Насилието по улиците изправи Франция пред труден избор за обществения ред

Франция започна седмицата с равносметка за най-тежките последици от масовите протести на 17 октомври. Демонстрациите срещу високата цена на живота и в подкрепа на исканията на гимназистите за повече средства за образование прераснаха в сблъсъци, грабежи и палежи. По данни на властите в шествията са участвали около 550 000 души, докато организаторите оцениха броя им на 800 000. Извършени са най-малко 2400 ареста.

Протестното движение започна с блокади на гимназии във френските отвъдморски територии и в бедни райони около Париж. Учениците настояват за повече ресурси за образованието, по-добра инфраструктура и преодоляване на недостига на учители. Впоследствие към тях се присъединиха синдикати, студентски организации и активисти, които се опитват да възродят движението на „жълтите жилетки“ от 2018 г.

Тежки наранявания и спор за оръжията

Сблъсъците между демонстранти и полицията отново поставиха под въпрос френската доктрина за поддържане на обществения ред. Участници съобщават за употреба на сълзотворен газ, а силите на реда използват и така наречените оръжия за междинна сила.

В Сен Етиен 17-годишен младеж е загубил ръката си след взрив на граната. В Мюлуз 17-годишна девойка е загубила зрението на едното си око. В Париж е починал участник в протеста след вероятен сърдечен арест, но местните власти все още не са установили обстоятелствата около смъртта му.

Приска Ансион, адвокат от парижкото предградие Сен Сен Дени, заяви, че френската полиция никога не е била толкова въоръжена и обучена. Според нея бюджетите за полицията и въоръжените сили са нараствали, докато в други сектори, включително образованието, са били налагани ограничения.

„През 2026 г. сме в момент, в който полицията никога не е била толкова въоръжена и обучена“, каза Ансион.

Специализираните подразделения CRS, които отговарят за контрола на тълпите и безредиците, и BAC, звеното за борба с престъпността, разполагат със зашеметяващи гранати, гранати за разпръскване на тълпи, оръжия LBD за изстрелване на гумени куршуми и сълзотворен газ, определян като „несмъртоносен“.

Оливър Дейвис, професор и ръководител на катедрата по френски език в Университетския колеж в Корк, определя това понятие като евфемизъм.

„Те могат да причинят ужасни наранявания, ако бъдат изстреляни към лицето, гениталиите или други меки части на тялото. Могат да съсипят живота на хората“, заяви Дейвис.

По-твърда политика за контрол на протестите

Според Оливие Кан, специалист по наказателно право в Университета Париж-Нантер, промяната в политиката за контрол на масови протести е започнала през 2016 г. по време на движението Nuit Debout срещу планирани трудови реформи. Тя е била допълнително формализирана през 2025 г. с национална схема за градско насилие.

Кан описва настоящия подход като съчетание от обграждане на протестиращи, широко използване на гранати и оръжия LBD и операции вътре в самите демонстрации.

„Приели сме много по-брутална полицейска доктрина. Резултатът може би не е по-добро полицейско управление, а значително увеличение на броя на ранените полицаи и сплотяване на протестиращите срещу полицията“, каза Кан.

Протестите доведоха и до сериозни материални щети. В Лимож беше подпалено кметството, чийто покрив се срути, а в Лион беше подпален туристическият офис. Президентът Еманюел Макрон заяви, че страната изпитва „гняв“ и „срам“, и че отговорните ще бъдат подведени под отговорност.

Министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес призна, че властите не са предвидили мащаба на мобилизацията. Около 60 000 служители на силите за сигурност са били разположени в деня на протестите, но според него те не са били достатъчни и полицията е изгубила контрол в някои градове.

Призиви за промяна и нови ограничения

Премиерът Себастиен Льокорню поиска местните власти да въведат частичен полицейски час в някои градове и заяви, че извънредно положение може да бъде обявено при необходимост. В части от северна Франция бяха въведени ограничения през нощта, а в два парижки квартала беше наложен нощен полицейски час.

Лоран Нюнес предложи да подаде оставка, като заяви, че се чувства отговорен за случилото се, но Макрон не прие предложението. Междувременно лидерката на Зелените Марин Тондьолие призова полицейската доктрина да бъде „преразгледана бързо“, а социалистическият кмет на Марсилия Беноа Паян поиска обяснения за подхода на правителството.

Източници: france24.com