Политическият съспенс приключи, както изглежда, макар никога да не трябва да подценяваме въображението на сценаристите на политическото шоу. Онова, което преди 9 месеца изглеждаше като „техническа“ ротация на премиерите, като обикновено продължение на правителственото сътрудничество между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС наречено „сглобка“ или „не-коалиция“, предизвика разрив. Най-вероятният изход ще са отново предсрочни избори. Това коментира в блога си проф. Антоний Тодоров.
Кой иска избори?
Повечето сондажи на общественото мнение показват, че уморените от безрезултатни избори граждани в по-голямата си част не искат отново избори. Официално избори не искат нито от ГЕРБ-СДС, нито от ПП-ДБ, макар принципно да не ги изключват, но като последен вариант. ДПС не искаха предсрочни избори, но накрая и те заявиха, че „този парламент е изчерпан“. Избори искат от опозицията, официално за това се произнесоха от „Възраждане“, БСП и ИТН.
Какво стои зад такива изявления? ПП-ДБ вероятно смятат, че едни предсрочни избори ще доведат до намаляване на парламентарната им тежест – по-малко гласове, по-малко депутатски мандати. ГЕРБ-СДС също не би трябвало да са ентусиазирани за предсрочни избори, защото най-вероятно след тях, макар и първи по брой гласове, отново няма да имат мнозинство, а ще трябва да търсят коалиционни партньори, отново ще трябва да се обърнат към ПП-ДБ и изобщо – да молят за подкрепа. ДПС вероятно също нямат ентусиазъм за предсрочни избори, защото пак ще настояват за „признание“, но без гаранции, че ще участват в управлението.
Опозицията настоява за предсрочни избори някак по навик – това ѝ е работата. Но едни нови избори няма да дадат на „Възраждане“ парламентарно мнозинство и няма да извадят партията от изолация, макар и да получат малко повече места в парламента. БСП няма да получи повече гласове и едва ли повече депутатски мандати, едва ли ще успее да надмине „Възраждане“ и да бъде по-важен фактор за формиране на правителствена коалиция (а и с кого?). ИТН може и да не надскочи изборната бариера от 4%, затова едни нови избори биха били много рискови. Демонстрираният от лидерите на опозицията ентусиазъм за нови избори е неоснователен, освен ако не си правят сметки за една и съща дата с европейските избори, което да им даде малко повече мандати в Европейския парламент. Последното, обаче, е твърде нищожна компенсация за иначе незначителния шанс да участват в управлението.
Защо, тогава, така лесно се стигна до нови избори, след като би имало незначителни размествания между партиите и отново невъзможни мнозинства? Причините трябва да се търсят най-вече в поведението на ГЕРБ-СДС. Нека припомним, че тази коалиция прие преди 9 месеца да бъде крепител на правителство съставено предимно от ПП-ДБ, да участва минимално с позицията на вицепремиер и министър на външните работи, да се съгласи да има „поддържаща роля“, макар и с най-много избрани депутати в Народното събрание. Това за ГЕРБ изглеждаше като принудителен компромис, който обаче позволи на партията да излезе от политическата изолация. Но този компромис ѝ позволи също така да избегне радикално възмездие за десетгодишното ѝ управление и свързаната с него корупция.
ГЕРБ се завърнаха без да са се променили
Веднъж успокоили се, че не ги заплашват поредица от съдебни процеси, ГЕРБ решиха, че „сглобката“ не е вече в техен интерес. През всичките тези 9 месеца поведението им не беше като участник в управлението, а като опозиция, от която са се възползвали най-вече за постигането на конституционно „евроатлантическо“ мнозинство. Това ги сближи и с ДПС, макар упорито да отричаха, че има каквито и да било експлицитни договорки с Делян Пеевски.
Нещо повече, ГЕРБ решиха, че е дошло времето да бъдат „равноправен партньор“, удобно забравяйки, че са приети в управляващата „сглобка“ по принудата на обстоятелствата, за да се избегне безкраен низ от служебни правителства. И поискаха министри, хора в регулаторите, конституционни съдии, сякаш през десетте години на управлението им нямаха контрола върху почти всичко. И започнаха да постигат желанията си с обикновен рекет, притискайки партньорите си по всички начини.
Последният акт на действието беше „ротацията“, която приключи с едностранното „успешно“ приключване на мандата за съставяне на правителство – несъгласувано и с включени министри, които открито не пожелаха това. Всъщност актът беше преднамерен и целеше както да изпита границите на поносимост на ПП-ДБ, така и да ги унижи. Успя. Така ГЕРБ се завръщат на терена на бял кон, но без да са се променили или поне без да показват, че са си извадили някаква поука от времето на управлението си.
Грешките на ПП-ДБ
В тази игра няма невинни, макар главният действащ да беше лидерът на ГЕРБ. ПП-ДБ не разбраха нещо много важно – гражданите, които ги подкрепяха, особено ПП, очакваха възмездие за безобразията на предишното управление, очакваха справедливост, правосъдие, завръщане на порядъчността в политиката.
Ясно беше, че „сглобката“ е голям компромис, в който участващите си нямат никакво доверие, което би следвало да има поне две важни последици. На първо място такава конфигурация очевидно не можеше да реализира твърде дълбоки реформи, особено в правосъдието. Защото очакваната реформа би засегнала пряко определени фигури в ГЕРБ, които са станали и емблема на партията. Но напротив, с фанфари бяха приети конституционни промени, които в някои насоки бяха позитивни, но иначе по никакъв начин не накърниха уюта на предишните управляващи. С други думи не донесоха усещане за повече справедливост, а значи и не изпълниха целта си.
На второ място такава „сглобка“ не би трябвало по никакъв начин да се представя като стъпка към коалиция. Това не би било приемливо за много от поддръжниците на ПП особено. Каква коалиция с група, която многократно преди това е била квалифицирана като „мафия“? ПП-ДБ се показаха податливи на рекета от последните дни, защото изпаднаха в унизителната ситуация да молят за продължаване на преговорите, сякаш нищо не се беше случило, сякаш ГЕРБ не ги унизи пред цялото общество. Не трябваше да бъдат толкова отстъпчиви и да демонстрират страха си, че на едни нови избори ще изгубят подкрепа.
Не трябваше дори да демонстрират, че „сглобката“ е нещо като „евроатлантическо управление“, което е солидарно със съюзниците от НАТО. Демонстрираният „евроатлантизъм“ по същество изигра ролята на смокиновия лист, който да прикрие донякъде срама от една фактическа коалиция с ГЕРБ и ДПС, някак си парадоксално, но коалиция с „кръга Магнитски“ (каква ирония!)
Протеклата театрална драма с „ротацията“ предизвика сред публиката или омерзение от политиката изобщо, или забавление, достойно да измести много телевизионни шоута. Публиката беше в съспенс: ще има ли кабинет или не. Накрая всички разбраха, че това е било шоу, защото ГЕРБ очевидно не държаха много да спазят договореното преди 9 месеца, а ПП-ДБ се страхуваха много, че „сглобката“ ще се разпадне и бяха склонни да приемат всяка обида.
Управление без спечелени избори
Зад кулисите, обаче, има със сигурност една група в ГЕРБ, която си прави други сметки. След като отсега е ясно, че нови избори ще завъртят отново няколко пъти рулетката без резултат, в близко бъдеще страната ще се управлява от служебни правителства. Но този път това няма да са „правителства на Радев“, защото конституционните промени орязаха значително президентските правомощия в тази посока. Президентът ще може да избира за служебен премиер само от определен кръг лица, заемащи върхови позиции в държавата. Но ако погледнем сега този списък, веднага ще видим, че това са предимно кадри на ГЕРБ или свързани с ГЕРБ (с изключение на подуправителите на БНБ). А назначеният служебен премиер еднолично определя своите министри и президентът ще трябва само да подпечата този избор. Дали в ГЕРБ не се надяват по този начин ефективно да се върнат в изпълнителната власт, но без избори, без трудността да търсят партньори за правителствено мнозинство, а това значи и без да правят компромиси?
Служебното правителство ще е само за два-три месеца, но ако изборната рулетка продължи, ситуацията няма много да се промени. В поредицата служебни кабинети ще имаме преобладаващо представители на ГЕРБ, може и с любезното съдействие на ДПС съставът да се разнообрази. ПП-ДБ ще останат извън играта, освен ако не решат отново да се молят, което ще е равносилно на самоунижение. Колкото до опозицията, тя едва ли ще успее да се възползва от такава омерзителна ситуация. „Възраждане“ ще продължат да бъдат изолирани като крайно-дясна партия, която ще предлага все по-крайни решения. БСП ще потъва във вътрешни борби, опитвайки се да докаже, че ще оцелее дори ако прогони всичките си предишни лидери, всички издигнати от нея президенти, всички успешни нейни кметове, активните си европейски депутати и дори най-голямата си градска организация в София. ИТН ще се завърне сред феновете на „Шоуто на Слави“ и може да няма дълга партийна история, още повече, че вече няма и с кого да си сътрудничи.
Комедията свърши! Остава Фортинбрас да разпореди да изнесат труповете.