Когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година, жителите на индийския град Сурат не са си представяли, че една война на хиляди километри от тях ще им създаде толкова много проблеми. А те наистина са сериозни: заради войната в Украйна в Сурат се самоубиват десетки хора. За какво става въпрос?
Милионният град в западния щат Гуджарат е център на диамантената индустрия в Индия, в която работят над 600 000 души. Според официалната статистика в Сурат се шлифоват и полират 80% от световните диаманти.
Как войната в Украйна предизвика криза в Сурат
В момента обаче нещата там не вървят никак добре. Диамантената индустрия на Сурат е повлияна от редица глобални фактори, един от които е продължаващата вече над 2 години война в Украйна. Наложените западни санкции на Русия засягат и руските диаманти. А това хвърли бранша в Сурат в тежка криза.
ЕС и страните от Г-7 забраниха вноса на руски диаманти през трети страни, което сериозно ограничи достъпа до ключовата суровина, използвана от диамантената индустрия на Индия. Забраната влезе в сила през март 2022 и доведе до близо една трета спад в приходите на Индия от диаманти.
Заради кризата в бранша и произтичащите от това лични финансови проблеми за работещите в Сурат се самоубиват все повече хора. През последните 16 месеца край най-малко 63-ма полировчици на диаманти са сложили край на живота си - някои от тях са оставили предсмъртни писма, в които обвиняват за решението да посегнат на живота си тежкото финансово положение, съобщават местни медии. Хиляди други са загубили работата си или пък доходите им са намалели драстично.
"Над 30% от доставките на суровини за Индия идват от руската мина "Алроса", казва Динеш Навадия, регионален председател на Съвета за насърчаване на износа на скъпоценни камъни и бижута (GJEPC) към индийското Министерство на търговията и промишлеността. "Този загубен бизнес все още не е възстановен", допълва той пред ДВ. Джагдиш Хунт, председател на Асоциацията на търговците на диаманти в Сурат, потвърждава мрачната картина. "Още с първите бомбардировки в Украйна нещата за нас се влошиха силно", казва той.
Помощ за отчаяните работници в Индия
От средата на юли тази година в Сурат работи гореща телефонна линия, на която работници със самоубийствени нагласи могат да получат помощ. Рамеш Зилария, ръководител на профсъюза на диамантените работници в Гуджарат, отговаря именно на такива обаждания. "Откакто стартирахме телефонната линия, вече имаме над 1600 обаждания с искане за помощ", казва той.
Един от работниците, на които за щастие от профсъюза са успели да помогнат, е бил на косъм от самоубийство. От четири месеца полировчикът на диаманти бил останал без работа, вече не можел да си плаща наема и училищните такси на детето, имал дългове за 500 000 рупии (около 5400 евро), а хората, на които дължал парите, започнали да се държат агресивно. "Той каза, че е напълно изтощен и иска да се самоубие", спомня си Зилария. "В крайна сметка намерихме къща под наем за семейството му, платихме депозита и наема за първия месец, училищните такси на детето и намерихме работа за мъжа и жената извън диамантената индустрия", казва той. Профсъюзният активист уверява, че се опитват да намерят работа и на други отчаяни хора от бранша, но единственото, което повечето умеят, е да полират диаманти.
Съкращават работното време, режат заплати
Нито правителството, нито профсъюзът на диамантените работници разполагат с надеждни данни за това колко души са загубили работата си, тъй като част от диамантената индустрия, подобно на много други в Индия, работи неофициално.
"Опитахме се да направим проучване, използвайки технология на Google, но повечето от тях не знаят как да работят с нея", казва Зилария. Той предполага, че най-малко 50 000 полировчици са загубили работата си през последните шест месеца, а за година и половина – вероятно стотици хиляди. А на тези, които все още не са загубили работата си, заплатите им са орязани драстично. "Ако преди в бранша са плащали месечни заплати по 40 000 рупии, сега заплатата е паднала до около 23 000 на месец", казва Динеш Навадия от Съвета за насърчаване на износа на скъпоценни камъни и бижута.
Автор: Махима Капур