„В България се изпълнява гаранцията за младежта, чрез реализиране на отделни мерки за насърчаване на включването на младежи на пазара на труда. Проблемът с младежката заетост обаче, се нуждае от общите усилия на цялото общество – от образователната система, през възможностите за трайна реализация на пазара на труда и открояване на по-ясни перспективи за кариерно развитие, до семейството. Младежката заетост не е проблем, който касае само едно министерство и въпреки, че е направено много и продължава да се прави много от страна на Министерството на труда и социалната политика за предоставяне на възможности за младите хора, решението ще дойде само и единствено с провеждане на единен подход, който да доведе до структурни промени и генерално преодоляване на пропастта между търсене и предлагане на работа в България“.
Това заяви министър Ивайло Калфин днес на кръгла маса на високо равнище „Младежката заетост – предизвикателства и решения“. Форумът е съвместна инициатива на Европейската сметната палата и Сметната палата на България.
„Според последното изследване на Агенцията по заетостта, което очертава профила на младежката безработица, материалната мотивация, свързана със заплащането е водеща, но не е единствена предпоставка за активност на пазара на труда“, подчерта министър Калфин. „Програмите за субсидирана заетост не биха могли да предложат значително по-високи заплати на младежите, тъй като евентуално повишаване на заплащането за целево привличане на младежи, ще доведе до дестабилизиране на общата икономическа обстановка. Не е приемливо младежи, които нямат опит да получават значително повече от работещи с опит и практика. В днешната икономическа обстановка подобна мярка не би била ефективна“, категоричен беше още министърът. Той изтъкна, че извън размера на заплатата, за повишаване на интереса на младежите към пазара на труда, влияние имат, както перспективите за кариерно развитие, така и възможностите за професионални обучения и квалификации. „Проблемът с т.нар. „демотивираните млади“, които нито учат, нито работят, е наистина много голям. Ние в министерството разработваме различни проекти и програми, с които да стимулираме активността им. Мотивацията на младите хора у нас е изключително предизвикателство, за справянето с което ще имаме нужда от съдействието, както на социалните партньори, така и на неправителствени организации. Отворени сме към всички, които имат добри идеи или проекти, с които да мотивираме младите да работят“, каза още министър Калфин.
Младите хора у нас предпочитат да са чиновници, а не да работят в реалния сектор. Това каза изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев пред журналисти по време на форум за младежката заетост, организиран от Европейската сметна палата и българската Сметна палата, цитиран от bTV.
По думите му заплащането в държавния и обществения сектор е по-високо, отколкото в реалния - над 900 лева средна работна заплата при 850 лева в реалния сектор.
Темповете на нарастване на заплатите в обществения сектор също са по-високи, допълни той. Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин коментира, че бизнесът трябва да се замисли защо младите хора предпочитат да бъдат чиновници.
В България се предлагат достатъчно качествени места, проблемът е, че няма млади хора с умения и компетенции, отбеляза Данев. В момента IT секторът, машиностроенето и аутсорсингът се нуждае от по няколко хиляди работници, каза Данев.
Той коментира, че намаляват хората със средно специално образование, увеличават се висшистите, но с професии, които не са необходими на пазара на труда - право, икономика, социални науки. Младите хора предпочитат да учат нещо лесно, а не това, което се търси - имаме нужда от математици, инженери, допълни той.
Според Данев голяма част от нашите компании изнасят национален доход - националната енергетика изнася електричество на по-ниски цени от това, което консумира българският бизнес.
В България има остра нужда от хора, които имат средно професионално образование, каза също Калфин.. Младежката безработица в страната ни е около средните европейски равнища, но у нас младите са най-големият процент хора, които са трайно извън пазара на труда и извън отчетите, отбеляза още социалният министър.