В света на бокса не всички майстори на ръкавиците се стремят към титли и рейтинги. Има и такива, на които се налага постоянно да губят. Но пък със спечелените пари хранят семейства и си плащат сметките. А хонорарите от боевете са едва ли не единственият им източник на доходи, затова те са готови да излизат на ринга дори по няколко пъти на месец. „Работата” им пък значително улеснява и тази на промоутърите, особено ако са тръгнали да налагат някой новак. Всъщност схемата е добре отработена: „Момче за биене”, в прекия смисъл на думата, помага на другите боксьори да трупа точки и да се предвижват в ранглистата.
„В бокса аз съм неудачник – признава британецът Кристиян Лайт. – Но когато синът ми порасне и го попитат дали е бил нахранен и облечен, той ще отговори с „да”, и ще се гордее с мен. Всъщност заработвам парите за семейството си по най-сложния начин...”
Лайт прекрати кариера през 2018-а, а в последния си мач тогава загуби от сънародника си Люк Бисли. И, ако за победителя това е едва вторият професионален бой, то за Кристиан е под №300. Той дебютира през 2003-а и за цялото това време нито веднъж не е отказал да излезе на ринга, за което си заслужи и прякора Мистър Надежден. Но „надеждността” му има друга трактовка. Ако Лайт участва в мачове, то почти на 100 процента ги губи. Защото му е професия. „Понякога се прибирам у дома, хващам се за главата и се питам: Какво правя? Все губя, губя, губя. И разбирам, че това ми е работата.”
279! Толкова са пораженията на сметката на Кристиан, което е абсолютен рекорд. Предишното върхово постижение бе на американеца Реджи Стриклънд, който от 1987-а до 2005-а има 363 мача и губи 276 от тях. Доскоро го наричаха го най-слабият боксьор в историята, но пък боевете му са впечатляващи и наподобяват истинско шоу. Той е толкова разпознаваем в страната си, че телевизионните канали HBO и ЕSРN не пропускат негови срещи. Всъщност фамилията на Стриклънд превръща загубите на ринга в семеен бизнес. Брат му Джери пада в 100 мача от 112 общо, жена му в 28 от 30, братовчед му Джош – в 68 от 74, а племенникът Джей прави 28 битки и не печели нито една.
„Познавам си тялото и зная, че то може да се справи – признава Стриклънд. – Когато се бия, мисля за децата си, за дома. На година заработвам по 20-25 000 долара и винаги съм готов да изляза на ринга, когато ми позвънят. Чувствам, че това е най-хубавата работа на света. Да вдигна слушалката и да заработя две-три хиляди долара.”
И явно Реджи наистина познава тялото си, тъй като лицето му никога не е било обезобразявано, а речта му остава ясна и осъзната. Въпреки огромния брой поражения той едва в 26 мача губи предсрочно, което също е показателно за познаване на собствените възможности. Независимо от това Стриклънд се сдобива с прякора Професионален губещ. Честите му загуби обаче карат управата на 5 щата да забранят изявите му, тъй като след всяка една от тях, той трябва да си взима пауза от 60 дни.
Атлетическата комисия пък не иска да носи отговорност за здравето на спортиста. Но Реджи все намира начин да се промъкне през забраните, я под чуждо име - Реджи Бюс и Реджи Реглин, я с междуградски микробуси.
„Губех 9 от 10 мача и бях щастлив – разкрива пък настоящият рекордьор Кристиан Лайт. – В началото исках да направя няколко мача и да се откажа. Изобщо не съм си и представял, че желанието ми да припечеля нещо, ще удължи толкова много кариерата ми.”
Всъщност подобни двубои с участието на „момчета за биене” рядко завършват с нокаути, но пък редовно отнасят удари в главата и черния дроб, което също е риск. А и самите „боксови круши” не искат предсрочното спиране на мача, дори и когато има повод за това. Защо при намесата на рефера следва 28-дневна карантина, а за това време спортистът няма право да боксира по медицински причини. Случаят с Лайт е показателен. За 279 двубоя само 5 са били спрени предсрочно. „Месец без доходи? Не благодаря! – категоричен е Кристиан. – Мразех почивните дни. И се казвах: Звънне ли телефонът, трябва да съм готов!”
Освен проблемът със здравето на тези боксьори, далеч по-сериозен се оказа този с обвиненията, че подобни спортисти продават срещите си. А това във всеки един момент може да им коства доживотна дисквалификация. Макар че, самите боксьори твърдят, че губят непреднамерено. Просто са по-слаби от съперниците си. За разлика от Европа, където такива като Лайт се чувстват комфортно, в САЩ на подобни подозрителни мачове се отделя особено внимание. През 2004-а в щата Аризона е създадена специална комисия, която разследва дали боксьорите умишлено губят за пари. И доказателства се намират. Но се оказва, че в американския бокс има друг вид по-разпространена измама. А именно да се излиза под друго име с подправени паспорти и медицински карти. По информация на Ню Йорк Таймс дори „тежкият” Бак Смит, който има на сметката си 181 победи, от които 120 с нокаут, в някои от мачовете е играл със съмнителни противници. Честотата на двубоите също се поставя под въпрос – за един месец той 12 пъти се качва на ринга. Веднъж пък побеждава два пъти за една нощ. Сред съперниците му са Тони Тейлър, Роки Вайрес, Тони Монтесоро. И всичко това е фиксирано в протоколите след двубоите.
Освен това разследващите установяват, че група промоутъри, начело с авторитетния Шон Гибънс, редовно уреждат мачове на боксьори под чуждо име или използват такива на малко известни починали състезатели. Принуждават ги също да боксират срещу по-титулувани съперници или пък по-млади, за да им трупат точки за ранглистата. Загубилият получава от 50 до 100 долара на рунд. А при добро стечение на обстоятелствата „потърпевшият” спокойно може да си заработи стотици хиляди долари за цялата си кариера.Разбира се, Гибънс отрича обвиненията. „Няма нищо нечовешко в това да използваш здравето на едни за сметка на други, които искат да постигнат успех – казва промоутърът. - Та нали боксьорите отиват да губят доброволно. Това не е криминално деяние, а начин на живот!”