Пламен Димитров: 1/3 от българите са крайно бедни

1/3 от населението в България живее под прага на бедността. Това обяви в предаването „Тази сутрин”  по бТВ президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той се позова на данните на синдиката за прага на бедността у нас, които бяха представени вчера.
Изчисленията на КНСБ сочат, че четиричленно домакинство се е нуждае от 2242 лв. за храна, образование, жилище и здравеопазване. На човек от четири членно семейство – двама родители и две деца, са нужни по 560,55 лв. на човек месечно.
По думите на Димитров големият проблем е, че има работещи българи, които са бедни. По данни на синдиката 460 хил. са работещите бедни у нас, от които 260 хил. са на минимална работна заплата.
Президентът на КНСБ прогнозира, че след либерализацията на енергийния пазар ще доведе до поскъпване на тока с 10% до 20%, както се е случило навсякъде, където е бил либерализиран пазара. После цената може да падне, но ако пазарът сработи и има реална конкуренция. Пламен Димитров напомни, че при голяма поевтиняване на петрола на световните пазари у нас бензинът не поевтиня. Вина за това има регулаторът – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), категоричен е синдикалистът.
Той определи писмото от президента на ANJ Group Corp Ян Аронов с инвестиционни намерения към „Химко” като несериозно и опит за скандал. Според него „Химко” при определени условия можа да заработи, но не и в момента при тази цена на газта.

 „През 2015 г. линията на бедност е била 286 лв., а правителството вече е изчислило и линията на бедност, която ще е валидна за настоящата 2016 г. – 300 лв. Пенсионерите, които получават минималната пенсия от 157 лв., са два пъти под линията на бедност. Тук идва въпросът за качеството на живота”.

Това заяви в студиото на „Здравей, България” по Нова телевизия бившият социален министър Христина Христова по повод изследване на КНСБ, според което едно четиричленно семейство се нуждае от доход в размер на 2242 лв. за покриване на разходите за храна, образование, жилище и здравеопазване в края на 2015 г.

Тя определи линията на бедност, която съществува от няколко години като „откровеност пред населението” за това колко е най-малкият доход, който трябва да има всеки гражданин.

По думите й методиката, която използва Институтът за социални и синдикални изследвания към КНСБ, е коректна, тъй като социолозите там работят с потребителска кошница, в която трябва да са събрани най-необходимите ни стоки и услуги за живот – храна, ток, отопление и други.