Графинята - герой от Титаник

На 15-ти април се навършват 103 години от потъването на кораба Титаник, една от най-големите морски трагедии в историята.

Като всяка друга трагедия, освен мъката, тази ражда и много герои. Легендарна остава непотопяемата Моли Браун, която показва изключителен кураж по време на работата на спасителните лодки. Сега обаче „Дейли Мейли“ разказва историята на графиня Родс.

Анджела Йънг разказва историята на своята поразителна прабаба.  Тя е родена на 25-ти декември 1878 г. с името Луси Ноел Марта, но близките й винаги са я наричали Ноел. Тя е починала на преклонната по онези времена възраст от 76 години, но това е можело да стане докато е още на 33 години. През 1912 г. тя се качва на борда на Титаник заедно със своите родители, братовчедката на своя съпруг - Гладис и своята камериерка. Родителите й слизат на пристанището в Шербур на 10-ти април. Нещо, което спасява техния живот или поне този на бащата на графинята.

Когато Титаник се удря в айсберг малко след полунощ на 15-ти април, на Ноел й е заповядано да се качи на спасителна лодка, пълна само с жени и деца. На борда на кораба има трима души от екипажа. Нито един от тях обаче не е наясно как да я управлява . Началник е Ейбъл Сиймън Томас Джоунс, а другите двама са стюард и готвач. В същото време Ноел  е съпруга на граф Норман Евелин Родс. Той е притежавал собствена яхта и лично е насърчавал съпругата си да я управлява. Също така тя е управлявала цялото домакинство в къщата й е знаела как да контролира група от хора.

Сиймън Томас веднага вижда ефекта от присъствието на Ноел и я слага начело на уплашените жени. Малко по-късно и връчва управлението на лодката. Графинята управлява спасителна лодка номер 8 и през цялата нощ дава наставление и учи останалите как да гребат.

Най-голямото напрежение на лодката избухнало, след като пасажерите видели как корабът потъва.  Ейбъл Сиймън, графинята и още един или двама пътници настояват да се върнат на мястото на потъването и да се опитат да спасят част от пътниците. Останалите обаче се страхуват, че ако го направят, големият наплив от удавници могат да преобърне лодката. Сиймън дори пише, че в онзи момент е казал: „Дами, ако оцелеем помнете, че съм искал да се върнем. По-добре да загинем при опит да спасим останалите, от колкото да се спасим без дори да сме опитали.“

Графиня Родс била шокирана от виковете на давещите се. Те са я преследвали до края на нейния живот.  Докато е на борда на лодката тя обучава Гладис как да управлява лодката и й оставя управлението в моментите, в които трябва да успокоява останалите  жени. Когато духът на всички е пред срив, Ноел кара всички да пеят, докато не ги открива малкият кораб Карпатия. Неговият екипаж нарича жената „Смелата малка графиня“. След като се качва на борда тя не се възползва от благородническия си статус и веднага започва да шие одеяла от стари дрехи и да търси храна за оцелелите. По-късно тя пише на родителите си, че е помагала на лекарите в комуникацията с чуждестранните пътници и при лечението на малките деца. Тя се е грижила за испанско момиче, което на кораба губи съпруга си.

В крайна сметка графинята стига до Ню Йорк и три седмици по-късно се връща в Шотландия. Там тя купува сребърен часовник и надпис „15-ти април, 1912 г. от графиня Родс“. Тя го изпраща на Ейбъл Джоунс в знак на благодарност за всичко, което е направил за нея на спасителната лодка.  До края на живота си графинята е поддържала кореспонденция с останалите хора от нейната лодка. Тя е избягвала да говори пред своите близки, за случилото се на кораба.