Паспорт на сградите - много хубаво, но скъпо

Втора част на интервюто с Венелин Терзиев, вицепрезидент на ФИЕК и зам. председател на Камарата на строителите.

Г-н Терзиев, тези дни отново бе отворена темата за паспортизацията на сградата. Столичният кмет Йорданка Фандъкова изрази мнение, че е готова да затваря всички опасни сгради. Паспортизацията на сградите по джоба на българина ли е и необходимо ли е да има подобен регистър и в Камарата на строителите?

За мен не е толкова важно къде ще бъде този регистър. Паспортизацията е нещо много хубаво, защото ще доведе до това отговорността на собствениците да си дойде на място, защото в момента наблюдаваме абсолютна безотговорност на притежателите на сгради. Тази безотговорност води до сериозни рискове за обществото и е правилно да има паспортизация. Проблемът е, че паспортизацията е доста скъпо нещо.

На повечето обекти вече са загубени плановете и те не съществуват. Това се случи вследствие на трансформациите в държавните предприятия и въведената тотално нова система. Сега за да се направи един паспорт на сграда трябва да има цялостно обследване, а то е доста скъпо нещо.
От друга страна, това ще отвори работа и за строителите, защото сериозните собственици ще предприемат мерки за отстраняване на дефекти, а от друга гледна точка на нас ще ни е много по-лесно, когато ремонтираме някакви сгради да намираме по—добри технически и икономични решения, което е много по-добре отколкото да се работи на сляпо.

Трябва ли да бъде засилена координацията с НАП, за да се отчита реално сивия сектор в строителството?

Във всяко едно взаимоотношение, според мен, трябва да има градация на взаимоотношенията с институциите. Искам да подчертая, че ние самите като достатъчно отговорни хора сами си организирахме структура, сами си отстояхме да го има регистъра, за да може да има равни правила за всички. Това значи всички да сме на светло и да работим законово. Най-големите проблеми не са в НАП. Лично мое мнение е, че е жалко, че държавата все осе не е направила всичко необходимо да контролира нашия закон – многократно се натъкваме на случаи на хора, които изобщо не съществуват в регистъра и следователно нямат право по закон да изпълняват строителни дейности на територията на България . Строят сгради участват и печелят конкурси по европейски програми за строителство, а ние пускаме сигнали в МРРБ, до прокуратурата, до МВР „Икономическа полиция”, до Министерство на транспорта, ако програмата касае този проект, до Министерство на икономиката, до Министерство на околната среда, ДНСК, до Сдружението на общините с конкретни случаи и имена и нищо не се случва. Законът е достатъчно ясен и трябва да се спазва от всички. В общините също да се изисква документ за регистрация на строителните фирми, за да се установи, че дружеството, което кандидатства за обществена поръчка има правото да работи на територията на България. Прокуратурата не може да не се сезира, ДНСК не може да не спре обекта, след като се изпълнява от нелегитимна личност. Смисълът на регистъра е да гарантира, че тези които изпълняват строителна дейност, отговарят на определени критерии и са способни да строят обект от дадената категория, имат инженерния потенциал.  Другото е лесно – набавянето на механизация и назначаването на работниците. Преди година аз лично с телевизии, профсъюзи, с Инспекция по труда  заловихме дружество в центъра на София в нерегламентирана дейност, като установихме нарушения, но въпреки това сградата сега е завършена. А кой ни дава гаранция, че тази сграда отговаря на стандартите, след като се строи от лице, което няма никакви правомощия?!

Строителния бранш излиза ли от кризата и какви са вашите прогнози до края на тази година. Заявихте, че строителството може да извади от кризата и ЕС?

За нашата страна има няколко отрасъла, които могат да дръпнат напред държавата. Това е туризмът, добивът на подземни богатства, колкото и да е малък при нас, транспортът, защото и там сме се върнали доста назад, строителството, което подкрепя развитието на всички останали сектори. Строителството може да помогне на обществото, но са необходими повече обекти, за да може то да започне да работи, ще се увеличат заетите хора, след нас ще бъдат по-добре секторите за производство на строителни материали, на търговия със строителни материали. Статистиката сочи, че все още строителния бранш върви надолу. Върнахме се доста назад. Според мен трябва да се направят бързо две неща – промяна в правилата за обществените поръчки и да се даде възможност малките и средни предприятия да се включват в проектите и да участват равноправно с по-големите дружества. Това не се ли направи предвиждам, че в края на годината от сега съществуващите на пазара около 4000 фирми, които са се регистрирали ще останат не повече от 1500, като голяма част от тях ще се върнат много назад в развитието си и де факто няма да бъдат конкурентноспособни.
На пазара ще останат не повече от 100 дружества, заради което съм доста сериозно притеснен.

И все пак в момента българинът остава с впечатление, че кипи не бивало строителство на магистрали, виадукти, молове и т.н. ...

Няма такова нещо, не бивалото строителство бе преди доста години, преди кризата. В момента по национална статистика обемите на строителството са паднали. Средствата трябва да се насочат не само в инфраструктурата. Един инфраструктурен проект не предполага много хора, защото технологиите са доста напреднали и 90% от работата е свързана с механизация. Това значи, че когато една фирма го спечели, вкарва механизацията, сто или двеста човека. Забелязвам в последно време нещо, което е много притеснително, което допълнително няма да даде равноправност на субектите. Какво се случва – в последните години започнаха в тръжните условия да изискват опит, до там се стигна, че през последната година да си построил едно към едно същото нещо. Ако трябва да строя болница, трябва да имам построена болница в предходната година, като кандидатствам за строежа й, а примерно за цялата година е строена една болница в България. И това води до там, че точно една фирма ще спечели конкурса. Това горе долу бе преодоляно, но сега примерно се залагат подобни критерии, но малко по-разширени.  Например за последните три години да имаш построена една болница, да ама в България през последните години са работили болници две фирми примерно. Нима собственик на малка или средна фирма, който е бил инженер и е участвал в строителството на Пристанище - Бургас, или в строителството на атомната централа или на Летище - София или на първия етап на „Тракия”, не е в състояние с познанията и знанията си след години, когато ги е обогатил да построи същото нещо?! В състояние е, важно е знанието, познанието, личния опит, а не това, че през последните три години какво си правил. Всички знаещи и можещи хора са отрязани за обществените поръчки за вбъдеще. Ето сега и за мостовете, много хубава инициатива. Но ще повдигна диалога на Управителния съвет на Камарата на строителите, че в България се твърди, че имало само 10 фирми, които може ли да правят реновация на мостовете, това абсолютно не е вярно. Иновацията на едно такова съоръжение става по проект. Аз твърдя, че тези проекти могат да се изпълняват дори и от много малки фирми, стига да им бъдат възложени. Нещото, което най-много ме притеснява с мостовете е, че сега за тях се отпускат над 40 милиона лева и ще ги дадат по спешност на 4-5 фирми, а догодина са обещали да отпуснат 200 милиона лева, ще има конкурсна процедура, но там със сигурност ще бъде заложено да имаш преди това рехабилитация на мост. Е колко фирми в България го имат? От сега е начертано кои следващи фирми ще вземат тези средства, с което не съм съгласен.

Издържат ли българските строителни фирми на конкуренцията на чуждестранните си колеги?

Естествено, че издържат. Чуждите фирми идват в България единствено с по двама  инженера, които са ръководители на проектите, прибират си печалбата и си заминават. Изключение правят една – две чужди фирми, които закупиха български компании и в момента са на територията на България със съответните си бази. Коя фирма може да се конкурира реално при строителството на една магистрала, която изисква един куп инертен материал. Как ще се конкурира със собственика на местата, където се добива инертен материал? Никоя, защото той каквото и да калкулира винаги ще си калкулира при продажбата печалба. Няма как чужда фирма да даде по-добра цена в България. Това се получава и с магистралите. Истината е, че чужди фирми печелят търговете на дъмпинг и след това се чудят как да качат цените. Имаме такива факти с една магистрала, сега с втора ще се получи, извиват ръцете на държавата. Те са големи фирми с щабове от юристи. А не е тайна, че експертното  ниво в общините и държавните институции на хората не е толкова високо.