В плевня сред равното поле в Северна Нидерландия Йос Убелс носи в ръцете си новородено теленце порода Блонд д'Акитен (Blonde d'Aquitaine), което е най-новата придобивка в стадото му от повече от 300 млекодайни крави.
Малко неща биха могли да бъдат по-идилични.
Малко неща биха могли да бъдат по-застрашени, казва Убелс.
На фона на усилията на Европа за справяне със заплахата от страна на климатичните промени тя налага все повече правила на фермерите като Убелс. Той се занимава с бюрокрация по един ден от всяка седмица, за да изпълни изискванията на ЕС и на национални служители, които искат да решават кога фермерите да сеят и жънат и колко изкуствен или оборски тор може да използват.
Междувременно конкурентният евтин внос подбива цените на техните продукти, без да му се налага да следва същите стандарти. Основните политически партии не се вслушват в оплакванията на фермерите от десетилетия, казва Убелс. Сега крайната десница се възползва от това.
В голяма част от 27-те страни членки на ЕС - от Финландия до Гърция и от Полша до Ирландия - недоволството на фермерите набира инерция в навечерието на европейските парламентарни избори през юни.
Убелс е вторият човек в организацията Сили за защита на фермерите (СЗФ) – една от най-значимите групи, появили се в резултат от недоволството. СЗФ, на чийто символ са изобразени кръстосани двузъби вили, се сформира през 2019 г. и оттогава е разширила дейността си и в Белгия. Организацията поддържа връзки с подобни групи в други части на ЕС и е движещата сила зад планиран за 4 юни протест в Брюксел, на който се надява да събере 100 000 души в столицата на ЕС, за да допринесе за определяне на резултата от изборите.
"Време е да дадем отпор", казва Убелс. "Вече няма мълчаливо да слушаме и да правим каквото ни кажат".
Изгубил ли е той доверие в демокрацията? "Не… Изгубих доверие в политиката. Това е на една крачка разстояние".
На своя сайт организацията СЗФ формулира позицията си доста по-плашещо: "Доверието ни във върховенството на закона е разколебано!".
През март протестиращи фермери от Белгия предизвикаха безредици по време на демонстрация пред централата на ЕС в Брюксел, подпалиха вход на метростанция и нападнаха полицията с яйца и я пръскаха с течен тор. Във Франция протестиращи се опитаха да щурмуват правителствена сграда.
На кадри от друг протест лидерът на СЗФ Марк ван ден Овер, застанал пред горящи гуми и палети, заяви, че от двама политици му става зле на стомаха и че те "скоро ще бъдат в центъра на вниманието". СЗФ отрича това да е била заплаха за физическо насилие.
Из целия ЕС през зимата колони от трактори блокираха пристанища и основни пътища, в някои случаи в продължение на дни, като това бяха едни от най- големите фермерски протести от половин век. Отношенията между фермерите и ЕС не винаги са били лесни. Завоят към крайната десница обаче е нов.
Останала без пари след Втората световна война, когато през зимата все още тегне заплахата от глад, Европа отчаяно се нуждае от продоволствена сигурност. ЕС се намесва като осигурява изобилие от храна за населението, превръща сектора в мощна експортна сила и по настоящем финансира фермерите в размер на над 50 милиарда евро годишно.
Въпреки стратегическото значение на селското стопанство обаче ЕС признава, че фермерите печелят около 40% по-малко пари от хората, които не работят в сектора, а 80% от подкрепата отива за едни привилегировани 20% от фермерите. Мнозина от наброяващите 8,7 милиона селскостопански работници в блока са близо до или под прага на бедността.
В същото време ЕС се опитва да прокара строги закони за околната среда и селското стопанство като част от Зелената сделка, според която до 2050 г. блокът трябва да стане климатично неутрален.
Селското стопанство е източник на повече от 10% от емисиите на парникови газове в ЕС, които идват от азотния окис в торовете, въглеродния двуокис от автомобилите и метана от добитъка.
Инициативите за намаляване на тези емисии принудиха земеделските стопани да правят промени в кратки срокове в момент на финансова несигурност. Пандемията от КОВИД-19 и скокът на инфлацията повишиха цените на стоките и труда, а печалбите на фермерите намаляха, след като подложените на натиск потребители ограничиха харченето.
А в съседство се води война. След началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. ЕС предостави освободен от тарифи достъп за селскостопанския внос от Украйна. Голяма част от този внос е освободена от строгите екологични стандарти, които блокът налага на собствените си производители. Вносът рязко нарасна от 7 милиарда евро през 2021 г. до 13 милиарда евро през следващата година, което причини излишъци и подби изкупните цени за фермерите, особено в Полша.
"Не отстъпвайте", призова фермерите на протест по-рано тази година Марион Марешал – водещата кандидатка за изборите през юни на крайнодясната френска партия "Реконкиста". "Трябва да бъдете на улицата. Трябва да направите така, че да ви чуят. Трябва да…", не успя да довърши изречението си тя, тъй като бе заглушена от викове "Не отстъпвайте! Не отстъпвайте!".
Селското стопанство в Европа не е свързано само с прехраната – то засяга и идентичността. Във Франция крайната десница се възползва от любовта към "тероара" (terroir) – митичната комбинация от земя, местоположение, култура и климат.
"Французите осъзнават, че фермерите са корените на нашето общество", заяви Марешал.
Подобни настроения отекват в цяла Европа. В Ирландия, където повече от един милион души загиват по време на глада от 1845 г. до 1852 г., селското стопанство "е дълбоко в нашата култура, в нашата психика", казва депутатът от Партията на зелените и министър на околната среда Еймън Райън.
Крайната десница се възползва от селското стопанство, за да атакува основните партии. В Италия крайната десница взема на подбив усилията на ЕС за насърчаване на нисковъглеродна диета, възползвайки се от опасенията на фермерите, че отгледаните в лаборатории протеини и насекоми биха могли един ден да заменят месото.
"Бунтът е езикът на онези, които не са чути. Сега стойте на страна", предупреди през февруари италианският депутат Никола Прокачини. След няколко месеца, добави той, европейските избори "ще върнат хората на мястото на идеологиите".
Подобни призиви срещат плодородна почва. Според прогнози на Европейския съвет за външни отношения радикалната дясна група "Идентичност и демокрация" би могла да стане третата по големина в следващия Европейски парламент и да се нареди след християндемократите и социалистите, но преди либералите и зелените. Фермерските протести предоставят жизненоважен лост за въздействие.
Един фермер, който стои встрани от войнствените протести, е Барт Доши в Западна Белгия. В ролята си на кмет от християндемократите във фермерското градче Легедем и на местен депутат във Фландрия той представлява традиционните сили в европейските селскостопански общности – християнството и консерватизма.
Докато социалистите печелят в големите градове, провинцията и нейните фермери си остават твърди поддръжници на християндемократите. Сега това се променя. Някога билбордове с призива "Спасете нашите фермери!" биха били поставени от неговата партия. Сега на тях е логото на крайнодясната партия "Фламандски интереси", за която социологическите проучвания прогнозират, че през юни ще стане най-голямата партия в Белгия.
"В известен смисъл е логично, че екстремистките партии са се специализирали да се възползват от това недоволство. Те наричат нещата с истинските им имена. И това е добре", смята Доши. Но селското стопанство е сложно, предупреждава той – то зависи и от природата, и от търговията, и от бюджетите, и от цените на стоките, и от геополитиката. Решенията ще трябва да дойдат от здравия разум, "не от крайностите".
Християндемократите на Доши са част от най-голямата група в Европейския парламент – Европейската народна партия, която някога бе силен поддръжник на Зелената сделка на ЕС.
Фермерите в крайна сметка са сред най-големите губещи от климатичните промени, като в различни моменти ги засягат наводнения, пожари, суша и екстремни температури.
Откакто започнаха протестите обаче, политиката на ЕС в сферата на селското стопанство и на климата направи завой надясно, което предизвика възмущението на мнозина от старите съюзници на десноцентристите, заедно с които те създадоха Зелената сделка. Мерките за намаляване на употребата на пестициди и за защита на биоразнообразието бяха отслабени, а исканията на протестиращите за разхлабване на регулациите бяха чути.
Докато реториката се нажежава обаче, същото прави и климата. Данни от началото на 2024 г. показват, че температурите в Европа чупят рекорди. В Гърция, където оценките сочат, че през 2023 г. в най-тежките пожари, откакто се води статистика, са изгорели 1750 кв. км площи, горски пожари вече избухват седмици по-рано от очакваното.
Крайната десница не предлага подробни решения на климатичната криза, но е доказала, че умее да се възползва от разочарованията на фермерите. В програмата си за изборите през юни крайнодясната нидерландска "Партия на свободата" не е записала много подробности, но за сметка на това предлага лозунги за "климатичната истерия" и нейното "цунами от правила". Законите за природата и климата, казва тя, "не бива да водят до фалит на цели сектори".
Убелс изтъква необходимостта фермерите да се отнасят практично към политиката. "Правителството не ни слуша, но опозицията го прави", посочва той.
Превод от английски език: Владимир Арангелов, БТА