Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред ФАКТИ: Над 30 университета искат нов Съвет на ректорите

В българското висше образование се очертава ново разделение около представителството на ректорите. Над 30 университета заявяват желание за нова организация, която да бъде по-широко представителна и да осигурява по-ясен комуникационен канал с държавните институции. Според тях досегашният модел на Съвета на ректорите се е изчерпал като функции и представителност, а натрупаните проблеми са свързани не само с процедурите, но и с начина, по който се чуват различните позиции на висшите училища. Защо се стигна до идеята за алтернативен Съвет на ректорите… Пред ФАКТИ говори проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС.

- Професор Димитров, в момента се създава впечатление, че в българското висше образование има два лагера на ректори. Какъв всъщност е спорът? Става дума за два различни Съвета на ректорите или за вътрешен конфликт в една и съща организация?
- Така поставен въпросът има малко променена перспектива. Съветът на ректорите по член 23 от Закона за висшето образование (ЗВО) не следва да бъде определян като алтернативен, тъй като неговото съществуване, статут и функции са изрично регламентирани със закон. По-коректно е да се използва формулировката "законово регламентираният Съвет на ректорите по чл. 23 от ЗВО". В момента имаме сдружение, което е неправителствена организация, Съвет на ректорите в Р България, което действа и сега. Организацията е регистрирана по Закона за юридическите лица, което дълго време бе представяно като гласа на всички висши училища. Освен това има още няколко сдружения, които с различен успех и по различен начин функционират. Има сдружение на частните висши училища, има сдружение на медицинските, които са регистрирани по същия този закон.
От миналата година, някъде около това време, се създаде сдружение на държавните висши училища, което също си има различни интереси. Но конкретният повод за търсенето на представителство на всички висши училища в един такъв съвет беше началото на тази година, когато явно се оказа, че сегашното сдружение някак се изчерпа като функции и представителност и спря да отговаря и да защитава интересите на висшите училища.

- И така се стигна до създаването на новия алтернативен Съвет на ректорите. Така ли да разбираме?
- Пак казвам, този съвет не е алтернативен. Говоря за Съвета на ректорите, който е по член 23 от Закона за висшите училища, който представлява висшите училища. Да, може би се е изчерпал досегашният модел на сдружаване, защото имаше критики и коментари, които вървят в последно време. Имаше критики, че не се чува гласът на всички висши училища. Понякога на тези съвети се обсъждат въпроси, които засягат или държавните, или частните висши училища, или нещо друго.
Може би има и субективни елементи в тази работа, но през май месеци юни всъщност се видя, че имаме позиции и въпроси в този Съвет на ректорите, които не намират своята развръзка. Имаше персонални нападки, имаше опити да се излезе с позиция от Съвета на ректорите и когато се поиска обяснение на Общото събрание, такова не бе дадено.
Един от действащите ректори зададе ясни въпроси за определени неща, които се изказваха от името на Съвета на ректорите, без да са съгласувани. И когато се поиска обяснение на Общото събрание, такова не беше дадено, а се използваха процедурни хватки, за да бъде отложен този въпрос. Въпросът не бил включен в дневния ред, сега ли трябвало да се разисква и т.н. Така ректорите на няколко висши училища просто станаха и напуснаха.

- Да, говорите за сбирката на 11 юни, когато 15 ректори напуснаха Общото събрание?
- Ами, когато не виждате смисъл от съществуването на една структура, която уж е създадена да представлява интересите, защото всички са колеги и са равни помежду си, сигурно се търси и такова решение. Така че това беше и поводът тогава. Но причините са малко по-дълбоки, стоят доста по-назад във времето. Става въпрос за това, че различни интереси на различни висши учебни заведения не са добре комуникирани, така да кажа, и доведени до съответните държавни институции. Така няколко университета решиха да стартират нещо ново. То още не е създадено, това е юридически въпрос, за да се върнем към по-чистата форма на Съвета на ректорите по член 23, както е известно.
В новата организация няма да има хиляди органи, управителни съвети, контролни комисии, етични комисии и други неща, с които да се натоварва организацията. Няма да има членски внос, заради който да ви изключат или да не ви изключат, защото това определено е проблем на сегашното сдружение, в което има 3 или 4 университета, които на практика не участват в работата на Съвета на ректорите. Има някои, които не си плащат членски внос или не посещават самите общи събрания поради различни причини.

- Това ли е причината да искате нова организация – да има един по-ясен и наистина достъпен глас на Съвета на ректорите до съответните институции?
- Да. С колегите имахме такава среща в началото на юли месец, малко преди отпуските, и проведохме много откровен разговор. Там имаше представители на държавни университети, на частни университети, на медицински, на малки, на големи и т.н. Те изразиха много ясно и искрено своята позиция – да няма скандали, да няма разправии. Напротив, да се чува общият глас на българското висше образование, което, за съжаление, не се е получавало през последните няколко години.
Колегите повдигнаха въпроси от всякакво естество, дори такива технически, но важни. Например за акредитациите на висшите училища – частни и държавни, въпроси, свързани с финансирането, свързани със стипендиите на студентите. Когато структурата стане много сложна, става и тромава, а така се губи гласът на висшите учебни заведения – диалогът с държавата се нарушава, някак се губи, а образованието е важна функция.

- Значи това е идеята за този нов Съвет на ректорите, въпреки че юридически въпросът още не е уточнен. Така ли виждате изхода от тази ситуация, или просто може да се намери все пак някаква допирна точка, така че да останете обединени в досега съществуващата организация?
- Ако погледнем общо, представителите на повечето университети в България – говоря за над 30 университета, искат нова организация. Сега е време на отпуски. Към момента бях избран, не точно избран, а поех ролята на координатор на новата организация. На практика не сме приемали нищо, за да структурираме посока и начин на развитие, но целта е да имаме организация, която да представя различните позиции пред институциите.
Пак казвам, че имаше сбъркан комуникационен канал с държавата, защото се получаваше едно селектиране на теми и мнения. Напротив, и най-малките университети, и частните имат своя глас и могат да изразяват своите становища и да стигат до съответните държавни институции.
Но когато, и пак се връщам към тази ситуация, юни месец, когато много университети поискаха обяснение от председателя на Съвета на ректорите по някакъв въпрос, а им се каза: „Ама то не е включено в дневния ред, няма сега да го разглеждаме…“ Това какво е?

- Имало е прилагане на „технически и административни“ хватки, така да разбирам?
- Нещо такова. Това поставя и въпроси вече за морално-етичната страна, за самите отношения вътре в досегашния Съвет на ректорите.

- Значи в самия Съвет на ректорите е имало и някакъв вид разделение?
- Имаше такъв процес, а сегашните действия са неизбежни. Когато виждате, че 16 или 20 университета искат нещо и са много категорични в това, защото говорим за Софийския университет, УНСС, Техническия университет, Медицински университети, инженерни и т.н., виждате, че това не е просто нещо маргинално – 2-3 университета искат нещо си. Когато много университети искат нещо, те трябва да бъдат чути и защитени от този нов Съвет на ректорите. Когато това не се случва, се търсят нови законови форми.

- ВАС окончателно реши, че студентите и в платена форма на обучение имат право на стипендии. Това обаче поставя университетите пред сериозен финансов въпрос. Как виждате нещата да се развият?
- Държавата постави този въпрос миналата година, когато беше това решено през декември месец, а за целта бе отделен и ресурс, който е ограничен в крайна сметка. Мисля, че решението на ВАС е свързано с това, че то не е оформено в закон, а е подзаконов акт, който урежда изплащането на стипендии.
Парите за стипендии поначало не са много и не би трябвало да е проблем за държавния бюджет да ги изплаща. Става въпрос за недостиг от около 14 млн. евро. Независимо дали всички отлични студенти трябва да получат, или известна част от тях, защото в това има логика.
Ако сте в редовна форма на обучение, живеете в София или във Велико Търново и сте на квартира, стипендията помага. Ако сте обаче в дистанционна или задочна форма на обучение, разходите някак са по-малки. Тук ще се намери решение, но това за мен не е някакъв голям проблем и не е проблем, който разделя Съвета на ректорите. Доколкото знам, вече се обсъжда темата в комисия в парламента – такава законова промяна, която да регламентира кои имат право да получават стипендии. Очаквам скоро да има развитие.