Доналд Тръмп излъчва сигнали, че би се съгласил и на приемлив за Русия вариант за край на войната срещу Украйна. Но ако не стане с моркова, той може да посегне и към тоягата. Какво означава това?
Новият американски президент заплаши Русия с намаляване на цените на нефта. Щял да помоли ОПЕК и основната износна стока на Путин ще поевтинее до 50 долара за барел, че и по-малко. Веднага след това дойде заявлението, че Тръмп иска незабавно да види Путин, войната в Украйна трябва да бъде прекратена.
В отговор Москва съобщи, че засега не е получавала никакви конкретни предложения. Но кое е по-сложното – да убедиш Русия да прекрати огъня или да накараш Кремъл да седне на масата за преговори?
Масирана медийна подготовка
Още преди инагурацията на Доналд Тръмп неговият екип започна да пуска в медиите различни схеми, на базата на които във Вашингтон възнамерявали след 20 януари да постигат прекратяване на войната в Украйна. Многото варианти би трябвало да вдъхновят Путин и неговото обкръжение. Предполагаше се, че сегашната фронтова линия може да стане разделителна, че на Украйна ще бъде предложено да остави на Русия окупираните територии, че европейските съюзници на Киев няма да бъдат допуснати на масата за преговори.
Всеки път обаче след доброто ченге по медиите се явяваше и лошото: Вашингтон щял да принуди Русия да се съгласи на мир, Тръмп бил готов да разреши да се удря с всякакво оръжие по международно признатата територия на Русия, можел също така да започне да предоставя оръжие на украинците даже по-щедро и от Байдън.
Москва отговаряше чрез своите „говорещи глави“ и също пълнеше международните медии с версии: Путин бил готов за преговори без предварителни условия, руската страна допускала, че Украйна ще престане да съществува до края на годината, никакви територии нямало да бъдат връщани - даже Москва искала още Херсон и Запорожие.
В крайна сметка заговори самият Доналд Тръмп. Той откровено даде да се разбере, че е готов да приеме изгоден за Москва вариант и дори в интервю разкритикува украинския президент Зеленски, че въобще е решил да влезе във война с много по-силния противник Русия. Същевременно обаче за Путин е изготвена ясна схема – или скорошно начало на преговори, или нови санкции и потискане на цените на нефта, което сериозно ще удари руския бюджет.
Кремъл засега удържа. Там не искат да се отказват от преговорите. Путин най-вероятно има преговорна позиция, при това по-компромисна от неговия летен ултиматум, съгласно който Русия без бой иска да получи наред с вече завладените територии и още два областни центъра – Херсон и Запорожие.
Но Путин очевидно не иска да започва преговори под натиск. Затова, за да не се стигне съвсем до разпра, в отговор на новите санкционни заплахи на Тръмп от Москва се долавя, че по начало нищо не се е очаквало от американския лидер. На Кремъл очевидно му е по-лесно да спори за това чий принос в победата над нацизма е по-голям, отколкото сега да води разговор по същество, даже отчитайки, че Зеленски вече предлага връщане към разделителната линия от 2022 година, тоест: на Русия да ѝ бъдат оставени анексираният Крим и голямата част от Донецка и Луганска области.
Задкулисни преговори
Много е възможно този набор от противоречиви на пръв поглед изявления от всички страни да е свързан с това, че реално преговори засега не се задават. През последните десетилетия светът свикна с това, че традиционната дипломация почти е умряла, сериозните въпроси не се решават от сурови мъже и жени с костюми зад закрити врати, а от стремящи се да зарадват публиката публични личности, които водят преговори почти съвсем открито.
В случая с Украйна обаче това явно няма да е така. Първо, на фона на „публичните“ преговори в началото на пълномащабната агресия на Русия, които се водеха в Беларус, както се знае днес, са се състояли доста по-резултатни и прагматични срещи в Истанбул. Второ, неотдавнашното споразумение на Израел с Хамас също бе постигнато зад закрити врати. И трето – няма как да не се вярва на новия ръководител на американската дипломация, държавния секретар Марко Рубио, който директно каза, че преговорите за мира в Украйна просто няма как да бъдат публични.
Има ли шанс за мир?
Казано иначе ние виждаме само декорации. Медиите често стават инструмент в ръцете на политиците, които чрез тях опипват реакциите на другата страна.
Изглежда, че реално процесът протича в някакви други измерения, че някакви хора тайно летят до САЩ, а "тайнствени личности" водят разговори ту в Истанбул, ту в Дубай.
И ако твърдият подход на Тръмп се окаже достатъчно убедителен за Кремъл - и най-вече безалтернативен, и ако, което е още по-важно, самият Путин принципно вече е „узрял“ за съглашения, то в следващите седмици определено може да се очаква позвъняване от Кремъл за американския президент. А след това и тяхна среща. При това нейните резултати могат да се окажат, неочаквано за мнозина, уговорени предварително и не чрез публикации в медиите като тези, които сега публиката следи със затаен дъх.