемдесет пола не е проблем да повярвате в каквото си искате. Дори и в държавата - недържава.
Това също беше извън контекста.
А контекста е, че трябва да разбираме това, което трябва да разбираме.
Втория телевизионен въпрос е дали бихте пожертвали живота си за тази държава, но за него не остана време.
Хубава нова година.