Путин: Светът се нуждае от гъвкава финансова архитектура без рискове и бариери

Светът се нуждае от модерна, гъвкава финансова архитектура, свободна от рисковете от забрани и бариери, и със стимули за суверенно развитие. Това заяви руският президент Владимир Путин на пленарната сесия на Петербургския международен икономически форум (ПМИФ).

„Светът се нуждае от модерна, гъвкава и отговорна финансова архитектура, свободна от рисковете от забрани и бариери, и със стимули за суверенно развитие. Нейните инструменти трябва да намалят разходите, да ускорят плащанията, да разширят достъпа до финансиране и, разбира се, с подходящи мерки за борба с укриването на данъци, измамите и прането на пари. Естествено, това винаги трябва да се разглежда“, отбеляза руският президент.

Западът загуби интерес към общите търговски правила, след като започна да губи в конкурентната борба.

„Когато им беше изгодно, те промотираха Световната търговска организация (СТО) и нейните идеи, канейки други страни да участват. Но когато Западът започна да губи в конкурентната борба, общите универсални търговски правила, които бяха въведени в рамките на СТО, станаха безинтересни и тежки“, каза той.

Путин подчерта, че самият Запад е затворил механизма на СТО, като е прибягнал до санкции, подкопавайки доверието в организацията. „Въведени са едностранни ограничения и така наречените санкции. По този начин западните страни ефективно затвориха механизма на СТО и подкопаха доверието в тези институции. Ако няма доверие и институцията вече не функционира правилно, тогава бизнесът и правителствата ще намерят друго решение. И то съществува – под формата на двустранни и многостранни търговски споразумения“, отбеляза президентът.

Западът умишлено е създал глобален механизъм за добив на ресурси. Както заяви президентът, в продължение на десетилетия глобалният модел на развитие е изграден около ограничен брой финансови центрове, технологични решения, застрахователни и логистични центрове, рейтингови агенции и резервни валути.

Глобалният модел на развитие, разработван в продължение на десетилетия и представян от Запада като универсален и неутрален, всъщност е бил умишлено проектирана система за добив на ресурси и създаване на зависимост.

„Бих искал да обърна внимание на това, което се случи преди това. В продължение на десетилетия глобалният модел на развитие е изграден около ограничен брой финансови центрове, технологични решения, застрахователни и логистични центрове, рейтингови агенции и резервни валути. Тази структура е представяна като универсална, като уж подходяща за всички и най-важното - като уж неутрална. По същество това е била умишлено създадена система за зависимост или добив на ресурси“, подчерта руският лидер.

Путин отбеляза също, че на практика този механизъм често функционира като инструмент за натиск. „В действителност западната система все повече се използваше като инструмент за политически натиск и нелоялна конкуренция, когато плащанията, технологиите, логистиката или дори достъпът до информация можеха да бъдат прекъснати за миг, за да се накажат онези, които решиха да действат в собствените си национални интереси“, заяви Путин.

„Днес по-голямата част от държавите виждат това. Предприемачи, банки, индустриални компании, фермери и превозвачи го виждат. Стана ясно, че инвестиционните планове и усилията за развитие на бизнеса могат да бъдат изправени пред сериозни рискове. Рискът външната инфраструктура, на която разчитат, да бъде използвана срещу тях“, заяви президентът.

„И така, държавите започват да разработват свои собствени технологични решения, да създават свои собствени маршрути за доставки и свои собствени институции“, заключи руският лидер.

„Сега искам да подчертая това, че всички страни без изключение, като Русия, могат във всеки един момент да загубят достъп до своите законни активи, държани в долари или евро, както и в западната финансова и платежна инфраструктура“, каза той.

Партньорите на Русия използват предимно национални валути; делът на рублата в експортните сделки на Русия в момента е 65%.

Руският президент обърна внимание на тежкото състояние на западните публични финанси, включително високия държавен дълг и големите бюджетни дефицити. „Тази ситуация е изпълнена с нов скок на инфлацията за западните валути, както вече видяхме през 2021-2022 г., когато цените в еврозоната и САЩ се повишиха с 14% за две години. Очевидно е, че при тези условия страните намаляват активите си на Запад и преминават към национални валути. Те все повече използват алтернативни платежни системи и увеличават ролята на цифровите финансови активи, включително цифровите валути на своите централни банки“, добави той.

„Русия вече използва предимно национални валути в търговските си отношения с водещите си партньори. Така делът на рублата в нашите експортни сделки в момента е 65%, или почти две трети“, каза държавният глава.