Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева похвали усилията на Китай за ваксиниране на максимален брой граждани срещу COVID-19, подчертавайки, че пандемичната политика в момента е най-добрата икономическа политика, съобщава Радио Китай.
„Трябва да ваксинираме най-малко 40 процента от населението на всички страни до края на 2021 г. и поне 60 процента до средата на 2022 г.“, каза Георгиева в приветствието си към пролетната среща на Международния финансов форум (IFF), неформална, неправителствена организация със седалище в Пекин.
Ръководителката на МВФ отбеляза, че цялостен план с предварително финансиране, осигуряване на ваксини и повече инвестиции, за да се избегнат неблагоприятни сценарии, ще струва около 50 милиарда долара в световен мащаб, като добави, че по-бързата ваксинация може да доведе до по-висока глобална продукция от 9 трилиона долара до 2025 г.
„Тук усилията на Китай са похвални – чрез предоставяне на ваксини за чужбина, като същевременно се поддържат ускорените темпове на ваксинация в страната“, каза Георгиева.
Тя отбеляза, че възстановяването в различните страни се различава радикално и това е опасна тенденция. „Малък брой напреднали и нововъзникващи пазарни икономики се движат напред, докато по-бедните страни изостават, главно поради ограниченото пространство за прилагането на нужните политики и недостига на ваксини. Изправени сме пред голяма несигурност, докато тази пандемия наистина приключи“, подчерта Георгиева.
„Всички сме в една лодка. Тази взаимозависимост е нашата сила и виждаме подновена подкрепа за многостранни усилия: от ваксини, по отношение на климата до модернизиране на международното корпоративно данъчно облагане“, добави тя.
Преходът към новата климатична икономика, посочи Георгиева, е от решаващо значение за избягване на широкомащабни икономически и финансови смущения, а целта на Китай за нулеви въглеродни емисии до 2060 г. „показва важно лидерство и подчертава глобалния консенсус“.
Според изследванията на МВФ инвестициите в зелена инфраструктура с ценообразуване на въглеродните емисии могат да увеличат глобалния брутен вътрешен продукт с 0,7 процента годишно през следващите 15 години и да създадат милиони работни места.