Двата най-големи символа на скритата политическа власт в България през последните две десетилетия – т.нар. „Боянски сараи“ в София и лятната морска резиденция в парк „Росенец“ – вече са затворена страница за някогашния лидер на ДПС Ахмед Доган. След мащабния разрив по оста Доган-Пеевски в средата на 2024 г., политикът изгуби физическия контрол над имотите, тъй като официално никога не е бил техен личен собственик.
Към днешна дата съдбата на двете емблематични локации и мащабните енергийни активи около тях е белязана от багери, затворени бази и експлозивна съдебна война за стотици милиони левове.
Кой държи собствеността?
Юридическият собственик и стопанин на материалната империя е бившият министър на транспорта в кабинета "Орешарски" Данаил Папазов, чрез контролираните от него дружества:
„Боянските сараи“ (ул. „Стар Беловодски път“ в София) се притежават от фирма „Делта Епсилон“. Резиденцията в „Росенец“ (край Бургас) е собственост на фирма „Хермес Солар“. ТЕЦ „Варна“ се държи чрез фирма „Сигда“, от чийто борд на директорите Доган бе официално заличен.Бояна и Росенец: От политически центрове до заличени зони
В края на 2025 г. софиянци станаха свидетели на зрелищна гледка – тежка строителна техника влезе в парцела в кв. „Бояна“ и изравни със земята основните сгради на Боянските сараи. Собственикът Данаил Папазов взе решение за пълното им разрушаване поради планове за ново жилищно строителство. Мястото, където в продължение на 20 години се вземаха най-важните решения в държавата, вече не съществува.
За разлика от софийския имот, лятната резиденция в Лесопарк „Росенец“ все още е физически непокътната, но е напълно пуста, изолирана и строго охранявана. Всички лични вещи, автомобили и документация на Доган бяха изнесени след окончателното му извеждане от базите от органите на реда.
Съдбата на ТЕЦ „Варна“: Контраофанзива и шокиращи обвинения
Най-тежкият удар по икономическото влияние на Доган бе отстраняването му от енергийния бизнес. Ситуацията около ТЕЦ „Варна“ обаче навлезе в нова, гореща фаза след серия от мащабни юридически ходове от страна на почетния председател:
Светкавични запори от съда: Софийският градски съд допусна мащабен запор върху 70% от капитала на компанията-майка „Сигда“. С това реално са блокирани всички акции на ТЕЦ „Варна“ и дъщерното дружество „Сигда пропърти“. Обвинения за фалшификация: Защитата на Доган, оглавявана от адвокат Веска Волева, официално обяви, че акциите му са били прехвърлени незаконно към ново дружество („Сигда констръкшън“) без негово знание чрез физически фалшифициран подпис. Твърдения за опити за увреждане: Пред медиите адвокат Волева изнесе и шокиращи твърдения, заявявайки, че срещу Доган са правени опити да бъде „сринат здравословно“ чрез даване на опиати и субстанции, което е забавило правната му реакция в продължение на две години.В момента ТЕЦ „Варна“ реално не произвежда електроенергия, а активите ѝ са блокирани от частен съдебен изпълнител до приключване на делото за собствеността.
„Бездомен“ ли е Доган и стана ли „обикновен пенсионер“?
Загубата на луксозния начин на живот и прогонването на Доган от базите му родиха въпроса за неговото лично оцеляване. Фактите обаче показват, че политикът категорично не е бездомен и е далеч от профила на обикновен български пенсионер:
Лична собственост: В лично качество по документи Ахмед Доган притежава масивно имение в родното си село Дръндар (област Варна), което е изцяло негова частна собственост. Бизнес логистика и убежище: Към момента той живее в имоти, подсигурени от верни на него бизнесмени и депутати от фракцията му „Алианс за права и свободи“ (АПС). Мащабен финансов и политически ресурс: Смята се, че лидерът продължава да разполага с милиони, макар и скрити извън превзетите фирми, което му позволява да наема скъпи адвокатски кантори и да води дела за стотици милиони. Като ключова фигура в АПС, той все още управлява сериозен партиен и държавен субсидиен ресурс.Как се роди икономическата империя на Доган?
Архивните хроники припомнят, че схемата с „ползването“ на чужди имоти и бизнеси бе съзнателно изграждана от Доган като юридически щит срещу държавните институции.
Боянският сарай: Построен в началото на века, имотът официално се водеше собственост на строителната фирма „Акурат-БГ“, а по-късно премина в ръцете на „Делта Епсилон“. Доган живееше там над 20 години под претекст, че сградата е „творческа база“, където той работи като изследовател и архитект на партийната мисъл. Хонорарът за „Цанков камък“: През 2008–2009 г. Доган легализира първите си големи милиони, като получи 1.5 милиона лева хонорар като „хидроинженер“ по проекта за язовир „Цанков камък“ – въпреки че е философ по образование. Придобиването на ТЕЦ „Варна“: През 2017 г. купената от ЧЕЗ централа бе придобита от фирма на семейството на Данаил Папазов за близо 48 милиона евро. Само година по-късно – през 2018 г. – Ахмед Доган купи 70% от компанията-майка „Сигда“ за символичните 1.4 милиона лева. Последваха златни години, в които централата получаваше десетки милиони от държавата, за да поддържа т.нар. „студен резерв“, без реално да работи на пълни обороти.Разпадането на „Мита за Недосегаемия“
Физическото разрушаване на Боянските сараи и съдебната сага около ТЕЦ „Варна“ бележат най-големия тектоничен срив в историята на българския преход. Повече от четвърт век Ахмед Доган функционираше като неделима институция на българската държавност – политически брокер, който открито се хвалеше, че разпределя „порциите на фирмите в държавата“.
Архитектурата на неговата власт обаче се оказа неговата най-голяма уязвимост. Дълги години Доган отказваше да притежава имоти и бизнеси на свое име, разчитайки на договори за наем, подставени лица и „обръчи от лоялни предприемачи“. Когато лоялността се превърна във враждебност, а „обръчът“ се сви около врата му под диктовката на Делян Пеевски, Доган се оказа юридически беззащитен срещу собствените си механизми.
Срутването на Сараите с багери е мощен визуален и политически символ. То показва, че ерата на недосегаемите кукловоди е приключила, носеща след себе си брутална подялба на остатъците от икономическата империя. И докато Доган опитва да си върне милионите чрез съдебни запори и твърдения за заговори, едно е ясно: митът за непобедимия Архитект от Бояна е окончателно заровен под строителните отломки.
---------------------------------------
ИЗТОЧНИЦИ:
Официални регистри и съдебни актове: Справка за актуално състояние и запори на фирмите „Сигда“ ЕООД и „Делта Епсилон“ в Търговски регистър и Регистър на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията. Обезпечителна заповед на Софийски градски съд (СГС) от юни 2026 г., за налагане на запор върху 70% от капитала на „Сигда“. Официални позиции и изявления: Интервю и съобщения до медиите на адвокат Веска Волева (защитник на Ахмед Доган) пред проекта „Извън ефир“ / Информационен портал Дневник относно здравословното състояние на Доган и принудителното му извеждане от Бояна. Официално отворено писмо от коалиция „Алианс за права и свободи“ (АПС), публикувано чрез Информационна агенция Moreto.net за фалшифицирания подпис на почетния председател. Журналистически разследвания и хроники: Икономически разследвания за състоянието на ТЕЦ „Варна“ и спора Папазов-Доган в Бизнес издание „Капитал“. Репортажи за физическото разрушаване и премахване на постройките в Бояна на Свободна Европа България и bTV Новините от ноември 2025 г.. Хронология на казуса с ТЕЦ „Варна“ и дълговете към държавата в разследванията на Медиапул и Свободна Европа.