Колко министри ще бъдат сменени при ротацията, как ще мине тя, какво ново ще покажат евроизборите и ще видим ли ново позициониране на избирателите. Дали ще е настъпила промяна в електоралните нагласи... Това ще е тестът за ротацията и управляващите. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори политологът проф. Милена Стефанова.
- Проф. Стефанова, България е на прага на нещо ново в политическия си живот – ротация. Какво очаквате?
- Очаквам да се спазят договорките и ротацията да мине без проблеми. Разбира се, ще видим кои министри ще бъдат сменени. Дотук имаме със сигурност нов министър на външните работи, ако госпожа Габриел не поиска да си запази и външното министерство. Не бих я съветвала, защото позицията на министър председател е достатъчно ангажираща времето и силите. Ще има и нов министър на здравеопазването, тъй като г-н Хинков оповести, че не желае да продължи да изпълнява тази дейност. Г-н Денков преди време беше заявил, че след ротацията ще се върне като министър на образованието и науката, което означава, че сегашният министър ще бъде освободен. Разгарящият се скандал с апартаментите и фирмите на Асен Василев и Даниел Лорер може да окаже някакво влияние и Асен Василев да не е вече министър на финансите. Николай Денков и Мария Габриел ще бъдат основният стожер и на новото правителство. Притеснявам се само президентът да не бави консултациите и връчването на мандата. Вече каква ще е ползата от ротацията ще видим по-късно. От политологическа гледна точка трябва да минат поне три-четири цикъла на ротация, за да се оцени прилагането на този подход на управление в България.
- Ще изглежда ли „сглобката“ по-стабилна след март, след като много неща вече са отхвърлени – промени в конституцията, имаме бюджет, на дневен ред са регулаторите…
- Надявам се след месец март да забравим думата „сглобка“. Има ясна формула и това е коалиционно управление. Зависи от управляващото мнозинство да престанем да ги наричаме по този начин. Тези дни ще чуем оценката на изпълнението на приоритетите и програмата на правителството и, ако се налага, новото правителство ще има възможност да актуализира и допълни тези документи. Въпросите с конституционните промени няма да приключат толкова лесно и бързо, защото ще чакаме да се произнесе Конституционният съд. Попълването и промяната на съставите на регулатори и други органи, които се избират от Народното събрание, ще е също един продължителен процес, а освен това през юни ни очакват избори за Европейски парламент. Струва ми се, че коалицията вече се осъзна и се възприе като единствената възможна форма на управление на този етап в България. В този смисъл ще изглеждат по-стабилно. Някои анализатори предвиждат сътресения в коалицията ПП-ДБ във връзка с евроизборите тъй като партиите, съставящи коалицията ДБ, нямат еднотипна идеологическа идентификация (ДСБ са членове на ЕНП, Зеленото движение и към зелените, а ДБ още не са се присъединили официално към нито едно партийно семейство, но има деклариране на желание това да е ЕНП ), а и ПП като нова формация не са заявили ясно своето предпочитание, макар да се прокраднаха различни индикации, че това ще е семейството на либералите. Не мисля, че това ще се случи, тъй като не за първи път на избори се явяват в коалиция различни по идеологическа ориентация партии. След това всеки евродепутат ще може да се присъедини към предпочитаното европейско партийно семейство. Трудно ще бъде, но не е невъзможно. Въобще аз намирам все повече сигнали, че това мнозинство може и да изкара мандата до края.
- Можем ли днес да говорим за двуличие в политиката…
- Двуличието е едно да говориш, а друго да вършиш. Това означава да има скрити, непублични действия, неискреност в поведението на политиците и партиите. „Продължаваме промяната“ и Демократична България дойдоха на власт с идеите за повече прозрачност в политическите процеси, за борба с корупцията, за правова държава и равенство през закона. Всеки мислещ човек може да прецени дали и доколко те се придържат към тези принципи. Политика е публичен процес, но успешната политика много често се основава и на непублични разговори и договаряния. Така най-общо можем да кажем, че политиката е многолика.
- Виждаме едно много активно ДПС. Сега ли дойде времето партията да участва активно и явно в политическите процеси?
- ДПС е партия с традиции и дисциплина. Освен това тя не за първи път участва открито в управлението. ДПС много успешно се възползва от позиционирането на останалите политически сили, представени в парламента, и работи в посока на подобряване на представите на хората за себе си. В настоящата ситуация е характерно това, че отсъстват открито излъчени от ДПС лица в изпълнителната власт. И вече има заявление от страна на Делян Пеевски, че те не искат министерски постове. Възможно е да получат някои места в органите, чиито състави се избират от Народното събрание, но това предстои да видим дали ще стане. Всъщност, ако сме честни, имаше много ситуации досега, в които реакциите на ДПС бяха много по-европейски и ориентирани към решаване на проблемите, отколкото на други партии. И това не е само поведението на „Възраждане“ или ИТН. БСП се държи като обидено малко дете, като си мисли, че по този начин се разграничава и печели симпатизанти. С такова поведение тази партия само заприличва на „Възраждане“.
- Макар и трудно, партиите в управлението се държат, за да не дойде пак Румен Радев. Той ли е спойката на „сглобката“...
- Мисля, че по-скоро плачевният опит от безкрайно и никому ненужно явяване на избори е основната причина да се стигне до формиране на мнозинство за управление. Служебните правителства на Радев и неговото поведение са катализатор. Тази мантра, че трябва да се сформира правителство, за да не дойде отново Радев, който е лош и ни води към Русия, се използваше за оправдание пред най-твърдите избиратели на партиите от коалицията, които трудно преглъщат това съвместно управление. Но поведението на Радев и служебните кабинети доведе и до промяна на Конституцията, с която се ограничават правомощията на президента при сформиране на служебни кабинети, както и на практика непрекъснато действие на Народното събрание, за да има контрол върху изпълнителната власт.
- Президентът критикува Борисов, критикува и Денков сега. Виждате ли разлика в поведението му в първия и втория мандат?
- Президентът Радев обича да е морален съдник, но едновременно с това много му личи, че е властолюбив и честолюбив. Безкрайните му пререкания с господин Борисов през първия мандат му донесоха подкрепа за втория, който той иначе не би спечелил. Неслучайно той беше един от политическите играчи, който се явяваше на площада с вдигнат юмрук и толерираше идеята за промяна в управлението. Младите и нововъзникнали политици от „Продължаваме промяната“, чиито лидери днес участваха в служебните кабинети на Радев, разчитаха на неговия авторитет, за да бъдат забелязани и разпознати. Но след спечелването на президентските избори от Радев нещата се обърнаха на 180 градуса. Президентът дори се държеше като недоволния баща, който не одобрява поведението на своите синове. Тази картинка е смешна и тъжна едновременно. Защото играчите взаимно се използваха, излъгаха и се разделиха. С критиките си днес Радев иска да съхрани образа си на съдник от последна инстанция. Всъщност той е проводник на интереси на Русия и никак не му хареса, че младите политици, които той създаде и лансира, са ориентирани проевропейски. Но на нас също не ни харесва, че имаме толкова самовлюбен президент, който в стремежа си да не се променя, често се изказва в ущърб на България. Този човек си позволява да излиза извън контекста на президентските си функции и вместо да спомага за единението на нацията, той го възпрепятства. Той се изказва политически, като основава правото си на това на едно тълкувателно решение на Конституционния съд. Но той се възприема като реален участник в управлението на страната, какъвто в същност не е. Той се изживява като опозиция, а такава президентска функция не може да има. Тук му е мястото да кажем, слава Богу, че Радев не може да има трети мандат.