Границата между Полша и Беларус все повече напомня на времената на Желязната завеса. Повечето гранични пунктове са затворени. В следващите години оградите ще бъдат укрепени още повече, включително с противотанкови заграждения и бункери, пише германската обществена медия MDR. По границата вече има буферна зона.
Ледникова епоха вместо отворени граници
Кметът на граничния град Тереспол Кристоф Иванюк мечтаел границата с Беларус да бъде отворена, но сега това изглежда все по-невъзможно. Отношенията между Полша и Беларус са достигнали най-ниската си точка. Една от причините за това е войната на Русия срещу Украйна, тъй като правителството в Минск подкрепя инвазията. Но освен това от години Полша обвинява Беларус, че умишлено вкарва мигранти до полската граница, а суровото отношение към полското малцинство в Беларус също предизвиква недоволство във Варшава, пише MDR.
Граничният пункт в селската община Тереспол е единственият, който все още е отворен за преминаването на камиони със стоки. Шофьорите казват, че чакат между 60 часа и седем дни. Задръстванията стигат до 50 километра. Много хора се опасяват, че в случай на сериозен инцидент Полша може напълно да затвори границата.
Ситуацията става все по-драматична
Наскоро по границата са се появили и стълбове, на които ще бъдат инсталирани камери, разказва ARD. Границата се укрепва допълнително. Там, където досега се разчиташе на реките и блатата като естествени бариери, скоро всеки метър ще бъде наблюдаван с термокамери и детектори за движение. През тази година вече са регистрирани около 20 000 опита за незаконно влизане в Полша - значително повече, отколкото през 2023-а. А граничарите все по-често са обект на нападения през оградата. В началото на юни един полски войник почина, след като беше намушкан с нож.
"Тази граница става все по-непропусклива. Имам чувството, че и двете страни се надпреварват да направят преминаването ѝ още по-неприятно. Това не е нормално. Това, което се вижда тук, все повече заприличва на Желязната завеса", казва кметът на Тереспол Иванюк пред MDR.
Новото правителство не отслаби натиска
Полското правителство, ръководено от Доналд Туск, подобно на своите предшественици от популистката партия "Право и справедливост", запази 200-метрова буферна зона по границата, а Сеймът в момента обсъжда облекчаване на законите за носене на оръжие от военните и граничната охрана.
Дори с новото правителство нищо не се е променило по отношение на строгата защита на границите, което не можеше да се очаква, казва Александра Хржановска от неправителствената огранизация "Група граница" пред ARD. "Туск не обеща нищо добро по време на предизборната си кампания. Но не очаквах да стане по-лошо." Хората, с които се среща, разказват за още по-лошо, още по-жестоко, още по-безмилостно насилие, което са преживели не само от беларуска, но и от полска страна.
Незаконните връщания обратно са обичайно явление. В интернет се разпространяват видеоклипове с ранени, които буквално са прехвърлят от другата страна през малки вратички в оградата, пише германската обществено-правна медия. А буферната зона, казва Хржановска, има само една цел: да държи помощниците и свидетелите далеч от границата.
Но тя знае и, че бежанци умишлено биват докарвани до границата през Беларус с руски визи. Насилието и нападенията срещу полски служители също са част от тази стратегия. "Тези, които са толкова агресивни, не са бежанци, които идват тук, за да търсят закрила - те са хора, чиято задача е да дестабилизират ситуацията", обяснява Хржановска. Те са също толкова агресивни към бежанците, колкото и към полските власти.
Проблеми и за хората в региона
Жителите на селата при другите "временно" затворени гранични контролно-пропускателни пунктове изпитват на свой гръб ефекта от буферната зона. Хотелите и къщите за гости са принудени да затворят. Продажбите на дребно са се сринали до такава степен, че се е наложило повечето служители да бъдат съкратени. Съкращения са били направени и в митническите агенции, обяснява MDR. Не всички компании, които се издържат от граничния трафик, са били компенсирани от държавата, а и плащанията не покриват напълно загубите.
Иванюк вижда аналогии с Берлинската стена. "През 1989-а година видях с очите си с каква страст събориха стената берлинчани. Цяла нощ празнувах заедно с тях", спомня си той. През 2009-а година дългогодишният кмет на Тереспол поръчва в града му да се издигне парче от Берлинската стена - като мемориал срещу продължаващата изолация на тази външна граница на ЕС: "Открихме мемориала с Лех Валенса - като паметник на солидарността и като напомняне, че в Европа никога повече не трябва да има стена - както тогава в Берлин." Въпреки това не изглежда, че оградите по полско-беларуската граница ще изчезнат в обозримо бъдеще.
Мина Киркова (редактор)