Вчерашната среща с канцлера Олаф Шолц беше кулминацията в тридневното държавно посещение на френския президент Еманюел Макрон в Германия. Разговорите в двореца "Мезеберг" край Берлин засегнаха политическите аспекти на френско-германските отношения, които през последните две години от управлението на Шолц са белязани от редица проблеми, както и с разногласия във връзка с Украйна и икономическите отношения със САЩ и Китай, отбелязва ДПА. Според германската агенция докато Макрон призовава за по-голяма европейска самостоятелност и по-съществени мерки за защита на европейската икономика от конкуренцията на Пекин и Вашингтон, Шолц поддържа традиционната трансатлантическа позиция на Германия и се стреми да запази достъпа на Берлин до китайските пазари. Освен това германският канцлер се отнесе с голяма доза скептицизъм към предложението на Макрон за разполагане на европейски сухопътни войски на фронта в Украйна.
Двамата лидери демонстрираха единство в позициите си, като в съвместен коментар за в.„Файненшъл Таймс“ призоваха да бъдат положени сериозни усилия за подобряване на конкурентоспособността на Европейския съюз. Според Шолц и Макрон необходимите реформи включват допълнителни усилия за декарбонизиране на икономиката, като конкретните средства за постигането на тази цел следва да бъдат оставени на държавите членки. Освен това двамата лидери призовават държавите от ЕС да завършат изграждането на единния финансов пазар, като въведат общи рамки за несъстоятелност, данъци и инвестиции. „Не можем да приемаме за даденост основите, върху които сме изградили европейския си начин на живот и ролята си в света“, пишат те в статията си.
Френският президент Еманюел Макрон повтори по време на съвместната си пресконференция с Шолц, че на Киев трябва да бъде позволено да „неутрализира“ военните бази, от които Русия изстрелва ракетите си към украинска територия, съобщи АФП. Същевременно той допълни, че на Киев не трябва да се позволява да поразява други цели в Русия или граждански обекти. АФП припомни, че Берлин се опасява от ескалация и разширяване на конфликта, както и от риска руският президент Владимир Путин да използва ядрено оръжие.
Според “Монд” Макрон и Шолц са се опитали да представят единен фронт на съвместната си пресконференция край Берлин, настоявайки, че са постигнали съгласие по редица въпроси. Изданието обаче смята, че не е имало никакви нови конкретни решения по отношение на подкрепата за Украйна. По-резкият тон на Макрон към Русия е източник на напрежение в отношенията му с Шолц напоследък – Берлин беше изненадан от отказа на президента на Петата република да изключи възможността за изпращането на войски в Украйна. След коментарите на Макрон все пак Шолц каза, че има правила за използване на оръжия, доставени на Украйна, и че това "винаги трябва да бъде в рамките на международното право".
Този път Шолц сигнализира подкрепа за Украйна, заявявайки, че тя има пълното право да удря цели в Русия, за да се защитава, предаде ”Дойче Веле”. „Това трябва да се каже изрично. Украйна е атакувана и може да се защити. Намирам за странно, когато някои хора твърдят, че не е позволено да се защитават и че не е позволено да предприемат необходимите мерки за целта”, заяви канцлерът.
Международната преса наблюдава отблизо срещата между Макрон и Шолц.
“Политико” отбелязва, че тъй като до европейските избори остават по-малко от две седмици, френският президент Еманюел Макрон пристигна в Берлин като част от шоуто на демонстративното френско-германското единство. Според френски представител, цитиран от изданието, Макрон има за цел да „определи дневния ред“ и „да изложи стратегическите приоритети“ за бъдещето на Европа заедно с германския си партньор Шолц по време на посещението. Според изданието проблемът е, че Европа не е сигурна, че легендарният френско-германски двигател на проекта ЕС трябва все още да управлява. Известно е, че Макрон и Шолц имат ледени лични отношения, а и двамата все повече изглеждат като “куци патици” (Политици без възможност да бъдат преизбрани за следващ мандат - бел.ред.) в очите на колегите си лидери от ЕС. И двамата са политически отслабени на вътрешния фронт и неспособни да вдъхват доверие в споделена визия за бъдещето на ЕС. Комбинацията от икономическа слабост, лична мразовитост и политическа слабост е токсична – и критиците казват, че може сериозно да подкопае авторитета им по време на преговорите за най-високите позиции след изборите за Европейски парламент. Докато Париж и Берлин са изправени пред загуба на влияние, други лидери на ЕС забелязват възможност да увеличат своето. На фона на войната в Украйна и отслабването на френско-германската ос, личности като премиерите на Полша Доналд Туск, Кая Калас на Естония и Джорджа Мелони на Италия се очертаха като основни силни играчи на сцената на ЕС.
Според чешкото издание “Лидове Новини” на срещата са преобладавали спорните въпроси: „Докато френският президент многократно подчертава, че страните от ЕС трябва да станат по-икономически и военно независими от САЩ, германският канцлер Шолц е далеч по-предпазлив. Берлин все още вижда САЩ като основен гарант за сигурността на Германия, а партньорството с Франция разглежда единствено като нещо допълващо”.
Френският седмичник “Нувел Обс” смята, че пътят към доброто приятелство между двамата лидери е все още дълъг. „Докато президентът и канцлерът са съгласни относно необходимостта от укрепване на Европа пред лицето на конкуренцията с двата глобални гиганта (САЩ и Китай), те продължават да имат разногласия относно значението на ядрената енергия, бюджетната стратегия, търговските споразумения и степента на протекционизма. Френско-германските отношения се свеждат до изразяване на различията в мненията и опити за намиране на компромис“, посочва пред изданието Хелен Миард-Дьолакроа, специалист по германска история в Сорбоната. Но за Олаф Шолц, с неговата северна резервираност, и Еманюел Макрон, който винаги е готов да хване бика за рогата, е очевидно, че пътят се оказва по-дълъг от очакваното.
“Франкфуртер Рундшау” обръща внимание на други проблеми, разделящи Макрон и Шолц. „Спорът около въвеждането на автомобилни мита срещу Китай, например, може да застраши работните места и следователно просперитета на Европа. Това от своя страна ще подхрани страховете сред населението, от което десните популистки са се възползвали досега. Държавите от ЕС са способни да се обединят, когато са предизвикани отвън. Поне така беше, когато американският президент Доналд Тръмп оказваше натиск върху европейските съюзници. Но за решаването на многото проблеми би било добре ЕС да се движи с по-бързо темпо. Френско-германският двигател може да гарантира това”, пише в статията си наблюдателят Андреас Шварцкопф.
А полската “Жечпосполита” смята, че Франция очаква смяна на правителството в Германия, преди да предприеме нови крачки към сближаване: „Драстично ниският рейтинг на одобрение за Германската социалдемократичека партия (около 15%) означава, че има нарастващо изкушение в Париж да се отдръпне от сегашното правителство. Има много индикации, че постът на Шолц ще бъде поет от лидера на ХДС/ХСС Фридрих Мерц след малко повече от година. Мнението за Париж е, че въпреки че християндемократите ще останат също толкова принципни по финансовите въпроси, те вероятно ще бъдат по-отворени за сътрудничество с французите в други области”, отбелязва авторът на статията Анджей Билецки.
А френският евродепутат Бернар Гета в коментар на страницата на италианския “Република” прибавя към оста Париж-Берлин и Варшава - според него Ваймарският триъгълник е единственият шанс за бъдещето на Европа. „Във време, когато по нашите граници се натрупват опасности, каквито не сме виждали от 1939 г., ЕС има френската армия като единствена защита. Ето защо, веднага след като поляците изтласкаха антигерманската десница обратно в опозиция, Ваймарският триъгълник се събуди от дрямката си. Неизбежните конфликти на интереси ще забавят похода към обща отбрана. Но сближаването на тези три страни е предвестник на това, което пред очите ни се превръща в трети момент на европейско единство. След единния пазар и единната валута, сега идва политическото единство.”
Кореспондентът на “Айриш Таймс” Дерек Скъли смята, че три дни не са били достатъчни, за да се преодолеят дълбоките различия между Париж и Берлин относно начините и средствата за това как двете най-големи страни в ЕС трябва да се справят с големите предизвикателства - от сигурността до климата. Но Макрон отбеляза, че двете столици „винаги са се споразумявали накрая – това е най-важното за бъдещето“. Колко бъдеще ще има за ЕС не е ясно, предупреди френският президент по-рано, като каза, че „нито Европа, нито мирът са гарантирани завинаги“ и че те са застрашени от екстремизма на малцината – и апатията на мнозината.