Българските и румънските граждани, работещи в Германия, допринасят с труда си за развитието на нейната икономика. Това показва проучване, изготвено по проект „Справедлива мобилност”, реализиран от двата национално представителни синдиката в България КНСБ и КТ „Подкрепа” и Обединението на германските профсъюзи (DGB).
„Параноята и ксенофобията, които тресат някои западни държави не отговарят на индикаторите в реалността. Факт е, че работещите мигранти внасят с около 34% повече средства от данъци, отколкото получават като помощи от социалните системи на приемащите страни”. Това каза вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков на проведената в рамките на проекта днес кръгла маса на тема „Правата на българите на пазара на труда в Германия”.
Въпреки факта, че българи и румънци стимулират западните икономики с труда си, те много често са поставени при неравни условия на труд и заплащане спрямо останалите. Поради тази причина от 2011 г. стартира и проекта, който цели по-висока информираност на българските граждани по отношение техните права. Вече са публикувани брошури „Знанието е защита!”, а консултации за правата си българите могат да получават и от изградените по проекта шест бюра в Берлин, Франкфурт на Майн, Хамбург, Мюнхен, Дортмунд и Щутгарт.
„Трябва да признаем, че за съжаление негативното отношение към българските и румънски граждани се натоварва допълнително от ромите. И въпреки това повече българи и румънци намират работа, отколкото останалите чужденци в Германия”, изтъкна президентът на КНСБ Пламен Димитров, като цитира данни от изследването. Според него нивото на безработица на българските и румънските граждани в края на 2012 г. е било 9,6%, т.е. малко над средното ниво на безработица в Германия (7,4%), но значително по-ниско от общото ниво на безработица на всички чуждестранни граждани в страната (16, 4%).
Пламен Димитров изрази притеснение, че след като паднат ограниченията за пазара на труда в рамките на Европейския съюз от 1 януари 2014 г., ще е налице изтичане на квалифицирани работници, особено в най-проспериращите сектори, какъвто е секторът на информационните технологии, поради голямата разлика в заплащането. Президентът на КНСБ подчерта, че за 2014 г. се очаква покачване на нетната имиграция на български и румънски граждани в Германия от 100 000 до 180 000 души. Като процент, обаче, българите ще бъдат далеч по-малко, което едва ли ще има значимо отражение на пазара на труда на многомилионна Германия.
Драматично ниските доходи на българите, които упражняват труд в България, обаче, продължава да бъде основен проблем за КНСБ, а и за държавата, която е поставена пред заплаха от изтичане на много квалифицирани кадри. Пламен Димитров се обърна към министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов, който също взе участие в кръглата маса, и изтъкна, че КНСБ ще продължи да настоява за нарастване на доходите, особено за категорийните работници.
Очакването на министър Адемов е, че няма да има толкова голямо изтичане на квалифицирани кадри, тъй като по негово мнение тези, които са искали, вече са се ориентирали и работят извън България. Според данните, които той представи на вниманието на участниците в кръглата маса, от заетите българи на германския пазар на труда 22% са високо квалифицираните, а 46% са тези с относително по-ниска квалификация.
Вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов изрази възмущението си от това, че някои страни се опитват да решат политическите си проблеми за сметка на правата, които българи и румънци имат наравно с останалите граждани на Европейския съюз.
Неделчо Михайлов от Министерство на външните работи на Република България подчерта, че когато се спазва законодателството, тогава в Германия няма да имат проблеми нито българи, нито румънци.
На кръглата маса вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов припомни проблема с командированите работници – механизъм, чрез който много често се нарушават правата на българските граждани.