Войната в Украйна има достатъчно сила, за да разтърси дълбоко международната стратегическа среда. Но недостатъчно, за да отблокира френско-германския двигател. Посещавайки Берлин, за да отдаде почит на бившия държавник Волфганг Шойбле, Еманюел Макрон възхвали "френско-германското приятелство". Но катаклизмите в света не сложиха край на центробежните сили, които злоупотребяват с френско-германския двигател. Това пише в статия за френския ежедневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
На 24 февруари 2022 г. руската инвазия все пак предизвика токов удар в Германия, който беше способен да сближи Париж и Берлин. "Всичко се промени в този ден, защото германците усетиха съществуването на заплаха, която може пряко да засегне тяхната територия", обяснява германски специалист по време на среща, организирана от Института за стратегически изследвания на Военното училище (Irsem) и Германския институт SWP. Дотогава на Германия ѝ беше достатъчно, по въпросите на отбраната, да бъде "добър съюзник" за своите партньори, както в Сахел, така и в Афганистан. Но за няколко седмици тя направи завой под прав ъгъл и се дистанцира от пацифизма, станал правило след 1945 г.
В резултат на руската инвазия, изправена пред извънредната ситуация, тя повиши бюджета си за отбрана до 2% от БВП, отпусна 100 милиарда евро за модернизиране на армията си, Бундесвера, и дори купи въоръжени дронове. След като беше ограничила помощта си до най-обикновени каски за украинските войници, тя предостави бойни танкове Leopard. Толкова много решения, които биха били немислими преди и които също имаха за цел да накарат хората да забравят дългата политика на толерантност на Германия към Русия на Владимир Путин. Ставаше въпрос и за възстановяване на имиджа на страната в източните страни, чиито справедливи анализи на Русия увеличиха влиянието им в Европа. Париж приветства германската "революция", която позволи на двете страни да покажат общата си решимост да помагат на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.
Но природата се завърна, за да ни напомни за дълбочината на взаимното неразбиране между Париж и Берлин, свързано с различната стратегическа и военна култура. "Отношенията между Франция и Германия достигнаха зрялост. Но те далеч не са дълга, тиха река", обобщава френски дипломат на срещата в Ирсем.
Първото френско разочарование дойде със закупуването на американски изтребители F-35 от Берлин, което постави спешността на рекомпозицията на запасите пред европейските предпочитания. Ангажиментът на Франция за сближаването на Украйна с Европейския съюз предизвика някои неприятности в Берлин. "След това в Германия извънредната ситуация почти изчезна през юни 2022 г., когато украинците успяха да отблъснат руснаците. След няколко седмици представата за заплаха се срина", коментира германски експерт.
По принцип армиите на двете страни остават полярни противоположности. Франция разчита на професионална армия, ориентирана от края на Студената война към външни операции, на които импулсът и насоките се дават от изпълнителната власт. Статутът ѝ на ядрена сила ѝ отрежда специално място в Европа. Германия, напротив, има армия под строгия контрол на Бундестага и която наистина е спокойна само в рамките на НАТО. Тя предпочита да участва в мироопазващи операции. Въпреки сближаването, предизвикано от войната в Украйна, стратегическите култури също остават в противоречие, а индустриалните играчи в конкуренция. "В Берлин разбираме френската "стратегическа автономия" не повече, отколкото преди войната", коментира германски експерт. Липсата на стратегия за излизане от конфликта също поставя под напрежение френско-германските отношения. След речта си в Братислава през юни 2023 г. Еманюел Макрон само засили подкрепата си за Украйна. Докато Германия, която по-открито се чуди дали подкрепата за Украйна е устойчива в дългосрочен план, наскоро отказа да достави ракети Taurus.
Що се отнася до френско-германската двойка, тя все още продължава да бъде гледана със същото подозрение от страните от Източна Европа, които я критикуват за липсата на визия за европейската архитектура на сигурността. На изток напомнят на Париж и Берлин за техния ангажимент към споразуменията от Минск, двусмислени и несъвършени, "игра на глупаци" по думите на европейски дипломат. Те бяха облекчили войната в Донбас, но бяха потъпкани от Кремъл точно преди нахлуването в Украйна. На изток осъждат тяхното вето върху влизането на Украйна в НАТО на срещата на върха на Алианса в Букурещ през 2008 г. Германия е заподозряна, че иска "мир преди всичко", а Франция, че прехвърля своя "антиамериканизъм" към НАТО. Докато сърцето на проблема е в Кремъл. "Владимир Путин има "голяма стратегия", която се върти около няколко оси: унищожаване на Украйна, създаване на международни кризи, така че Западът да е изправен пред стратегически дилеми чрез действия на информационна война, разпадане на НАТО и основно преобразуване на международния ред. С Владимир Путин няма какво да се преговаря", обяснява руски експерт.
Европейският съюз не върви напред равномерно. "За да се оттласне от мъртвата точка, всички членове на тази организация трябва да осъзнаят заплахата, пред която са изправени", продължава германският експерт. Това, което войната в Украйна не успя да направи за Европейския съюз, може ли да постигне евентуалното преизбиране на Доналд Тръмп през ноември? "Всички източни идеи се основават на идеята за американска ангажираност в Европа. В деня, в който нещата се променят, например в случай на Тръмп 2, всичко ще се промени", предупреждава европейски дипломат. Той продължава: "Ако Съединените щати се оттеглят от НАТО през 2025 г., никоя европейска нация не е готова да поеме управлението." Но шокът от промяната може да дойде и по-рано, от самото сърце на ЕС, с европейските избори, които биха могли да изстрелят "Национален сбор" на Марин льо Пен и германската крайнодясна партия AFD на по-предни позиции.