Терзиев: Малките и средни предприятия да получат достъп до обществените поръчки

Да се даде възможност на малките и средни предприятия да получават достъп до обществените поръчки. За промени на законодателството в тази посока ще настоява в Европейската федерация на строителната индустрия /ФИЕК/  първият българин  неин заместник председател  Венелин Терзиев, който е зам. председател на Камарата на строителите в България. 

 Г-н Терзиев, за първи път българин заема поста заместник – председател във ФИЕК / Европейска федерация на строителната индустрия/,   към какво ще насочите усилията си, с какво ще започнете бъдещата си работа като вицепрезидент?
Искам да кажа, че това е признание не  за мене лично, а за Камарата на строителите в България, която през последните години се доказа като една от най-добре организираните структури не само у нас, но и на територията на ЕС. Всъщност избирането ми за вицепрезидент на ФИЕК е доказателство за авторитета на Камарата сред колегите в Европа, за издигането на който съм работил и аз през последните 6-7 години.
Усилията ще се насочат най-вече към преодоляване на икономическата криза в бранша, те са неминуемо свързани с работата на Камарата в тази насока. Избрани сме в тежък за всички строители момент, но мисля, че Камарата има какво да даде като потенциал, като експерти. Готови сме с някои конкретни предложения в няколко посоки.
На първо място е това за един основен ремонт на законодателството, свързано с обществените поръчки в сектора. Тук трябва да се сложи акцент върху възможността на малките и средни фирми да получат достъп до обществените поръчки, нещо, което в България е доста сложно поради законодателството и изработването на лотове с такива обеми, които не разрешават участието на малките и средни предприятия в конкурсите. Наблюдава се и още по-лоша тенденция - някои поръчки да са толкова големи, че са недопустими дори за големите фирми.
Вярно е, че трябва да има стабилност и гаранция за възложителите, че ще си получат продукта, но в България има достатъчно грамотни инженери и специалисти, които могат да гарантират това. Така че, дали оборотът на една компания е 200 или 2 млн лева не е толкова важно.
На второ място е въпросът със заплащанията. Под натиска най-вече на ФИЕК европейската комисия излезе с директива, в която казва, че отговорността на държавата е в рамките на 30 дни да разплаща изработеното. Мисля, че тя трябва да важи и за общините, защото и те бавят плащанията. Оттам нататък предполагам, че с усилията на всички членове на ФИЕК ще бъдат предприети и нови мерки, които да изкарат бранша от затрудненията.

На трето място е  даване възможност на европейските предприятия да работят по целия свят. Посока, по която ФИЕК трябва да поработи с ЕП и ЕК е да може големите строителни структури, които имат потенциал, да излизат на трети пазари, да имат равноправно участие.  На форума в Турция  бе споменато какво губят гражданите на Европа от неравноправното положение, говори се за 12 милиарда годишно. Гражданите на ЕС губят от това,  че строителните фирми не са равноправно третирани на местните пазари и в Америка, и в Китай, и в Индия, и в Азия, и в Африка.

Според мен строителството, въпреки че е в криза е един от основните браншове, които могат да извадят и страната, и Европейската икономика от кризата. Не само с инфраструктурните проекти, а с всички, които имат обществено предназначение – болници, училища... Това ще даде възможност на малките и средните фирми да работят.

ФИЕК с какво може да бъде полезна на Камарата на строителите в България?

Като подновихме членството си във ФИЕК идеята ни беше, ФИЕК да е полезен на ниво Европарламент и Еврокомисия. Да си търсим общите интереси с колегите от ЕС и да ги отстояваме на едно по-високо ниво от местните правителства. Процесът на сътрудничество е двустранен. Знаете, че в началото на кризата имаше доста голямо задлъжняване на държавата към строителните фирми, ние поставихме въпроса към нашето правителство и то до голяма степен го реши, в интерес на истината, но не все още изцяло. Когато обменихме този наш опит с колегите от другите европейски страни се оказа, че и те имат сходни на нашите проблеми, не в тези мащаби, в които ги имахме ние, тогава подехме една инициатива от ФИЕК, който е възприет от ЕП и ЕК като равноправен партньор в областта на строителството, и благодарение на повдигнатия проблем пред тези две институции беше приета директива за задължението на държавата, която да ги погасява към строителните фирми и към всички останали структури.
Чрез ФИЕК можем да лобираме за проекти, но едва ли това ще донесе повече евросредства. По-скоро то носи средства за камарата на строителите, защото през ФИЕК минават различни програми – за обучение на работници, за повишаване квалификацията на мениджърските екипи, развиване на модули за енергоспестяване. В момента участваме в седем проекта като камара, с което изпълняваме част от ангажиментите, които имаме на местно ниво и без да плащаме никакви пари. Разходите за тези проекти се покриват от европейски програми, по които кандидатства ФИЕК централно, получава парите от ЕК и ги разпределя между  членовете,включени в дадения проект.Ние можем  да бъдем полезни не само за отстояване на дадени проекти, които са важни за държавата и обществото ни, но можем да бъдем полезни и когато българското правителство или колеги от други обществени организации имат някакви законови  инициативи, които да подобрят нормативната база на ЕС. Чрез ФИЕК ние също можем да отстояваме техните позиции. Гласът на ФИЕК се чува достатъчно силно и в ЕП и в ЕК

 На конгреса в Истанбул беше представена и европейската визия за модернизиране на обществените поръчки. Какво ще променя ЕС в тази толкова важна и за България сфера?

Евродепутатът говореше за революционни промени и аз ще го репликирам малко, защото за мен тези промени не са революционни, те са на базата на наслагване на количествени показатели в годините. Строителите са достатъчно отговорни хора, сами са се организирали да извадят бизнеса на светло. На базата на това ЕС ще има възможност да развие сектора и да набележи мерки. Визията ни за това е еднаква.
Става въпрос на първо място за достъпност до конкурсите на малки и средни предприятия, на второ за опростяване на процедурите, което и ние искаме от нашето правителство, на трето място – ангажиментът на държавата да заплаща получения продукт. И на четвърто място да се създадат фондове, които да дадат възможност на изпадналите в криза европейски фондове да инвестират – беше казано основно в инфраструктурата, а ние както казах, държим на всичко, свързано с обществена дейност.

Критерият най-ниска цена беше коментиран?

Този въпрос може би беше поставен на базата на становището, което Камарата изказва. До сега не беше поставян. Действително най-ниската цена не дава качество. Има достатъчно методологии, по които може да се оцени един конкурс и според нас, а вече и част от европейския парламент вече мисли по същия начин.

Строителният продукт трябва да се заплаща толкова, колкото струва. И когато едно общество иска да получава добро качество, то трябва да заплати и цената за него. Тук се преплита и въпросът с дъмпинга. Ние в България го правим помежду си, но дъмпинг се прави и от чужди фирми. Примерите са лоши. Играе се за една стойност и после трябва да се отпуснат още пари, за да се довърши обектът.
Ще се опитаме чрез ФИЕК, нашата визия да бъде чута в европейския парламент.

Конгресът премина на много високо ниво, вицепрезидент на ЕК участваше, а европейските строители му бяха подготвили списък с въпроси, кои бяха основните, кое беше най-важното, което го питахте?
Основното според мен беше кога ще се създадат тези европейски фондове, които ще дадат възможност да се влеят свежи пари в икономиката на държавите и бизнесът да върви напред?

Очаквайте втора част на интервюто, в  която Венелин Терзиев заявява мнението си за паспортизацията на сградите и кризата и строителния сектор.