Краят на света - или поне на човешкия вид - не е нещо, за което повечето от нас мислят много често, а още по-малко правят нещо. Броят на възможните събития, които могат да убият всички човешки същества навсякъде или поне да доведат до непоправим колапс на напреднала цивилизация, нарастват, пише за CapX д-р Стивън Дейвис, старши сътрудник в Института по икономически въпроси.
Трябва да разглеждаме тези рискове като други малко вероятни, но катастрофални събития, като например напълно разрушена къща. Точно както сключваме застраховка, за да се предпазим от тази възможност, трябва да предприемем стъпки, за да намалим излагането си на глобални катастрофални рискове (GCR).
От решаващо значение обаче е, че трябва да разгледаме подобни рискове по правилния начин, въз основа на наука, вероятностни разсъждения и математика - и стабилно икономическо разбиране на разходите и ползите.
Глобалните катастрофални рискове са неща, които биха довели до последствия, засягащи цялата планета и всички живи плюс техните потомци. И те биха били напълно катастрофални - далеч отвъд просто "много лоши". Това означава изчезване на човешкия вид (или нещо много близко до него) или колапс на напреднала цивилизация без реалистична перспектива за възстановяване.
Винаги е имало рискове от този вид, като астероид да удари Земята, наистина смъртоносна пандемия или изригване на супервулкан. Ние и нашите предци сме живели с тях, защото вероятността да се случат е била много ниска и не сме могли да направим малко или нищо за тях. Всичко това се промени през последните осемдесет години.
Ние (всички хора) сега сме изправени пред набор от нови GCR от нови или възникващи технологии. Първият от тях беше ядрено оръжие, с риск от ядрена война, която да сложи край на цивилизацията. Към това се присъединиха и други, като заплахата от пандемия, причинена от биологично оръжие, супер мощен и неконтролируем AI, който измества човечеството, или нежеланите резултати от генетична манипулация на организми. Те са много по-вероятни от природни катастрофи. Нещо повече, техният брой се увеличава и те са непредвидими по начин, по който природните явления не са.
Технологиите и начинът, по който живеем сега, също правят природните рискове, които винаги са съществували, много по-вероятни и следователно по-голяма заплаха. Един случай е този на природни пандемии, направени по-вероятни от съвременните методи на животновъдство. Но големият пример е внезапната промяна на климата - не постепенен процес на затопляне (или охлаждане), а внезапно нулиране на климатичната система на Земята, което няма да ни остави време за адаптация.
И накрая, нашето технологично развитие, което по много начини увеличава способността ни да се справяме с големи катастрофи, също ни направи по-уязвими. Това има два аспекта. Първият е, че сега живеем и напълно зависим от набор от все по-сложни системи - както видяхме с въздействието на Covid-19. Много от тях са уязвими на природни събития, които биха оставили по-простите технологии и институции на нашите предци до голяма степен недокоснати.
Един пример за това са големите слънчеви изригвания, които просто дадоха на нашите предци едно красиво и голямо Северно сияние, но които сега биха сринали електрическата мрежа, електронните и онлайн системите - и то не за кратко. Съществува и перспектива за системен колапс, при който повредата на част от взаимосвързаната система от системи води до колапс на всичко.
Всичко това означава, че сме изправени пред много по-голямо разнообразие от рискове от нашите предци и с по-високи и нарастващи вероятности. Като вид ние сме в момент на повишена уязвимост, защото сме напреднали достатъчно, за да създадем нови рискове, но все още не сме разработили начини за справяне с много от тях. В допълнение, настоящите ни нива на технологии означават, че ако съвременната цивилизация се срине, може да не успеем да я възстановим на каквото и да било ниво, подобно на сегашното.
Ясно е, че трябва да обърнем внимание на заплахата от катастрофи. Това не означава да се паникьосваме или да се тревожим за тях през цялото време. Това означава да мислим колко вероятни са те и какво може и трябва да се направи, за да бъдат намалени.
Трябва също така да бъдем реалисти. Нашата цел трябва да бъде да смекчим въздействието на такова събитие просто до "лошо" или "много лошо", а не до "катастрофално". Но това не трябва да ни спира да изразходваме ресурси или да предприемаме стъпки, които налагат разходи (напр. пауза или спиране на изследванията на AI, което може да забави или предотврати определени ползи, които иначе бихме могли да получим). Икономическите прозрения ще бъдат от решаващо значение за това усилие, тъй като мисленето за разходите и ползите и компромисите е хлябът и маслото на икономиста.
Да кажем, че трябва да направим някои неща, не е същото като да направим всичко, което хората предлагат. Дори при GCR има някои начини за реагиране, които са или безполезни, или активно контрапродуктивни, в някои случаи толкова лоши, колкото нещото, от което трябва да се предпазим. Пример за това са исканията за глобално управление отгоре надолу или контрол върху иновациите.
Това е точно обратното на това, което трябва да правим. Това не само ще създаде постоянна глобална тирания (самата тя е GCR), но ще отреже най-добрите начини, с които разполагаме за създаване на решения и ще ни остави на милостта на избора на добронамерени, но невежи и грешни елити. Несъмнено има място за управление и регулации и със сигурност трябва да се стремим да реформираме пазарните институции, за да им дадем по-голяма загриженост в дългосрочен план.
На първо място обаче трябва да подкрепяме пазарния обмен и свободните институции, които са се доказали като най-ефективния инструмент за предоставяне на устойчиви иновации. Вместо глобален проект Аполо или Манхатън, това означава отприщване на изобретателността на милиарди хора за справяне с тези трудни, екзистенциални предизвикателства. Това може да изглежда контраинтуитивно, но предлага най-добрия ни шанс за постигане на иновациите, необходими, за да преминем през следващия век.