В първото си интервю след началото на войната в Газа през октомври бившият шеф на Шин Бет Ами Аялон призовава за освобождаването на всички заложници в замяна на палестински затворници, включително Маруан Баргути, когото смята за единственият, който може да поведе палестинците след края на войната.
"Като част от цялостната сделка, която включва връщането на всички заложници, трябва да освободим Марван Баргути", казва бившият шеф на Шин Бет Ами Аялон в отговор на мой въпрос. "Това е така по две причини. И защото връщането на израелските заложници е най-близкото възможно нещо до "картината на победата" в настоящата кампания в Газа, и защото Марван е единственият палестински лидер, който може да бъде избран и да поведе единно и легитимно палестинско ръководство към пътя на взаимно съгласувано отделяне от Израел."
Това е първото интервю, което Аялон дава от началото на войната на 7 октомври. През последните три месеца той отказва да коментира събитията в Газа и на север. Въздържал се е да говори и за нападенията на хутите от Йемен срещу Израел и корабоплаването в Червено море - сфера, позната му от времето, когато е бил командир на командно подразделение на военноморските сили, а по-късно и командир на целия флот.
Напуснах ЦАХАЛ преди около 30 години, а Шин Бет - преди около 24 години", казва той. "Избягвам да участвам в дискусии и да говоря за неща, с които не съм запознат в необходимите подробности."
Това, което има значение за него в интервюто, и условието, което е поставил за провеждането му, е да говори за "стратегията за изход" на Израел, или на езика на публичния дискурс, въпросът за "деня след" войната.
"Тази кампания няма да има картина на победа", казва Аялон. "Нито като издигането на звездите и лентите на Иво Джима, нито като Йоси Бен Ханан, вдигнал АК-47 над главата си в Суецкия канал след края на Шестдневната война, и дори не като образа на Ясер Арафат, принуден да отплава за Тунис от пристанището на Бейрут след Първата ливанска война."
Аялон казва, че "във войните от миналото, описани от фон Клаузевиц през XIX в., в които победата се е определяла от военно решение, наистина е имало картини на победата, които ясно са отбелязвали "деня след" войната и прехода към преговори между победения и побеждаващия. От друга страна, във войната срещу тероризма няма бели знамена. Арафат също се върна тук от Тунис 10 години по-късно."
А ако убием [лидера на Хамас в Газа] Яхия Синвар, това няма да е победа?
"Не." Ако някой си мисли, че палестинците ще се предадат, дори ако Синвар се върне при създателя си, той не познава нито палестинците, нито Хамас, нито радикалните ислямски движения през настоящия век.
За да илюстрира позицията си, Аялон се връща към ареста през 1989 г. на основателя на Хамас шейх Ахмед Ясин, който е бил парализиран и прикован към инвалидна количка. "Когато той беше в затвора, ние се грижехме за здравето му", казва той.
"Погрижихме се да не умре в затвора, за да не стане мъченик. Ние от Шин Бет се противопоставихме на освобождаването му от затвора. Сред командирите от Генералния щаб имаше такива, които се подсмихваха: "От какво се страхувате? Той не е лидер; той е беден човек в инвалидна количка.
"В отговор твърдях, че концепцията за лидерство в арабския и мюсюлманския свят е още едно нещо, което хората тук не разбират, защото ние гледаме на лидера през западните очи: външния му вид по телевизията, прическата му или баритоновия или басовия тембър на гласа му", продължава Аялон. "Трябва да се припомни, че шейх Ясин, който като лидер на движението състави манифеста на Хамас, беше за палестинците символ на тяхната мизерия, до голяма степен заради физическото си увреждане и слабия си външен вид.
"Той беше единственият, който успя да обедини религиозното, социалното, политическото и военното ръководство, което олицетворяваше. Днес Хамас не разполага с такова ръководство. Военното крило провежда самостоятелна политика, а гражданското крило, с цялата си благотворителна система, изчезва.
"Споровете в Хамас са между местните и военните лидери, които диктуват събитията в Газа, и политическото крило, което седи в чужбина, в Турция, Катар и Ливан. Синвар е местното ръководство. Вярно е, че винаги има напрежение между военното и политическото крило, но сътрудничеството между тях е по-тясно в ерата на Синвар."
Разделяй и владей
Аялон има различно мнение за повечето войни, които Израел е водил през този век. "Войната за създаване и защита на Израел продължава вече около 140 години, от първата ционистка алия в края на XIX в." Тази война, казва той, продължава оттогава с различна интензивност, с различни операции, сражения и кампании. Затова за него събитията от последните три месеца "не са война, а поредната кампания в дългата война за нашата независимост".
И ние не я печелим?
"Ние спечелихме през март 2002 г. На срещата на върха на Арабската лига в Бейрут арабските страни се предадоха и развяха бяло знаме. Те се оттеглиха от решението на Лигата от 1967 г. в Хартум, известно като "Трите "не" - не на признаването на Израел, не на преговорите и не на мира. През март 2002 г., след 35 години борба, на тази среща на върха те се съгласиха да признаят Израел и да установят пълноценни отношения с него въз основа на резолюциите на ООН и Съвета за сигурност, които Израел също подписа.
"Така беше създадена политиката на "трите "да": "да" на признаването, "да" на преговорите и "да" на мира с Израел. Трагедията е, че ние отказваме да признаем собствената си победа и продължаваме да се борим. Превърнахме войната в самоцел".
За да се избегне вземането на решения?
"Да, за да избегнем дебата, който разкъсва израелското общество, съсредоточен около въпроса за какво сме дошли тук, като народ на тази земя. Решението на кабинета да не обсъжда "деня след това" превръща войната във военен конфликт без дипломатическа цел. Това е ситуация, в която е невъзможно да се определи "победа", която винаги се определя в дипломатически термини, и огромният риск е, че това е моментът, в който войната се превръща в цел, а не в средство.
"В момента, в който Бени Ганц и Гади Айзенкот влязоха в кабинета - а е ясно, че тяхното напускане ще доведе до разпадане на коалицията - съображенията неизбежно са и политически. Не може да бъде създадена стратегия за излизане от войната, без да се определи дипломатическата цел, а ние маршируваме в блатото в дюните на Газа с широко отворени очи."
И това е големият проблем на Израел?
"Да. от всички спорове това е основният проблем. Ако не решим накъде да вървим заедно и кои са ценностите, които ни свързват, има риск да продължим да водим [войни] завинаги, само защото това е единственото време, когато не се бием помежду си. Лозунгът "ще победим заедно" е верен, но той важи само по време на война, когато външните врагове ни принуждават към единство, което не сме избрали. Нашето единство е кухо, ако е път за бягство от истинския дебат, който не сме в състояние или не желаем да водим, тъй като интензивността на спора може да ни доведе до гражданска война."
Бяхме ли близо до нея след убийството на [бившия министър-председател Ицхак] Рабин?
"Ицхак Рабин беше убит именно заради това. Заради големия въпрос кои сме ние и защо сме тук. Рабин беше убит, защото равините издадоха дин родеф" - халахична присъда, според която някой е преследвач на евреите и следователно може да бъде убит при самозащита - "срещу него и на този фон имаше някой, който се смяташе за обществен пратеник, за да извърши убийството", казва Аялон по отношение на убиеца Игал Амир. "Едва когато пристигнах в службата" - Аялон е назначен за ръководител на Шин Бет след убийството на Рабин - "осъзнах мащаба на разрива и разлома, които съществуват и до днес с различна степен на интензивност."
И дали този разрив достигна връхната си точка през изминалата година с ремонта на съдебната система?
"От самонадеяност "изцяло дясното" правителство реши, че трябва да се промени формата на управление. В допълнение към стотиците хиляди, които излязоха на улицата в знак на протест, командирите на началник-щабовете и ръководителите на отбранителното ведомство заявиха на министър-председателя и членовете на кабинета, че е налице многостранна заплаха и че ходът на правителството застрашава сигурността на Израел.
"Министърът на отбраната в речта си пред нацията определи опасността от война като "ясна и настояща", за което беше уволнен на момента. Премиерът и министрите от неговия кабинет отказаха да се вслушат и обявиха, че предупрежденията на ЦАХАЛ са политически мотивирани, и така се стигна до настоящата кампания."
А има ли партньор?
"Палестинската автономия е признала Израел в границите отпреди 1967 г. и се е съгласила на териториална размяна. Тя се съгласи, че правото на завръщане ще бъде обсъдено с Израел в рамките на преговорите. Ние трябва да разговаряме с всеки, който ще разговаря с нас въз основа на тези принципи.
"Последните, които се опитаха да поведат движение за прекратяване на конфликта, бяха Ариел Шарон, който реши да напусне Газа и [части от] Северна Самария, защото осъзна, че губи израелската общественост, и Ехуд Олмерт. След завръщането на Нетаняху в кабинета на министър-председателя той разработи политика на "управление на конфликта", като умишлено отслабва Палестинската власт и укрепва Хамас, за да избегне дипломатическите преговори."
Дали Нетаняху също използва политика на "разделяй и владей"?
"Всъщност, да. Нетаняху сгреши, като смяташе, че тази политика ще му спечели политическо време, и отказа да види заплахата, която представлява Хамас. Шефовете на "Шин Бет" казаха на Нетаняху: "Ти не познаваш "Хамас" и поискаха да се предприемат действия за отслабването му във военно отношение. Липсата на дипломатически процес превръща Хамас в единствения, който се бори за национално освобождение в очите на палестинците."
"Погрешното схващане беше, че палестинците не са народ и ако им позволим да имат икономически просперитет, те ще се откажат от мечтата си за независимост. В крайна сметка палестинците се определят като народ. Те са готови да убиват и да бъдат убивани за своята независимост, а убитите терористи се превръщат в мъченици в техните очи."
А какви са другите погрешни схващания?
"Концепцията на разузнаването, според която Хамас е бил възпрян след кръга от боеве през 2021 г. Ние го измерваме с хардуер: колко терористи от Хамас сме убили, колко оръжейна инфраструктура или колко тунели сме унищожили. Докато те, палестинците, измерват софтуера. За тях метриката е подкрепата на общественото мнение. След всеки рунд на насилие подкрепата за Хамас и всеки, който се бори с окупацията, нараства, а Палестинската власт, като не се присъединява към насилието, се възприема като сътрудник на Израел."
Кризите създават възможности
Аялон казва още, че Израел не разбира, че светът се е променил - че Китай и Русия се присъединяват към Иран и създават ос, предизвикваща Съединените щати. "По тази причина Байдън променя политиката си", казва той. "Той е готов да успокои престолонаследника Мохамед бин Салман, [фактическия] лидер на Саудитска Арабия, за да блокира влиянието на противопоставящата се ос - и за разлика от Нетаняху, той разбира, че трябва да се насърчават преговорите с палестинците."
И така, какъв е вашият "ден след това"?
"По пътя към следващия ден стигнахме до кръстовище в три посоки. Има само два изхода и засега отказваме да стигнем до решение - а заради споровете, които разкъсват израелското общество, отказваме да разберем, че да не вземеш решение също е решение."
"Единият път, в който аз вярвам, води към еврейски и демократичен Израел в духа на Декларацията за независимост, държава с еврейско мнозинство. Това ще бъде дълъг процес, с възходи и падения, който ще продължи може би 40 години и ще изисква от нас да направим вътрешни отстъпки и да постигнем разбирателство помежду си. Ако поемем по този път, арабските държави, които са ратифицирали Арабската мирна инициатива, както и западните демокрации, ще бъдат на наша страна. Вярвам, че този път ни води към един сигурен, еврейски и демократичен Израел."
А другият сценарий?
"Другият път е този, по който вървят онези, които погрешно смятат, че окупацията е предимство за сигурността, и други, които вярват, че нямаме право да се откажем от земята в Земята на Израел, дори това да означава безкрайна война. Според мен това е месианска перспектива, която не признава ограниченията на реалността."
"Този път води към една държава, в района, който в момента се обитава от седем милиона евреи и седем милиона араби. Това е насилствена реалност, в която Израел ще загуби своята еврейска и демократична идентичност. Тази реалност ни води обратно към Голямото арабско въстание от 30-те години на миналия век, към религиозен конфликт, привличащ най-радикалните и агресивни групи от двете страни."
Аялон гледа към деня след голямата криза от 7 октомври с надежда. "Прозренията, които трябва да извлечем от изминалата година, са, че трябва да признаем дълбочината на разломите, които ни доведоха до ръба на насилието, наред с опасността, която ни дебне отвън", казва той.
"Предизвикателството е да използваме тази енергия за нещо положително, за обединение, водещо до реалност, в която хората излизат на улицата не само за да искат анкетни комисии [за разследване на провалилите се] и да протестират срещу тези, с които не са съгласни, но и да търсят начин да се срещнат, да се опознаят и да намерят общ език."
"Кризите създават възможности. Войната от 6 октомври - войната от Йом Кипур, - която отне живота на над 2600 войници, ни научи, че мир с Египет без Синай е по-добър от Синай без мир. Време е да решим накъде ще ни отведе войната от 7 октомври".
***
Ами Аялон е израелски политик, бивш член на Кнесета от Партията на труда. Преди това е ръководител на Шин Бет, израелската тайна служба, и главнокомандващ на военноморските сили. Той е един от носителите на най-високото израелско отличие - Медал за храброст.
Йоси Мелман - в. Хаарец
превод Nick Iliev