Руският президент Владимир Путин, който изглежда споделя традиционната съветска гледна точка за предприемачите като „мошеници”, не прави много, за да им помогне в условията на кризата, породена от COVID-19. Причината за това според гражданите е, че „голяма част от държавните служители не са част от реалния живот от 90-те години на миналия век”.
За разлика от много западни правителства, Кремъл за момента е оказал минимална подкрепа на малкия бизнес. Общият пакет за подпомагане в Русия възлиза на по-малко от една четвърт от инжектираното в Германия. По-голяма част от подкрепата е насочена към подпомагане на големи корпорации, много от които са собственост или тясно свързани с държавата.
Благодарение на излишък от над $550 милиарда, натрупан от продажбата на петрол при по-високи цени, Русия вероятно ще издържи на икономическата буря, създадена от вируса, но ще загуби част от сектора, считан от години от Путин за ключ към дългосрочния икономически успех – малкия и среден бизнес.
Досега руското правителство предлага субсидирани заеми с ограничени намаления на данъци и данъчни ваканции в помощ на бизнеса. Субсидираните заеми се превърнаха в позор, когато министърът на икономиката на страната не успя да получи такъв, обаждайки се на две банки, за да тества системата. Владимир Путин предложи две субсидирания от по $160 на работник, за да покрие част от заплатите за месеците април и май. Но малцина се класират за безвъзмездните средства, защото за тях може да кандидатстват компании, които са запазили най-малко 90% от служителите си към 1 април 2020 година. $160 са недостатъчни за инкасираните загуби и покриват само една трета от средната заплата за двата месеца.
Според икономисти основният приоритет на руското правителство е да спести пари, да похарчи колкото се може по-малко и да има политическа стабилност, а това, че ще фалират семейни и малки бизнеси, от властта не е считано за голяма трагедия. В условията на ширеща се корупция много бизнесмени в големите руски градове твърдят, че за тях не е нужна помощ, а биха били щастливи да бъдат „оставени на мира”.
Гореизброеното явно не изглежда като проблем за руския върховен ръководител, съпоставено с отпадането на планирания безпрецедентен по мащаби парад за Деня на победата (9 май) и отложените промени в конституцията, които ще му гарантират неограничена във времето власт.
Това, което интересува ръководството на руската държава, са представянето и позициите на страната в международен план. В тази връзка Русия изпраща медицинска помощ и консумативи в Европа и САЩ, като от материали на разследващи журналисти е установено, че част от лицата и технологиите са с разузнавателен характер. Един от най-старите италиански вестници написа, че 80% от медицинското оборудване е непотребно.
По отношение на България пък, вместо медицинска помощ или координация в практиките за справяне с разпространението и лечението на COVID-19, Москва иска от София да подпомогне възстановяването и поддръжката на съветски паметници в страната, чието място в историята ни и наличието им продължават да разделят обществото.
В условията на пандемия Кремъл и регионалните власти трябва да спрат да лъжат руснаците, включително медицинските служители, много от които се почувстваха измамени заради липсата на обещани парични бонуси. Русия е втора в света по брой заразени с над триста хиляди потвърдени случая на коронавирусна инфекция. За руснаците е важно да запазят бизнеса си. А имиджът на родината им пред света няма да спаси техния бизнес.