„Да си затворим очите пред действията на въпросния господин, който въплъщава едновременно байганьовщината в политическото поведение и компромисността към политическия морал, би било акт с катастрофални за бъдещето на цялата коалиция последици”, казва Сугарев.
Бившият депутат от ГЕРБ и настоящ член на стратегическия екип на партията Антон Тодоров преди три години е направил разследване за Александър Йорданов, публикувано на 13 май 2016 година в "Политика", което днес "Афера" припомня.
Поводът е номинацията на Александър Йорданов за евродепутат от общата листа на ГЕРБ-СДС и обещанието на премиера бившият председател на парламента да заеме избираемото 6-ото място. Номинацията на Йорданов взриви социалните мрежи.
Антон Тодоров: „Разследване - Неутолимият апетит на Александър Йорданов“
Жена му и шуреят в афера с дипломатически имоти във Варшава
Склонността към далавери при повечето седесарски функционери е пословична. Различават се само в изобретателността и мащабите. От тази склонност не беше пощадено едно от знаковите лица на първата вълна седесарски вождове, което иначе минава днес за clean (чист). Става дума за бившия депутат, председател на НС и посланик в Полша и Македония Александър Йорданов.
През декември 1993 г. един от неговите колеги в СДС – Едвин Сугарев, го описва по следния начин: „Да си затворим очите пред действията на въпросния господин, който въплъщава едновременно байганьовщината в политическото поведение и компромисността към политическия морал, би било акт с катастрофални за бъдещето на цялата коалиция последици”.
Нека направим един малък „полет” над политическото и публичното поведение и решения, които е демонстрирал през годините Александър Йорданов.
Подобно на повечето лидери на СДС и той започва с кариера в комсомола (или партията):
Гост на Огнян Дойнов
„Що се отнася до моята политическа биография, то тя е повече от скромна. Като студент съм бил една година комсомолски секретар на организацията при Филологическия факултет във ВПИ-Шумен”, пише собственоръчно Александър Йорданов в автобиографията си, която открих преди време в архивите на СДС. Същият Йорданов години по-късно ще бъде описан в „Спомените” на Огнян Дойнов да твърди следното: „Александър Йорданов посещава семейство Дойнови във Виена през 1996 г., малко преди да отиде посланик във Варшава. Вечерята преминава кротко, в спокоен разговор. Гостът разказва за събитията в България и за собствения си принос в тях, Дойнов задава кратки въпроси. Стига се до невралгичния момент, когато Елена Дойнова пита госта не са ли негови думите срещу комунистите, които той третира като престъпници. “Как може?” – учудва се Александър Йорданов. – “Не съм казвал такова нещо. Моят тъст, когото много уважавам, е комунист. В моето семейство има комунисти, които са достойни хора. Как мога да кажа такива думи?” (Дойнов, О., Спомени, изд. Труд, С., 2002, стр. 466)
Кака Здравка
„Антикомунизмът” на Ал. Йорданов е като на повечето седесарски вождове през годините – демонстративен, креслив, но дяволски фалшив. Старата гвардия също като „новата” около Костов беше изтъкана от двуличие, безпринципност и практикуване обратното на това, което проповядва. Веднага се аргументирам, ще го направя по моя начин – с документи. Старата седесарска гвардия и до днес парадира за някакъв автентичен антикомунизъм, на който според собствените им твърдения те са изразители. Ако това беше така, тогава Александър Йорданов щеше ли да остави, докато беше председател на 36-ото Народното събрание през 1992-1994 г. като началник на своя кабинет агента и осведомител на ДС Тодорка Велева-Уитлок с псевдоним Здравка. В качеството си на председател на НС е имал неограничена възможност да проверява сътрудниците си, а за началника на кабинета такава проверка е просто задължителна.
Опакован от агенти
Ако беше прочел личното дело на агент Здравка, големият антикомунист и борец с ДС Александър Йорданов щеше да разбере, че Велева е вербувана от СУ на МВР-III РУ-ДС още през 1968 г. на компроматна основа и до падането на комунизма десетилетия наред с вдъхновение сътрудничи на ДС. Председателят на 36-ото НС Александър Йорданов очевидно не се е интересувал от темата, защото фактите показват, че е бил буквално опакован в онези години от агенти на ДС в администрацията на парламента. По негово време и главният секретар на парламента Владимир Кочев е с агентурно минало. Той е вербуван на 13 ноември 1963 г. от ІV управление на ДС. След това е работил и за Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) като агент Стефчо. Когато през 1992 г. Александър Йорданов е избран за председател на Народното събрание на мястото на Стефан Савов, той веднага заиграва по свирката на тези, които са го подкрепили (комунистите и ченгетата, които уж толкова ненавижда). Първо, ревизира решението за снемане имунитета на Андрей Луканов и наложената му мярка за неотклонение, което дава перспектива на правителството на Любен Беров.
Александър Йорданов присъства на две заседания на Националния координационен съвет на СДС по това време, на които му е обяснено каква е политиката на СДС, а Петър Стоянов изготвя много подробна юридическа аргументация по казуса „Луканов”. Следва решение на правната комисия на НС, която потвърждава мнението на НКС на СДС – ревизията на решението за снемане на имунитета на Луканов има противоконституционен характер и поради това точка в дневния ред, която да съдържа възможност за подобна ревизия, не бива да се включва. НКС разчита на това Александър Йорданов като председател на НС да осигури отхвърлянето й.
Двулична политика
От края на 1992 и през 1993 г. той неотклонно провежда изключително двулична политика – пред сините симпатизанти продължава да лъже и маже, на заседанията на НКС обещава, но когато влезе в НС, забравя всичко и се превръща в удобен инструмент за новото парламентарно мнозинство. В своето писмо до НКС на СДС, до парламентарната група на СДС в НС и до ръководството на РДП Едвин Сугарев пита истина ли е, че г-н Иван Зографски е превел голяма сума пари в България с намерението да закупи хотел „София”; искал ли е въпросният господин съдействие от РДП за закупуването на този и други хотели; защо г-н Александър Йорданов не е могъл да даде отчет за цитираните от медиите 5000 марки, изпратени му от българското дружество в Германия не за „Век 21”, а за СДС; има ли и други суми, които г-н Йорданов е получавал и с които се е разпореждал по същия начин…” Едвин Сугарев очевидно е засякъл нещо, към което Йорданов има неутолим апетит. Този апетит ще се прояви, докато въпросният господин е посланик в Полша. Това, което четете, е част от разследване на Националната следствена служба. Три вещи лица извършват финансово-икономическа и счетоводна експертиза по досъдебно производство с вх. № 98/07 от 04.10.2007 г. Какви са фактите, които научаваме от това разследване? С грама от 19.07.2004 г. посланикът ни в Полша уведомява министъра на вътрешните работи за допуснат „конфликт на интереси” от предшественика му посланик Ал. Йорданов при сключването от същия на Договор № 1500/29.12.00 г. с фирма „Одра Н.Т.Sp.z.o.o.” за отдаване под наем на част от помещенията в посолския жилищен комплекс на посолството ни в Полша”. Министърът на външните работи Соломон Паси подава сигнал № 5480/13.09.04 г. до главния прокурор, в който отправя молба за активно съдействие с цел изясняване на обстоятелствата по случая.
Нота от Полша
Проверката е възложена на НС „Полиция” и след приключването й от СГП е издадено постановление за образуване на досъдебно производство от 21.06.2007 г. от Националната следствена служба. Какво се установява в хода на това досъдебно производство? Съгласно циркулярна нота от 26.07.2000 г., МВнР на Република Полша уведомява главния секретар на МВнР на Република България, че е взето решение от полските власти, съгласно което дипломатическите представителства във Варшава, които наемат, отдават под наем или под друга правна или фактическа форма за ползване помещения на своите мисии на стопански субекти или физически лица за цели, различни от предвидените във Виенската конвенция за дипломатическите и консулските отношения от 18.04.1961 г., са задължени за прекратят тази дейност до 30.11.2000 г. Причината е, че с това отдаване на практика се извършва търговска дейност, а това противоречи на на чл. 1, б. „И” от същата конвенция. В отговор на тази нота българската страна изпраща писмо от 08.01.2001 г., в което обяснява, че договорите с фирмите наемателки от началото на новата година са прекратени, а сградата на ул. „Бобровецка” № 4А, където се намира посолският жилищен комплекс (ПЖК), ще бъде предоставена на полска фирма за стопанисване и администриране. Полското министерство обаче е непреклонно, като отново се позовава на Виенската конвенция от 1961 г., българските представители там и МВнР тук обаче си пипат ушите и нарушението на конвенцията и неизпълнението на справедливите искания на полската страна са оставени без реакция.
Офертата
В докладна записка от 10.04.2000 г. посланикът ни предлага на ръководството на МВнР в лицето на Надежда Михайлова като ефективно решение сключването на договор с фирма, която да стопанисва българските имоти в посолския жилищен комплекс и в търговско-икономическото представителство (ТИП). Надежда Михайлова възприема тази идея на Ал. Йорданов и изпраща доклад до Междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната (МВКДИИС), в който предлага да се даде право на посланика да сключи договор с полска фирма за отдаване под наем на около 60 апартамента от посолския жилищен комплекс. Този доклад на министър Н. Михайлова дава зелена светлина за разгръщане на „предприемаческия” талант на Ал. Йорданов. Това, което следва, е потресаващо. Както се вижда от Протокол № 9 от 28.11.2000 г., посланикът докладва пред МВКДИИС своето предложение – да бъде сключен договор с полската фирма „Одра Н.Т.Sp.z.o.o.”, като неговото обяснение защо изборът му пада върху точно тази фирма е, че тя е обещала най-добро предложение, изразяващо се в инвестиции в размер на 100 хил. щ. д. годишно и още 100 хил. щ.д. наем за 56 наети апартамента. Според документите се вижда, че посланик Йорданов вече има сключен договор № 554/26.04.00 г. с тази фирма за няколко апартамента, но нито МВКДИИС, нито МВнР са уведомени за това. На 11.09.2000 г. е назначена комисия за разглеждане на постъпилите оферти. И коя фирма мислите, че печели конкурса? Фирма „Одра Н.Т.Sp.z.o.o.”, естествено.
Съдружниците
А сега се дръжте здраво – започва най-интересната и най-позорната откъм гьонсуратлък част от сагата. Цитирам едно към едно написаното от трите вещи лица в заключението по извършената финансово-икономическа и счетоводна експертиза за магариите на посланика Ал. Йорданов:
„В тази връзка (става дума за края на 2004 г., когато Ал. Йорданов вече е посланик в Македония, бел. моя) е изискана официална информация от Националния съдебен регистър за собствениците на фирма „Одра Н.Т.Sp.z.o.o.” от дипломатическото представителство във Варшава. Информацията е изпратена и в нея са посочени следните съдружници:
4 Константин Стайков – български гражданин, постоянно живеещ в Полша, с дата на вписване 29.08.2001 г.
4 Валерия Александрова Александрова – съпруга на Александър Йорданов Александров, който е бивш посланик на РБългария в Р Полша, подписал Договор № 1500/29.10.00 г., Договор № 554/26.04.00 г. и Анекс към него от 29.12.00 г. (изведен под № 1500, който в случая е дублиран) относно отдаване под наем на помещения от сградния фонд на дипл. представителство на същата фирма. Г-жа Александрова фигурира с дата на вписване 29.08.01 г. и дата на отписване 31.12.03 г. (същия месец, от който е прекратен едностранно договор № 1500/29.12.00 г. с фирма „Одра Н.Т.Sp.z.o.o.”);
4 Тодор Николаев Димитров – техник към ПЖК за периода 29.07.00 г. – 07.07.03 г. и съпруг на Донка Александрова Йорданова, която от своя страна е сестра на Валерия Александрова Йорданова (т.е. въпросният Тодор е шурей на посланика Александър Йорданов. Зетьо-шуро-баджанакизъм – българското проклятие, бел. моя). Към годината на започването на досъдебното производство (2007 г.) фирмата, в която съдружници за определен период са били съпругата и шуреят на Александър Йорданов, е натрупала задължения към МВнР за наеми – 563 904,04 щ.д., или 816 662,75 лв. и режийни разноски – 488 892,38 полски злоти, или 235 785,99 лева.
Две дела
Срещу фирма „Одра Н.Т.Sp.z.o.o.” МВнР завежда две дела, но исковете са заведени само за период от 1 година след прекратяване на договора, предвид големите такси, които се заплащат при внасяне на иска, представляващи процент от стойността му. От анализа, направен от експертизата, се вижда и това, че в сключения договор липсват ефикасни механизми за контрол на изпълнението му. И като капак – при съпоставка на проектодоговора, одобрен от Междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната и окончателния договор, сключен от посланика Александър Йорданов, се констатират сериозни различия в клаузите.
Тази афера вони! Цялото заключение на експертизата е 29 страници и от него се вижда грандиозен конфликт на интереси. Оказва се, че оценката, написана в писмото на Сугарев, което цитирах по-горе – за „въпросния господин, който въплъщава байганьовщината” – е болезнено точна.
Питате се дали нещо е последвало от фрапантните факти, съдържащи се в документите, събрани в хода на разследването? Не, нищо не се е случило. Новина щеше да е, ако се беше случило обратното.
Едно на митинга – друго в НС
Гъвкавият политически хитрец Ал. Йорданов в деня на заседанието на парламента първо се появява на митинга на СДС, който настоява Луканов да остане със снет имунитет. Пред този митинг Йорданов изчита като свое мнение и аргументи подготвената от Петър Стоянов юридическа аргументация срещу включването на точката за имунитета на Луканов в дневния ред на НС. Седесарите са във възторг от Ал. Йорданов, еуфорията е нестихваща, след което прясно избраният председател на НС прави удивителен лупинг – влиза в залата и отстъпва мястото си на зам.-председателя на НС от ДПС Кадир Кадир. Какво мислите, че се случва? Кадир буквално за минути решава въпроса така, както БСП искат, с което скрепява коалицията БСП-ДПС. СДС губи важна битка, а Ал. Йорданов си гарантира председателското място до есента на 1994 г. Същият водевил той разиграва и с имунитета на Александър Лилов.“