С всяко избухване на треска в региона, иранският ядрен проблем се налага с цялата си тежест, но дискретно, често на заден план, като призрак, който броди в подземието. Това пише политическият анализатор Изабел Ласер в материал за френския вестник Le Figaro.
Подобно на иранския отговор миналата седмица, израелската реакция беше достатъчно калибрирана, за да предвиди временно успокояване на прякото напрежение или дори пауза в логиката на ескалацията, като никоя от страните няма интерес от тотална война днес. Но символиката ще остане.
Като удариха въздушна база в района на Исфахан, недалеч от ядрените съоръжения в Натанц, едно от сърцата на военната програма, която тихо води Ислямската република към бомбата, израелците показаха, че могат да достигнат територията на Иран в нейната дълбочина, въпреки противовъздушната отбрана. Еврейската държава изпрати ясно послание: "Ние реагираме премерено, но не се заблуждавайте. Избрахме да не нанасяме удари по вашите ядрени обекти този път, но можехме да го направим. Вашите ядрени обекти са уязвими за атаки от нашата авиация, която има способности за нанасяне на удари на далечни разстояния, които не могат да бъдат открити от вашата противовъздушна отбрана", коментира в профила си в Туитър Дейвид Халфа, кодиректор на Обсерваторията за Северна Африка и Близкия изток към фондация "Жан Жорес".
Това е слонът в стаята, сянката, която определя геополитическия живот на Близкия изток. С всеки изблик на нервна възбуда в региона иранският ядрен проблем се налага с цялата си тежест, но дискретно, често на заден план, като призрак, дебнещ под земята. Иранската военна програма е в основата на сдържаността, която преобладава в Техеран от началото на войната в Газа. Действайки чрез своите приближени, Иран успя да разшири влиянието си в региона, като се представи като лидер на ислямската "съпротива", като същевременно даде окончателен тласък на ядрената си програма, една от основните му стратегически цели. Провокирайки обща конфронтация с Израел, той би поел риска от намеса на Съединените щати срещу неговите ядрени инсталации.
Темата е и в съзнанието на всички израелски официални лица, които на няколко пъти се заклеха, че "с всички средства" ще попречат на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Тя подхранва сценарии за удари срещу ирански центрофуги. Това несъмнено подхранва и предпазливостта на ЦАХАЛ, която трудно може да се бие на два фронта едновременно. Както пише специалистът от Ifri Елоиз Файет, "най-добрият шанс на Израел да ограничи ядрената програма на Иран е да не прави нищо, защото Иран рискува да манипулира заплахата, за да оправдае разпространението на оръжия".
Ясно е, че за момента тихата битка, която изправя Ислямската република срещу западните сили по ядрения въпрос в продължение на двадесет години, се обърна в полза на Иран. Въпреки болезнените усилия на европейските и американските дипломати, ядреното споразумение (JCPOA), подписано през 2015 г. с Иран, е мъртво, въпреки че западни служители все още продължават да твърдят, че не е невъзможно то да бъде възкресено. То се превърна в "празна черупка", по думите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). То беше торпилирано от Доналд Тръмп, който смяташе, че като се оттегли, може да упражни "максимален натиск" върху иранския режим и да му наложи ново, по-стабилно споразумение. След това беше окончателно довършено от подновяването на бясната надпревара за обогатяване на уран от 2019 г. насам от Иран. До такава степен, че днес страната да се превърне в ядрена "прагова държава", тоест да има технологичния капацитет за бързо производство на бомба.
Благодарение на войната в Украйна, сближаването между Русия и Иран, който доставя безпилотни самолети на Москва, прогони всякаква надежда - тя вече беше слаба - за подновяване на преговорите. Както Елоиз Файет обяснява в бележка на Ifri, "Русия сега се застъпва за "антиимпериалистическата" ос, като подкрепя Иран срещу исканията на Запада." При липса на план Б, монополизиран от войната в Украйна, западните дипломации понижиха иранския ядрен проблем в реда на своите приоритети.
Дори крайното, военно решение, което отново изкушава израелски служители и дори някои американски републиканци, виждайки в него "възможност", която да бъде грабната благодарение на войната в Близкия изток, изглежда илюзорно. Според повечето експерти Израел не разполага с достатъчно бомби за разбиване на бункери, способни да достигнат ядрени съоръжения, които са дълбоко заровени и дори понякога, както при Фордоу, скрити под планина. Що се отнася до американската администрация, която искаше да избяга от Европа и Близкия изток, за да се насочи към Тихия океан, тя не показа особен апетит за отваряне на нов фронт с Иран, заедно с Израел. Сближаването на Иран с Русия и Китай може допълнително да гарантира на Ислямската република нови отбранителни технологии, които биха затруднили бъдещите атаки срещу Иран.
Дори да е възможно да се "спечели време" за бомбата чрез удряне на центрофугите или чрез увеличаване на актовете на саботаж и целенасочени убийства, иранските ядрени знания са необратими. Веднъж придобити, те не могат да бъдат изтрити. И както посочва специалистът на Ifri, "илюзорно е да се залага на смяна на режима като решение за ядрената енергия... Не е сигурно, че едно ново правителство би било по-благоприятно за споразумение". Нито за "отказ" от ядрени оръжия, което напротив може да "защити достъпа му до власт". Неотдавнашният пример с Украйна, която се съгласи през 1994 г. в Будапещенския меморандум да се отърве от ядрените си бойни глави в замяна на гаранции за своята сигурност и териториална цялост и която, разоръжена, стана жертва на Русия, може само да подкрепи иранския марш към бомба, какъвто и да е режимът в Техеран.
Подобно на Близкия изток, темата сега се нарежда сред уравненията, които са почти невъзможни за решаване. Но със сериозни последствия за региона. Иранската ядрена бомба ще увеличи многократно капацитета на Техеран за регионална дестабилизация. Също така е вероятно да поднови разпространението ѝ, особено в сунитските държави - Саудитска Арабия, Турция и Египет.