Снегорин за богаташи

След Втората световна война независимите дизайнерски ателиета в САЩ са много бледа сянка на предшествениците си от 30-те години на века. Когато човек разполага с достатъчно пари и знае къде да търси обаче, може да се сдобие с наистина специален автомобил дори през 50-те. Търговецът на недвижими имоти от Кливланд Метценбаум отговаря и на двете условия. През 1952 г. той започва да търси кой може да му изработи уникална кола, която да съчетава лукса на Lincoln Continental, могъществото на V-образния осмак с горни клапани на Cadillac, предлаган от 1949-а, и стилния блясък на американската школа от началото на 40-те. Търсенето му приключва, когато се среща с известния индустриален дизайнер от Милуоки Бруук Стивънс.

Година по-късно резултатът е налице. Кръстен е с помпозното име Die Valkyrie - на Брунхилде и другите митични сестри на вятъра, обезсмъртени в операта на Вагнер. Съгласно изискванията на Метценбаум, Стивънс започва с шаси с междуосие 3 175 мм и 5.4-литров V8 от чисто нов Cadillac Series 62. Оригиналната каросерия отстъпва място на крещящ четириместен кабриолет с твърд покрив и мек гюрюк, който да “предпазва само в случаите, когато дъждът завали изненадващо”.

Най-радикалният елемент в оформлението на Die Valkyrie безспорно е грамадната радиаторна решетка-броня, чиито пропорции и големина трябва да подчертаят какво има под капака. През 1953 г. мнозина я оприличават на лопата на снегорин, но всички са съгласни, че няма аналог. В продълженията на V-то, които разделят фаровете и продължават от двете страни на колата като декоративни лайсни, са интегрирани малки габаритни светлини.

Някои дизайнерски решения във Die Valkyrie изглеждат доста по-нови от 1952 г. Хоризонтално разделените фарове с “горен клепач” и равният преден капак на нивото на калниците действително изпреварват стила, който Голямата детройтска тройка ще започне да налага чак към средата на десетилетието. В началото на 60-те пък Cadillac започва да монтира на моделите си поразително сходни като оформление стопове. Стивънс също така за първи път използва т.нар. врати Washington coach с изтеглен нагоре заден край, който да улеснява достъпа до задната седалка.

Изработката на Die Valkyrie е поверена на компанията Sophn от Равенсбург, Западна Германия, известна с изключителното качество на продуктите си. Автомобилът е показан на салона в Париж през 1953 г. и предизвиква умерен интерес, който кара Метценбаум да заговори за производството на серия от 100 бройки. Произведени са едва шест екземпляра, три от които според Стивънс стигат до Щатите. Първият е за Метценбаум, а вторият остава за дизайнера, който я кара известно време. Днес въпросният автомобил се пази в музея на Бруукс Стивънс в Мекуон, недалеч от Милуоки.

Димитър Димитров