Поставя ли КНСБ ултиматуми на Борисов, за да получи имоти

Писмо до министър-председателя Бойко Борисов и регионалният министър Петя Аврамова е изпратил президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров на 10 декември 2020 година. За това научи ФАКТИ от сигурен източник.

Причината за писмото – молба за „осигуряване на необходимите помещения за изпълнение на синдикални функции на КНСБ“ и по-скоро промяна на статута на имотите от публична в частна държавна собственост.

В писмото си КНСБ уточнява, че използва имоти на основание на специални императивни разпоредби и на основание на член 46 от Кодекса на труда, който гласи, че „държавните органи, органите на местно самоуправление и работодателите създават условия и съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции“.

КНСБ уточнява още, че предоставените имоти са предоставени за безвъзмездно ползване безсрочно.

„През годините държавните органи нееднократно са се опитвали да възпрепятстват дейността на КНСБ като на част от ползваните от нас помещения са променяли статутите от частна в публична държавна собственост“, твърди президентът на КНСБ Пламен Димитров в писмото си. Пак там той казва, че това променяне на статуса никога не е било синхронизирано със синдиката и допълва, че дори от синдиката е отнемано имущество.

Писмото припомня, че промяната на статута на помещенията, които КНСБ използва в частна държавна собственост вече е било договорено, но все още не се е случило. От КНСБ казват още, че областните управители на Стара Загора, Разград и Добрич дори са отправили искане за такава промяна на статута на собствеността към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите, но те са отказали. В Шумен и Габрово пък областните управители отнемали от КНСБ предоставени им помещения, твърдят още синдикалистите.

Стигаме до съществената част на писмото – КНСБ иска от правителството да промени статута на четири конкретни имота от публична в частна държавна собственост. Става дума за общо четири етажа от сгради и едно партерно помещение, които се намират в Добрич, Пазарджик, Търговище и Разград.

Синдикатът заявява още, че е готов да предостави списък на всички помещения, които използва, с цел имотите да бъдат предоставени за ползване с единно решение на МС. В замяна КНСБ са склонни да се разделят с четири други свои обекта или да преговарят за тях, „с оглед да бъде решен въпросът на други места, където в момента структурите на КНСБ са затруднени да осъществяват дейността си“. Въпросните имоти са вила в местността „Кайлъка“ в Плевен, цяла сграда в град Тервел, цяла сграда в Смолян и партерно помещение плюс магазин в Разград.

В края на писмото си президентът на КНСБ Пламен Димитров посочва, че ако не се намери трайно и устойчиво решение, КНСБ ще бъдат принудени да подадат жалба в Комитета за свобода и сдружаване към Управителния съвет на Международната организация на труда. Причината за жалбата би била нарушаване от страна на България на ратифицираната от държавата ни Конвенция № 87 за свободата на сдружаване и закрила на правото на организиране от 1948 година.

Притеснителните моменти в писмото обаче са два. Първо, тонът на писмото изглежда императивен. Условното наклонение в края му – условието за намиране на решение или подаване на жалба, говори именно за това.

Вторият притеснителен момент е, че от написаното в писмото се разбира, че КНСБ използва всички споменати осем обекта, включително вила, магазин и цели сгради, с които самият синдикат признава, че би могъл да се раздели. Въпросът ни е защо използва тези четири имота, които представляват държавна собственост, ако има възможност да се раздели с тях.

Именно този въпрос изпратихме от ФАКТИ към кабинета на президента на КНСБ Пламен Димитров и пресцентъра на синдиката вчера.

Попитахме действително ли всички осем имота, посочени в писмото се използват от КНСБ, тъй като това е впечатлението, което текстът оставя. Зададохме още въпросите защо са склонни да преговарят за получаването на едни имоти за сметка на други; ако използват всички имоти, но има възможност за освобождаване на четири от тях, планира ли се това да се случи, ако да, кога и ако не, защо. Зададохме още и въпросът дали писмото цели да постави ултиматум. Към този момент очакваме отговор. Когато го получим, разбира се, ще ви информираме.