Въпросите за бъдещето на река Дунав, сигурността на питейната вода и интересите на България като дунавска държава остават на заден план въпреки проведената в София конференция за стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион. Дали роектът за удълбочаване на реката крие сериозни рискове за бреговете, подземните води и водоснабдяването на Северна България. В интервюто той коментира и блокираните български кораби в Унгария, действията на съседните държави и съдебната битка срещу проекта... Ето какво още каза пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ инженер Димитър Куманов от сдружение „Балканка.
- Следва интервю с инженер Димитър Куманов от сдружение „Балканка“. Ще говорим за интересите на България като дунавска страна. Това е нещо като ехо от конференцията, която се проведе в София, тъй като България беше домакин на форума за стратегията на Европейския съюз за страните от Дунавския регион. Така бихме могли да говорим и за питейната вода на град Козлодуй, където беше обявено частично бедствено положение заради наличието на хром. От друга страна, има замисъл за така нареченото удълбочаване на дунавското корито – любима тема на нашия събеседник. Ще говорим и за воденето на дела, които продължават безкрайно. Сега вие ще обясните пътя на вашата петиция, която се противопостави на този проект...
- Ами то не е петиция. Това си е жалба до съда, която сме завели още през 2024 година.
- Но това е мотивирана жалба. Имаме предвид, че преди това се обърнахте към всички възможни институции...
- Ние писахме възражения до Министерството на околната среда и водите. И то много сериозно мотивирани възражения, защото този проект е направо невероятно безобразен. А сега можем да свържем нещата и по друг начин – колко сме принципни. В момента, в който българските търговски кораби са блокирани край унгарския бряг, ние ще правим проект тук, за да могат да плават.
- Ние също се противопоставяме на строителни решения, които нарушават правилата...
- Да, ама тук няма какво да се случи. Ние ще спечелим делото. Това просто е абсурдно да не го спечелим. Но тук проблемите са много. Две трети от българския бряг е със свлачищни райони. Най-известните свлачища в този район са в Оряхово и над село Орсоя. Аз помня, когато бях ученик и стана това в Орсоя. Минавал съм оттам – невероятна гледка е за човек. А Оряхово всеки момент може да се размърда, без да са копали.
На всичкото отгоре те приближават фарватера към българския бряг, включително в зоната на Оряхово. В момента той е откъм румънския бряг, близо до границата. Те ще го приближават и ще копаят в основата, в петата на свлачищата. Те са няколко в Оряхово.
Община Оряхово беше написала изчерпателно възражение срещу доклада за оценка на въздействието върху околната среда. Забележете обаче, че въпреки че са страшно против, от общината не обжалват решението на министъра да одобри докладите по оценка на въздействието и оценка за съвместимост. Ние ги обжалваме. Тоест те капитулираха, така да кажа.
- Да, защото това започна по времето на Николай Денков, а след това, не знам при кое от служебните правителства, се разви. Общината ги е страх, че държавата ще им спре финансирането за другите проекти...
- Да. И сега едно мижаво сдружение от София обжалва решението по този безобразен проект.
- А кого представлява това сдружение?
- Ние сме това.
- Не, не, не. Тоест вие така се наричате?
- Да. Сдружение „Балканка“. И забележете още, че този проект, приближавайки фарватера към нашия бряг, мести заедно с това и границата. Границата в момента все още не е уточнена и е обект на преговори – къде точно е местоположението ѝ. Но според Ньойския договор, който е последният документ, с който се решава къде ще бъде границата, тя върви по средата на фарватера. А нашето Министерство на околната среда се съгласява да се премести фарватерът на нови места към българския бряг. Така местим и границата. Нашите деди, ако видят това, ще се обърнат в гробовете си, защото са проливали кръвта си, за да пазят териториите на тази държава, а тези сега свалиха гащи пред румънците.
Така че това е много опасен проект и по една друга причина. Когато удълбаваш реката, за да направиш фарватер, особено на ново място, първо смъкваш нивото на подземните води. Ако реката е текла равномерно, а ти изкопаеш на едно място, водата ще започне да влиза повече там, нивото на реката ще се смъкне и веднага ще спадне и нивото на подземните води.
Тази година Свищов също имаше проблеми с количеството на водата в кладенците през лятото. Русе също беше в някаква предкритична ситуация заради маловодие. Аз познавам тази река от 60 години. Никога не съм виждал такова нещо, каквото се случи тази година.
- Тоест вие защитавате единствено и само интересите на гражданите? Не се надявате на някакви обезщетения или пари?
- Не, не, не. Какви пари? Ако спечелим това дело, голямото удовлетворение ще бъде, че държавни органи нарушават зловещо законите и интересите на държавата. Ти ги предупреждаваш, че правят това, и въпреки всичко те продължават. След това голямото удовлетворение е, ако си успял да ги победиш.
Но да обърна внимание на нещо много важно. Естественият дънен субстрат в реката – пясъкът, чакълът, тинята – представлява филтър, който не позволява на замърсяванията във водата да навлизат в подземните води.
- Да, той си е естествен филтър...
- Точно така. Когато го изкопаеш, замърсяванията от реката, които понякога преминават с много големи концентрации, влизат директно в подземните води. Най-вероятната причина за това, което сега се случва при Козлодуй, е точно тази, защото и досега, и понастоящем река Дунав се драгира непрекъснато, за да върви корабоплаването. Обаче тук ще удълбават. В доклада на някои места пише за три метра. Това е невероятно нещо.
- Причината не е само замърсяването?
- Не е само замърсяването. То е комплексно. Когато водата е малко, всяка отрова, която е изхвърлена някъде по-нагоре от българския участък или пък в нашия, се оказва с много по-голяма концентрация в по-малкото количество вода. Когато реката е пълноводна, не се усеща толкова. Но когато водата е малко, концентрацията става огромна. А ти си махнал филтъра, който пази нашите кладенци. Гарантирам ви, че ако продължат по този начин да се държат с реката, някой ден всички кладенци по Дунав в България ще бъдат замърсени. А с тези кладенци се водоснабдява цяла Северна България.
- Нещо, което трябва да обясните: нали става дума в момента за стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион?
- Да.
- А тези пари, които се дават за този пагубен проект, както вие го наричате, са по европейска линия, така да се каже?
- Да. Още не са ги дали, защото аз съм предупредил европейците, че ако дадат тези пари и ние спечелим делото, после ще трябва да управляват водите на Марс. В Европа, и специално по Дунав, има толкова много баби за това хилаво дете, че няма накъде. Има един Международен комитет за опазване на река Дунав – ICPDR. Има Дунавска комисия. Непрекъснато се правят проекти по Дунав. Сега ще използваме Дунав устойчиво – такава е темата на тази конференция. На тази река ѝ разказаха играта.
- Българската агенция за поддържане и проучване на река Дунав?
- Да. Всяка държава има такава агенция. Те са тези, които са образували Дунавската комисия. Всъщност тя се занимава с корабоплаването. Големият смях в цялата тази история е, че ние в момента ще се мъчим да променяме реката, за да я нагласим спрямо флотата – корабите и шлеповете, най-младите от които в България са поне на 70 години. Това са едни железа, които тежат безобразно много. Вместо обратното – да модифицираме и модернизираме флотата, да я нагласим към реката, да направим кораби с по-малко газене и по-малка товароподемност, но да могат да плават целогодишно. Какъв е изводът, освен всичко друго? Тази река я познавам, защото съм отрасъл край нея. Ние затова се борим толкова. Когато изкопаеш на едно място, след два-три дни реката идва отнякъде другаде и го засипва. Тоест това, което ще копаят, само ще разбърка естествения субстрат, ще махне подпорите, които подпират свлачищата, и след това отново ще се запълни с наноси. Пак няма да могат да плават. Питайте когото искате от хората, които живеят край Дунав. Те много добре знаят, че това, което казвам, е вярно.
- Сега коментирайте съобщенията, че няколко десетки български кораби са в унгарската част на реката и не могат да преминават заради строителните дейности, предприети в интерес на Унгария...
- Тази година случилото се с река Дунав е пълен и абсолютен провал на всички европейски директиви и политики, свързани с опазването на природата и водите. Става дума за Рамковата директива за водите, Директивата за местообитанията, Директивата за оценка на въздействието върху околната среда и Директивата за стратегическите екологични оценки. Защо? Първо, Румъния взривява някакви скали, за да пренасочи повече вода от Дунав към тяхната част на Черно море. После, понеже тези скали не свършиха работа, румънците потопиха шлепове, за да пренасочат още вода. Крайният ефект от цялата работа беше, че атомната им централа работи десет дни повече. Обаче направиха изкуствени прегради в реката. Същото нещо направиха унгарците за тяхната атомна централа „Пакш“. Потопиха и те шлепове. Сърбия и Румъния обявиха, че ще правят трети хидровъзел – „Джердап 3“ – в техния общ участък. Всички тези действия подлежат по европейското законодателство на оценки за въздействие върху околната среда и на стратегическа екологична оценка, защото са много. Трябва да бъдат обхванати заедно, за да се видят кумулативните ефекти. Подлежат и на оценка за съвместимост по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците спрямо „Натура 2000“, защото Дунав на много места е с изключително ценни местообитания. Освен всичко друго, всички тези действия подлежат и на оценка на въздействието в трансграничен контекст по Конвенцията от Еспо. Има и протокол към тази конвенция за стратегически екологични оценки. Всичко това беше изхвърлено в коша от тези държави, защото всеки си прави каквото си иска, само и само да реши собствения си проблем. Така и ние гледахме клипчета с хидровъзлите по Дунав, поне в Сърбия и Австрия. Когато тук нямаше капка вода по Дунав, техните хидровъзли бяха догоре пълни, защото задържаха водата, за да я пускат, когато имат интерес. Затова първо външната министърка през лятото се моли на сърбите да пуснели малко вода от „Джердап“, за да има вода за България. После, наскоро, министърът на транспорта се моли на унгарците да уредят нещо, да пооправят малко ситуацията, за да могат нашите кораби да преминават.
- Въпросът е разрешен?
- Въпросът не е разрешен. Доколкото знам, и аз не е разрешен. Докато забележете – Рамковата директива за водите има един член 12, който казва следното: ако някоя държава има проблем с водите, който не може да реши сама и който не зависи само от нея, тя може да влезе във връзка с Европейската комисия и да предложи решение заедно с другите държави, от които зависи това. Нашата министърка на околната среда, която явно дреме по цял ден – не знам какво точно върши, – трябваше на основание на този член от Рамковата директива за водите да изпрати нотификация до Европейската комисия още през лятото. Трябваше да заяви, че настояваме всички тези действия, които са извършени, директно да бъдат премахнати и след това да се подложат на всички необходими процедури и оценки, преди изобщо да се говори за тях. Защото те си решаваха проблемите, а ние останахме без вода за пиене. Може да се каже и със замърсена вода за пиене. Очевидно България е най-засегната. И не само това. Наказателният кодекс има един член 282, който се отнася до неизпълнение на служебни задължения. Служебно задължение на министъра на околната среда е да се обърне към Европейската комисия на основание на този член 12. А те нищо не правят. Мълчат. Не само това, но непрекъснато има някакви съвместни конференции. Наскоро, преди няколко дни, отново имаше такава за Дунав.
- Преди един ден, вчера, или преди две седмици някъде с румънците?
- Пак ще правим нещо, ще се целуваме и ще се прегръщаме. Те си правят каквото искат и ни разказват играта.
- Добре, но кажете ми реалистично: може ли изобщо да се очаква, че в резултат на съгласуване по всички тези документи, които изброихте, има ход назад?
- Има. Няма как да няма ход назад. Тези строителни работи, които са предприели, трябва да бъдат заличени. Трябва да ги заличат абсолютно, ако Европейската комисия иска да продължи да говори за върховенство на закона. Тази година всички тези държави погазиха закона. Има още много неща, свързани с това. Например Рамковата директива за водите изисква да се постигне добро екологично състояние на всички реки до 2027 година и добър екологичен потенциал на силно модифицираните водни тела, каквото е Дунав. За да се постигне това, навсякъде, където има водохващания по водосбора на Дунав – по рекичките, притоците и самия Дунав, където има хидровъзли, – се изисква да се осигурява така нареченият минимално допустим отток. Наричат го „екологичен“ отток. Тоест трябва да се изпуска достатъчно вода. Едно от правилата е, че при такова хипермаловодие изобщо не трябва да се взема никаква вода. Целият отток трябва да се пуска в реките, защото това е най-малкото възможно количество вода, което тече в тях. Така се определя този отток.
А те какво правиха? Цяла Европа смучеше вода като луда, за да напоява. И ние щяхме да напояваме, но напоителните системи са съсипани. Всичко живо задържаше вода, колкото може. И накрая България остана с най-ниското ниво на водите, откакто свят светува. Там мамути изскочиха, стари римски мостове, основите им – не знам какво още. Такова ниско ниво никога не е имало.
Да не говорим за това как се отрази на биоразнообразието в реката. Страшно много миди, безгръбначни и други бентосни организми останаха на сухо и измряха. Това първо ликвидира хранителната база за рибите и другите водни организми, които живеят в самата река. И второ, когато нивото на реката се вдигне, те ще започнат да гният и ще предизвикат допълнително замърсяване.
В нашия участък ситуацията беше най-зле и от тази гледна точка. Да не говорим, че пресъхнаха и влажни зони. Това са блата покрай реките и Дунав, свързани с подземните води и с водите на реката. Пак помпиха като луди, за да пълнят язовир „Сребърна“, и по този начин бяха съсипани страшно много местообитания и видове, които са ценни за Европейския съюз. А нашето Министерство на околната среда и водите се държи все едно ги няма.
- А кажете ми за питейната вода – кои други градове и селища могат да изпитват проблеми?
- Ами всички. Всичко, което е по Дунав, разчита на кладенци в терасите на реката. Например Лом има кладенци при село Добри дол. Сега, ако това копаене на Дунав възбуди отново свлачището при Орсоя, ще им скъса водопровода. Когато през 1978 година стана свлачището, след това Лом седя не знам колко години без питейна вода. Хората ходеха до едни чешми в боруна, за да си наливат вода. Русе и всички градове по Дунав се водоснабдяват с едни кладенци тип „Раней“. Така им викат – за питейна вода. Разград също има една водоснабдителна система „Дунав“, която е в терасите на река Дунав. Казвам го, за да добият хората представа докъде навътре в държавата се използва питейна вода от Дунав. Ако така продължи и всички държави си правят каквото искат, ако отново се стигне до такова зверско маловодие в нашия участък и сме премахнали естествения филтър, който пази източниците на питейна вода от замърсяване, някой ден целият Дунавски бряг ще остане без питейна вода. Помнете ми думата.
- Когато става дума за ядрена енергетика, като че ли изобщо не може да се говори за някакво друго решение. Какво ще бъде бъдещето? Нали и други са засегнати от това?
- Ами не. Те така или иначе ги спряха. Румънците накрая си спряха централата заради тези действия, с които преградиха реката. Това е брутално хидроморфологично изменение на реката – да потопиш такива шлепове, защото те започват да задържат и наноси, и какво ли не. В унгарския случай е същото. Те си осигуриха още по десетина дни работа на един реактор от тези централи, да кажем, и пак спряха. Каква е ползата? Нали уж в Европейския съюз имаме свързаност на енергийната система, обща мрежа? Ако някой закъса, ще си спре атомната централа и ще вземе ток от другите. Това е идеята на общата енергийна система. Нищо такова. Всеки си гледа далаверата – да изкара още някой лев, да си осигури още десет дни работа. А това е пълен абсурд. Затова казвам, че това е тотален провал на всички европейски политики. Не само по отношение на околната среда и опазването на водите, а и по отношение на енергетиката. Срам и резил.
- А корабоплаването на други страни не е ли засегнато от тези действия?
- Не, те са в общи участъци. Всички плават и по нашия участък. У нас корабите продължиха да плават. Дори и при това маловодие вероятно не са ги пълнили догоре. Това е една от мерките – няма да ги пълниш догоре, няма да си на такава далавера, но поне ще можеш да корабоплаваш. Аз затова казвам, че не можеш да нагласяш реката спрямо системи за корабоплаване, които са на 100 години. Трябва да нагласиш системите за корабоплаване спрямо реката, още повече като се имат предвид климатичните промени, заради които ситуацията все по-често ще се влошава. Така че това наистина си е директно престъпление по член 282 от Наказателния кодекс, а те и сега седят и си траят. Министърът на транспорта се моли на унгарците: „Пуснете ни малко да минем“. Няма такова нещо. Министърът на околната среда трябва да изпрати нотификация. Какво да направи? Да поиска да премахнат някои от преградите, които пречат на корабоплаването. Но това е възможно. Другото е хиляди пъти по-лесно – да потопиш един шлеп в реката, отколкото после да го извадиш. Аз съм бил свидетел в Лом. Вадиха един шлеп, с който по време на фашистко време са били удавени някакви въстаници от Септемврийското въстание. Има такъв случай. Вадиха този шлеп. Той много лесно е бил потопен – пробиваш три дупки и потъва. Обаче после, когато е пълен с тиня, ходи го извади, за да видиш за какво става дума. Това е много трудна и много скъпа работа. И тези шлепове ще си останат там за постоянно. Някой трябва да го каже на министъра на транспорта. Каквото в момента пречи на корабоплаването в Унгария, ще си остане постоянно. Не само ще остане, ами ще започне да задържа тиня и ще повишава нивото ѝ нагоре по течението. Там корабоплаването ще става още по-трудно.
- Странното е, че се състоя такава престижна среща, но тези въпроси не се обсъждат на глас...
- Ами не се обсъждат. Тук има една особеност. На този тип срещи всички са се нагласили да вземат пари от Европейския съюз, за да правят уж нещо. Не само за конференцията, а и за последващите действия. Европейският съюз ще им даде не знам колко милиона и нашите, да не казвам какви, си казват: „Ей, дай по-добре да не се обаждаме за проблемите, които ни създадоха, а да вземем тези милиони от Европейската комисия, защото после ще си ги разделим“.
- Кога очаквате решение на съда или това е трудно да се каже?
- На 26 ноември имаме поредно заседание. Много интересна е историята с това дело, защото имахме три-четири заседания. Съдът обяви, че всичко е изяснено от фактическа и правна страна и каза, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. След месец и половина получихме определение, че ние нямаме правен интерес да обжалваме. Обжалвахме това пред петчленен състав. Спечелихме делото, той го върна и пак сега сме на трети-четвърти етап на открити съдебни заседания. След третото получихме ново писмо от съда. Не им било ясно какво обжалваме. Просто не знам. Но причината за всички тези увъртания и усуквания е, че случаят ни е толкова железен, с толкова много нарушения на закони, че просто няма начин да измислят как да ни отхвърлят жалбата. Но има нещо по-интересно. За това, което се случи сега по Дунав тази година, за разлика от Министерството на околната среда, което си трае като комунист на разпит, ние изпратихме нотификация до Европейската комисия и посочихме какви са тези безобразия. По-важното е, че подадохме жалба и до постоянния комитет, изпълнителния комитет на Конвенцията от Еспо за оценки на въздействието в трансграничен контекст. Всички тези държави, които направиха тези магарии по реката, са членове на тази конвенция на ООН. Те ще отговарят някой ден за тези действия и за това защо са ги допуснали без никакво съгласуване помежду си и най-вече без никакво съгласуване с най-голямата засегната страна – България. Лошото е, че те реагират доста бавно. Ще отнеме една-две години, но ще има последствия – сто процента.
Целия разговор гледайте във видеото: