Французите с основание могат да се смятат за създатели на сгъваемия твърд покрив. Подобна система патентова американецът Бен Елърбек още през 1922-ра, но при нея таванът се прибира на ръка. 13 години по-късно Peugeot пуска ограничена серия 402 Еclipse Dеcapotable с автоматичен покрив. Механизмът е прекалено сложен, неособено надежден и не успява да се наложи като идея. Началото все пак е поставено и след десетилетия експерименти в средата на 90-те сгъваемият хардтоп се завърна на сцената. Франсетата обаче нямаха особена заслуга за това. Хвалбите на Mercedes-Benz с техния SLK от 1998-ма също са безпочвени, тъй като три години преди тях Mitsubishi пусна в продажба 3000GT Spyder, първия съвременен купе-кабриолет с електрически таван от две части.
Днес модел с подобен покрив имат почти всички големи производители. Различни като устройство, но сходни като концепция системи навлязоха дори в по-скромните автомобилни класове, в което отново може да се открие френска следа. Пионер пак се оказа Peugeot с 206 СС от 2001-ва, след който никой не можеше да спре твърдия електрически покрив. Две години по-късно и Renault се включи в надпреварата. Техният купе-кабриолет бе изграден на базата на второто поколение Megane, но спокойно може да се смята за различен модел. Над 80% от компонентите по каросерията са абсолютно оригинални и нямат нищо общо с останалите модификации. СС-версията е по-дълга с 15 см от хечбека, за да се отвори достатъчно обем за сгънатия покрив в багажника, а за да се компенсира нарасналата податливост на усукване, междуосието е скъсено със 103 мм. Конструктивните доработки водят не само до осезаеми разлики във външността, а и променят коренно характера на автомобила.
Да се изтъкват предимствата на твърдия сгъваем покрив пред обикновения гюрук е абсолютно безпредметно. Пределно ясни са и недостатъците на всяка такава система с нейното сложно устройство и допълнителното тегло, с което товари колата. Във всеки случай едва ли липсват купувачи, които са се изкушавали поне веднъж да инвестират в употребяван френски купе-кабриолет на възраст 5-6 години при сегашните кризисни цени. Толкова ефектен автомобил просто не остава незабелязан, а за разлика от традиционните открити модели може да се ползва пълноценно през цялата година, което го прави подходящ за основно и единствено возило в личния автопарк.
Или поне така изглежда на хартия. Всъщност при цялата си привидна полифункционалност Megane СС си остава кола за фукане. На задната седалка има място само за малки деца и неголеми сакове. Огромният багажник може да се ползва само с вдигнат покрив, защото в противен случай от 490-те му литра остават нищожните 190. Макар и доста надежден в сравнение с аналогичните разработки на други производители, сгъваемият таван от две части се сочи за основен източник на неприятности в конструкцията на автомобила. Състои се от едва две части (при Volkswagen Eos са пет), но често дава поводи за оплаквания. Миханизмът му има навика да се поврежда в най-неподходящия момент, за което свидетелстват гневните отзиви на не един и двама собственици. Нерядко те самите носят вина за повредите, тъй като не спазват указанията за екплоатация или препълват товарния отсек. Процентът на дефектите до 2006 г. обаче говори и за конструктивни недостатъци. Резултат от тях са течовете на вода от сглобките на тавана, отказите на механизма за аварийното му разгъване и различни проблеми по токовете. Електрическото оборудване дефектира по-често, отколкото при конвенционалния Megane, а бордовият компютър се нуждае от прекалиблиране след всеки дребен ремонт. Като се добавят към тази статистика обичайните главоболия по поддръжката на модела - например нуждата да се посещава сервиз за смяна на крушка на фара или да се разглоби половината предница - френският кабриолет започва да губи катастрофално от чара си.
Практиката опровергава теорията и по други параметри. През 2003-та френските инженери твърдяха, че са успели да усилят каросерията до напълно приемлива за открит автомобил устойчивост на усукване от 8 500 Нм на градус при сгънат покрив. В сравнение с 16 600-те нютонметра на градус при хечбека обаче веднага става ясно, че Megane CC далеч не е най-атлетичният представител на породата си. Тези цифри нямат никакво отношение към удоволствието от шофирането под открито небе, но неминуемо напомнят за себе си при престрояване или вземане на завой. Френският купе-кабриолет определено страда от дефицит на управляемост, изпитва трудности в следването на зададена траектория и се клати странично. Известно подобрение настъпва с вдигането на покрива, но тогава пък си проиличават другите виновници за незадоволителното пътно поведение - мекото окачване и неинформативната кормилна уредба.
Аеродинамиката на модела също получава средна оценка. Със сгънат таван при скорост над 50 км/ч вдигането на страничните стъкла и предпазния екран зад предните седалки става наложително, а капацитетът на климатичната инсталация се изчерпва напълно. Забележки търпи и акустичната изолация. Дори в конфигурация купе, шумовете от настилката и двигателя проникват в салона необезпокоявано.
CC се оборудва с четири от моторите на стандартния Megane (АВТОпазар, бр. 624). По-малкият бензинов агрегат със 110/112/113 к.с. не подхожда особено на такъв автомобил и може директно да се отпише от сметките. Големият двулитров двигател (135 или 163 коня в зависимост от пълненето) и двата турбодизела (120/130 и 150 к.с.) са доста по-подходящи, независимо от трансмисията, с която са комплектовани.
В механично отношение купе-кабриолетът повтаря недостатъците на хечбека. При попупка трябва да се отдели внимание на състоянието на предния мост (опорни лагери на МакФерсоните), съединителя, дисковете и накладките.
Добре е също да се погледне ауспухната система, чиято антикорозионна защита не е от най-качествените.
Най-детайлна проверка обаче изискват електрическите системи о оборудване на този автомобил. Доказано слабо място на Megane са бобините на запалването, но карпизи проявяват и съвсем елементарни помощници като електрическите механизми на прозорците (къса се жилото на стъклото на шофьорската врата) и картата, която замества контактния ключ. Ако пък при сгъване или разгъване покривът покаже и най-дребен белег за неизправност (процесът не протича плавно, панелите спират или забавят движението си), купувачът би постъпил най-разумно като се откаже на мига от сделката. Освен че излиза неоправдано скъпо, ремонтът на тази система обикновено отнема дълго време дори на специалисти.
СПРАВКА ЗА МОДЕЛА
Renault Megane Coupe-Cabriolet (M)
ИСТОРИЯ
| Септември 2003 | В завода на Renault в Дуе започва производството на купе-кабриолета Megane CC. Моделът се предлага с четирицилиндрови бензинови двигатели с обем 1.6 и 2.0 литра и мощност 110/113 и 135 к.с. съответно. Монтира се и 1.9-литров турбодизел със 120 коня. |
|
Юли 2004 |
Дебютира топ-версията Turbo CC с компресор с ниско налягане и мощност 163 к.с. Дизеловият мотор е снабден с филтър за сажди, а мощността му нараства на 130 к.с. |
| Януари 2006 | Мощността на базовия бензинов двигател е намалена на 112 к.с. Започва монтирането на нов двулитров турбодизел със 150 коня. |
ЦЕНИ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ
| Двигател (без оборудване) |
6 500 EUR |
| Скоростна кутия (механична) | 4 150 EUR |
| Динамо | 450 EUR |
| Стартер | 480 EUR |
| Водна помпа | 345 EUR |
| Ауспух (комплект) | 200 EUR |
| Спирачни дискове (2 бр. предни) | 235 EUR |
| Накладки (предни дискови) | 115 EUR |
| Фар (комплект) |
255 EUR |
| Преден калник | 405 EUR |
Цените са за оригинални резервни части по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел Renault Megane 1.9 dCi CC /120 к. с./, произведен 2003 г.