Ще посегне ли Иран на България?

Въпросът дали Иран би нанесъл удар по България вече не звучи като чисто хипотетичен сценарий. Той се появи на дневен ред след решението на българския парламент да разреши временното разполагане на до осем американски самолета KC-135 и около 250 военнослужещи на авиобаза „Безмер“. Първите два самолета вече пристигнаха в България, а мисията е предвидена до 1 октомври 2026 г.

В същото време Иран не скри недоволството си. Техеран предупреди София да не допуска използването на българска територия за американски военни операции срещу Иран. Иранският външен министър Абас Арагчи проведе разговор с българския си колега, като настоя София да преразгледа решението си. Българската страна от своя страна подчерта, че България не участва във военните действия и че от българска територия няма да бъдат извършвани нападения срещу Иран.

Тук обаче се появи нов и много по-сериозен елемент.

„Безмер“ вече е спомената като потенциална цел

На 19 август Financial Times съобщи, позовавайки се на източници, близки до иранското ръководство, че ирански военни са обсъждали възможността за удари по американски военни активи в Югоизточна Европа при нова ескалация на конфликта със САЩ. Сред посочените обекти е и авиобаза „Безмер“ в България.

Това твърдение трябва да бъде разграничено от нещо много важно: обсъждането на потенциални цели не означава взето решение за нападение.

Това е съществената разлика, която не бива да се губи в информационния шум.

Една държава, намираща се във война или под заплаха от нова война, естествено разработва различни сценарии – включително как би могла да отговори, ако противникът използва определени бази и инфраструктура. От подобна оценка до реално решение за удар има огромна политическа и военна дистанция.

Защо точно България?

От гледна точка на Техеран въпросът не е толкова „България“ като държава, а американското военно присъствие на българска територия.

Самолетите KC-135 са самолети за въздушно презареждане и тяхната роля е логистична. Но във военно отношение логистиката е част от способността на една армия да води продължителни операции.

Именно затова Иран може да разглежда определена американска инфраструктура извън непосредствения театър на военните действия като потенциален елемент от американската военна система.

Това обяснява и защо Техеран реагира толкова остро още при самото решение за разполагането на самолетите.

Но означава ли това, че България е пред непосредствена атака?

Категорично НЕ!

Към момента няма публично потвърждение от българските власти или НАТО, че Иран е взел решение да атакува България. Напротив – след публикацията на Financial Times България засили мерките за сигурност около авиобаза „Безмер“, а НАТО заяви, че е готово да защитава всички свои съюзници при необходимост.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди подкрепата на Алианса за България и готовността му да реагира при заплаха срещу държава членка.

Това е ключов фактор.

България не е сама.

Евентуален удар по българска военна база би означавал атака срещу територията на държава – член на НАТО. Това автоматично променя стратегическата картина и цената на подобно решение за Иран.

Най-опасният сценарий е ескалацията

Истинският риск не се крие толкова в настоящата ситуация, колкото в това какво би се случило при ново мащабно американско нападение срещу Иран.

Ако конфликтът остане ограничен, вероятността Иран да предприеме далечен удар срещу България е значително по-малка.

Ако обаче Вашингтон възобнови мащабни атаки срещу иранска територия и Техеран реши, че американските бази и логистични центрове извън Близкия изток са част от войната, тогава рискът може да нарасне.

Именно затова информацията на Financial Times трябва да се разглежда не като доказателство, че нападение предстои, а като предупреждение за потенциална ескалация.

България се оказа между две реалности

От една страна, София има ангажименти като член на НАТО и съюзник на САЩ.

От друга – България традиционно поддържа дипломатически отношения с Иран и няма собствен интерес да бъде въвлечена във военен конфликт с Техеран.

Именно тук се намира най-трудната задача пред българската дипломация – да изпълнява съюзническите си ангажименти, без страната да бъде превръщана в активен участник във войната.

Българската позиция, че от наша територия няма да бъдат извършвани нападения срещу Иран, има значение именно в този контекст. Тя е опит да се очертае границата между предоставянето на логистична инфраструктура и прякото участие във военни действия.

Има ли опасност от хибридни действия?

Това е сценарий, който не бива да бъде пренебрегван.

При подобна международна конфронтация натискът невинаги се изразява чрез ракети и бомбардировки. Възможни са кибератаки, дезинформация, опити за саботаж, натиск върху критична инфраструктура или други форми на хибридно въздействие.

Подобни действия могат да имат една основна цел – да предизвикат страх в обществото и да увеличат политическата цена на решението на правителството.

Затова реакцията на България не трябва да бъде паническа, но трябва да бъде сериозна.

Най-важният въпрос е каква цена би платил Иран

Техеран трябва да изчислява не само дали може да достигне определена цел, но и какво ще последва след това.

Удар по американски обект на българска територия би могъл да предизвика огромна международна реакция и да доведе до още по-голяма конфронтация със САЩ и НАТО.

Следователно за Иран подобен ход би бил изключително рисков.

Това не означава, че рискът е нулев. В международната политика почти никога няма абсолютна сигурност. Но означава, че решението за подобна атака би имало много по-висока цена за Техеран, отколкото една обикновена демонстрация на сила.

България трябва да бъде спокойна, но не и безгрижна

Най-разумната позиция в момента е между две крайности.

От едната страна е внушението, че България е на прага на ирански ракетен удар. Няма основание за подобна паника.

От другата страна е подценяването на факта, че България вече е спомената в контекста на потенциални американски военни цели в Европа. И това също би било грешка.

Следователно правилният подход е трезва оценка на риска, засилена охрана на чувствителните военни обекти, постоянна дипломатическа комуникация с Техеран и пълна координация със съюзниците от НАТО.

Защото въпросът днес не е просто „Ще посегне ли Иран на България?“

По-важният въпрос е:

Ще успее ли България да остане извън пряката война, докато едновременно изпълнява ангажиментите си към своите съюзници?

Именно от отговора на този въпрос ще зависи дали „Безмер“ ще остане просто временна логистична база или ще се превърне в един от символите на разширяващия се конфликт далеч отвъд Близкия изток.

Моето мнение: Ще стреля ли Иран с ракети или със слова?

Лично аз, като арабист и специалист по Близкия изток, смятам, че в случая наблюдаваме преди всичко словесни дипломатически игри.

Едва ли Иран би посегнал на страна от Европейския съюз без да си дава сметка, че подобен ход автоматично ще доведе до „шах“ и „мат“ на отношенията му с редица европейски държави и далеч извън Европа.

Моето лично мнение е, че Иран няма да изстреля ракета по американските цели в Европа, а ще „стреля“ само словесно – чрез предупреждения, дипломатически ноти и политически послания.

Защото в голямата геополитическа шахматна игра всяка фигура има своето място и всяко движение има последствия.

Иран по-скоро ще се опита да подреди фигурите правилно върху шахматната дъска, отколкото да направи необмислен ход, който може да превърне една заплаха в реален конфликт с цяла Европа.

Иран няма да изстреля ракета по американските цели в Европа, а ще стреля само словесно, за да се наредят всички фигури правилно на шахматната дъска, а не „пешките да вървят по пътя на офицерите и обратно“!

Защото на шахматната дъска не е важно само кой може да направи ход. Важно е и кой ще направи последния ход.

А дали това ще остане само „словесна стрелба“, или ще се стигне до реално действие, е въпросът, който поставя настоящата ситуация.

Именно по него потърсих мнението на военни и политически експерти.

Как да разчетем иранските предупреждения към България

Политологът д-р Мохамед Ал-Ахмед: „Политическа ракета“, а не реална военна заплаха

Фактът, че информацията изтича от иранското правителство и от т.нар. „Ал-Харис ас-Саури“ – „Революционната гвардия“, която е съобщила, че ако Иран бъде отново атакуван от американците или израелците, ще разшири диапазона на целите си и ще нанесе удари там, където се намират американски военни бази, е сериозен сигнал.

Сред официално споменатите държави са България и Кипър. В този контекст теоретично е възможно при нови нападения от страна на САЩ Иран да изстреля ракети по цели в България или Кипър.

Но това е по-скоро теоретичен сценарий.

Според мен, като политолог и специалист по Близкия изток, подобен ход би представлявал по-скоро „политическа ракета“, отколкото реална военна опасност в истинския смисъл на думата.

Тази „ракета“ би била нещо като политическа и дипломатическа нота от страна на Иран към Европейския съюз и европейските държави – своеобразно демонстриране на сила с цел да бъде повдигнат вътрешният дух и националната гордост на хората, които подкрепят иранското правителство.

Посланието би звучало приблизително така:

„Ето, вижте докъде стига нашата сила – можем да ударим дори Европа!“

Затова според мен става дума по-скоро за политическа заплаха, отколкото за реална предпоставка за военна инвазия или непосредствена атака срещу България.

Ако погледнем ситуацията и от гледна точка на военната стратегия и тактика, евентуалното изстрелване на една-две ракети към България само по себе си не би имало сериозен военен ефект. Трябва да се има предвид и огромното разстояние – потенциалните точки за изстрелване от територията на Иран биха се намирали на над 3000 километра от България.

Разбира се, това е въпрос, който трябва да бъде оценяван от военни специалисти, но подобен сценарий не бива автоматично да се възприема като непосредствена заплаха за населението.

Не бива да създаваме излишен шум и страх сред хората.

Българските граждани не трябва да се паникьосват. Според мен подобен ход, ако изобщо бъде предприет, би имал преди всичко политически и психологически характер.

Отново подчертавам: това би било по-скоро политическо послание или дипломатическа нота, отколкото реален военен ход срещу България.

Генерал Димитър Шивиков: Ще посегне ли Иран на България?

Отговорът на въпроса не може да бъде кратък и еднозначен.

Факт е, че след като парламентатът гласува решението на правителството на Радев за дислоциране на 8 американски самолети цистерни с обслужващия персонал в авиобаза Безмер на българските ВВС, които ще осигуряват логистична авиационна поддръжка на бойните самолети на САЩ в агресията им срещу суверенен Иран ни превърнаха в легитимна военна мишена за Иран.

До момента Ислямска Република Иран отправи 2 официални ноти до правителството ни, осъждайки това решение и след проведени 2 разговора между външните министри няма промяна в оценките на Иран, относно заплахата, произтичаща от базирането на тези самолети в страната ни.

Последващата контролирано изпусната информация от британския Файненшъл Таймс за вече набелязаната цел, т.е. авиобаза Безмер следва да принуди правителството ни да вземе незабавни всеобхватни мерки за гарантиране и минимизиране евентуални щети.

По принцип Иран разполага с балистични ракети, чийто бойни възможности позволяват нанасяне на удари срещу страната.

Предполагам, че Иран би предприел директно нападение срещу нас само и единствено в краен случай при рязка ескалация на войната и ако бъде поставен в условия на оцеляване.

Но, не изключвам на наша територия да бъдат извършени хибридни актове на диверсия, които да всеят страх сред обществото ни и да принудят правителството да промени решението си.

Полковник Радион Попов: Иран приема България повече като приятелска страна, отколкото като цел за нападение

Като военен и като дипломат и бивш заместник министър на Външните Работи не смятам, че Иран иска да си развали отношенията с България заради базата в Безмер и американските самолети.

Не смятам, че иранското правителство има това за цел, по-скоро това е вид дипломатическо пререкание, отколкото директна заплаха за България.

Не смятам, че Иран наистина ще стори това, за което една медия вдигна шум и всички я последваха като ехо.

Замислете се малко.

Иран винаги гледат дългосрочно и перспектива на своите отношения с другите държави и един такъв ход не би бил стратегически добър за самите тях.

Така че смятам, паниката за неоснователна.

Между „словесната ракета“ и реалната мишена

В крайна сметка въпросът „Ще посегне ли Иран на България?“ както видяхме няма еднозначен отговор. Но от всичко казано дотук се очертава една важна граница – между предупреждението и намерението, между политическата заплаха и реалното военно действие.

И тримата експерти, макар и от различни професионални позиции, в голяма степен се срещат в една точка: пряк удар срещу България не изглежда като вероятен сценарий при сегашните условия. Дипломатическата логика, членството ни в НАТО, отношенията на Иран с България и огромната политическа цена на подобен ход са фактори, които би трябвало да възпират Техеран.

Но това не означава, че рискът трябва да бъде подценяван.

Авиобаза „Безмер“ вече е част от по-широката геополитическа картина и именно това е новото обстоятелство, което България не може да игнорира. Страната ни трябва да намери изключително тънкия баланс между съюзническата солидарност и националната сигурност, между изпълнението на ангажиментите към НАТО и необходимостта да не се превръща автоматично в активен участник във война, която не води.

И тук според мен е същинският въпрос.

Не дали Иран може да достигне България. Може. Не дали България може да бъде включена в потенциалните военни сценарии. Вече беше спомената. А дали българската дипломация и българската държава ще успеят да направят така, че България да не се превърне от потенциална в реална цел.

Защото в международната политика понякога най-силното оръжие не е ракетата, а дипломатическото послание, което предхожда ракетата.

Именно затова бих определила настоящата ситуация като своеобразна „словесна стрелба“. Иран отправя предупреждения, демонстрира възможности и поставя червени линии. България отговаря с дипломатически уверения, че не участва пряко във военни действия срещу Иран. НАТО демонстрира готовност да защити своя съюзник.

Това е шахматната дъска, върху която всяка страна премества своите фигури.

И тук идва най-важното – разумният играч не прави ход само защото може да го направи. Той мисли за следващите няколко хода.

Иран също трябва да мисли за тях.

Един удар срещу България би превърнал един сложен конфликт със САЩ в много по-широка конфронтация с европейска държава и НАТО. България от своя страна трябва да разбира, че всяко действие, което увеличава американското военно присъствие на нейна територия, неизбежно увеличава и стратегическия риск.

Затова паника не е необходима, но и самодоволство не е допустимо.

Необходими са повече дипломация, повече прозрачност, по-добра защита на критичната инфраструктура, сериозна оценка на хибридните заплахи и най-вече – ясна българска стратегия.

Защото България няма интерес да бъде нито „пешка“ в чужда геополитическа игра, нито „мишена“ заради чужда война.

И ако трябва да отговоря на заглавието на този анализ с едно изречение, моят отговор би бил:

Не, не смятам, че Иран има интерес да посегне на България – поне не при сегашните обстоятелства. По-вероятно е Техеран да продължи да „стреля“ със слова, дипломатически ноти и предупреждения. Но именно от това докъде ще стигне ескалацията между Иран, САЩ и Израел ще зависи дали тази „словесна стрелба“ ще остане само политически сигнал, или някой ще направи фаталния ход.

А на шахматната дъска на Близкия изток и Европа един фатален ход може да промени цялата партия.

Въпросът не е кой може да стреля първи.
Въпросът е кой ще има разума да не го направи.

Оля АЛ-АХМЕД

Журналист, арабист - доктор по арабски език и литература