Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

Вили Брант, който заложи мина под Берлинската стена

Той беше наясно, че на слабите трябва да се помага, заяви синът му Петер Брант, представяйки книга за баща си в София

Публикувана: 18 Ноември, 2014 13:57
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2189
  • Вили Брант, който заложи мина под Берлинската стена - 1
    Петер Брант (в центъра на масата), първороден син на Вили Брант, представи своята книга за него в София
  • ШРИФТ ПЕЧАТ
    ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

    В момента, когато светът е изправен пред нова „студена война“, у нас бе представена книгата „Вили Брант: С други очи“ за един от световните политици, превърнали се в емблема на разведряването и пробива в „желязната завеса“ между Изтока и Запада. Монографията на Петер Брант – известен историк и първороден син на един от най-влиятелните германски канцлери, излиза точно за 100-годишнината от рождението на големия държавник социалдемократ и само година след премиерата й в неговата страна.

    Изданието на „СиВас“ е част от поредицата „Световният гамбит“, посветена на личности жалони, променили глобалната политика. То излиза и благодарение на сътрудничеството на издателство "Дийтц" от Бон.

    Да поздравят автора Петер Брант, който дойде специално за премиерата на книгата в София, в пресцентъра на НДК,  днес се събраха видни политици, общественици, журналисти, изследователи, сред които лидерът на БСП Михаил Миков, социологът Петър-Емил Митев, ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев, който се представи като „ректор временно – историк за цял живот“, първият бг посланик след установяването на дипломатически отношения с ГФР и бивш кмет на столицата Петър Междуречки, който подари на госта архивна снимка на Вили Брант от посещението му на паметника на Незнайния воин в София, и много други.

    Михаил Миков отбеляза, че познаването на делото на Вили Брант е особено важно във времена, когато политиката се вулгаризира и се подменя с политически пиар. “Германец, европеец, гражданин на света“ - такова определение за канцлера Брант даде Петър-Емил Митев, като се спря на неговата „източна политика“, която заедно със „западната политика“ на генералния секретар Михаил Горбачов заложи мина под Берлинската стена. Днес отново сме изправени пред алтернативата промяна на света чрез конфронтация или промяна чрез сближение, каквато осъществи Вили Брант, припомни той.

    Самият Петер Брант обясни, че сред поуките на социалдемокрацията е това как пазарите могат да бъдат регулирани, а властовите фактори изтласкани назад, както е в Скандинавските страни. Той върна лентата към особения период с оставката на неговия баща като канцлер през 1974 г. След победата на социалдемократите през 1972 г. идва момент на спад. Брант-старши е след операция на гласните струни и не може да участва в новите коалиционни преговори и има чувството, че те не са проведени както трябва. Засилват се вътрешните конфликти в Социалдемократическата партия, а през 1973 г. се повишават цените на петрола и се създава съвсем нова икономическа ситуация, характеризираща се с рецесия и висока безработица. Един от основните му съмишленици – Гюнтер Гийом, пък е разкрит като агент на ЩАЗИ, заради което във Федералната република избухва мощен политически скандал. За да се запази коалицията, Вили Брант поема политическа отговорност и се оттегля, но остава водещ световен политик с нови акценти в своята дейност. От 1971 г. той е носител на Нобелова награда за мир, а през 1976 г. е избран за президент на Социалистическия интернационал - пост, който заема до смъртта си през 1992 г.

    По актуалния въпрос дали Вили Брант не е заложил бъдещи проблеми със своята по-свободна политики към т.нар. „гастарбайтери“, които създават общности с голяма раждаемост и трудно се интегрират в западното общество, Петер Брант коментира: „Това е разбираемо от човешка гледна точка. Стабилността на социалната държава може да бъде застрашена и пак да не се решат проблемите на света. Но той бе наясно, че на слабите трябва да се помага“. Петер Брант отбеляза, че първи препитание в Германия са потърсили италианци, испанци, югославяни, а чак след това турци и граждани на арабските страни. Сред тях има и много добре интегрирани, има и гета. „В нашата Конституция поради поуките от Третия райх е заложено понятие „право на убежище“, напомни той. Историкът Петер Брант, който също е бил политически бежанец, се съгласи, че този въпрос е изключително сложен и дори богатите общества днес не могат да поемат тези огромни потоци от емигранти.

    София / България

    Въвеждане на коментар към статията
    Име :


    Напишете кода от картинката
    Визуална кептча
    Коментар:
    Коментари към статията
    ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.