На сайта на Софийския апелативен съд беше качено определението, с което убиецът Джок Полфрийман беше освободен предсрочно от затвора. Той изтърпяваше 20-годишна присъда за убийството на студента Андрей Монов след спречкване в центъра на столицата през зимата на 2007 г.
В рамките на пълна стенограма на съдебното заседание се вижда как адвокатът на Полфрийман, прокурорът и юрисконсултът на затвора спорят за наказанията на австралиеца и степента, в която се е поправил. Самият осъден пък твърди, че е бил репресиран от ръководството на затвора, съобщава бТВ.
Страните по делото
„До този момент, наред с положителните моменти в неговото поведение – учебна и обществена дейност, полаган труд, награди, същият (Джок Полфрийман) е извършвал и множество нарушения на правилата в затвора, за което са му били налагани съответни наказания, като тези нарушения са започнали още през 2010 г. и са продължили до месец юни 2018 г., след която дата няма данни за други налагани наказания. Прави впечатление също, че положителният процес е започнал през 2016 г., т.е. по времето когато е наближавало той да изтърпи фактически половината от наложеното му наказание, което е основание да поиска условно предсрочно освобождаване. Като първите по-трайни резултати в тази поправителна работа се констатират едва през 2019 г.”, отбелязва прокурор Трифонова.
Юрисконсултът на Централния софийски затвор посочва, че при предсрочно освобождаване резултатът ще бъде, че „специалната превенция не е постигнала целта си, не е оказала нужното превъзпитателно въздействие на лишения от свобода и за това говори неговото демонстративно протестно поведение и несъгласие с налаганите ограничения, неспазване на правилата, които е установила пенитенциарната система”.
Той отбелязва и че подобна отмяна на по-ранния отказ на Софийския градски съд да освободи Полфрийман би довела „до негативен отзвук сред лишените от свобода, сред затворническата общност в затворите в България, както и сред обществото като цяло”.
Калин Ангелов, адвокат на убиеца, посочва, че твърденията на администрацията на затвора, че осъденият я злепоставя, всъщност са визирали подаваните от него жалби, прераснали в дело в Страсбург срещу България за лошо третиране, което е спечелил.
Той отбелязва и че през 2016 г. Полфрийман три пъти е бил пускан в отпуск като награда за липса на нарушения, но „внезапно според мнението на началника на затвора или на правителството, въпреки, че той няма никакво наказание и никакво нарушение година и половина до м. май 2018 г., той се явява единственият затворник, който фактически не получава обещаната му в плана за изпълнение награда”.
Самият Джок Полфрийман заявява, че 10 г. в затвора не е знаел, че е наказван заради липсата на преведени документи, не е получавал никакви награди за образователната си и социална дейност в затвора, а освен това и са били нарушени правата му: „Чух, че затворът е огледало на общество, тогава, ако затворът е огледало на общество, защо тогава не можем да обсъждаме деянието на сами служители в затвора, толкова колкото аз съм наказан, толкова колкото заповедите от тяхна страна са отнемани и такова обезщетения, наложена от Административен съд, от Европейския съд за права на човек за нарушаване не само на правилата му на човешки права, така че всеки един от мои наказания няма нищо общо с нарушаване на човешки права, не съм нарушавал правата на никой за единадесет и половин години” (словоредът е от стенографския протокол – б.р.).
Мнението на съда
„Конкретните доказателства по делото установяват данни за поправянето на осъдения, които определят по-нататъшния му престой в затвора като неоправдан от гледна точка на легитимната потребност от постигане на целите на наказанието, доколкото по отношение на него те вече следва да се приемат за успешно реализирани” – това е тезата на апелативния съд.
Съдебният състав подчертава, че, по силата на закона, Полфрийман се води ненаказан за извършени нарушения в затвора, защото наказанията може да се заличават, включително – заради награди. Някои от наказанията пък са от преди привеждането в изпълнение на присъдата.
„Апелативният съд съобразява също така и представените и приети като доказателства положителни характеристики, дадени от председателя на Български хелзинкски комитет, както и от пастор К. и отец П.. Те съответстват на констатациите в докладите от 2018 и 2019 година, доколкото и наблюденията на самата администрация в затвора за личността на осъдения, също са в позитивна насока”, пише в определението.
Колко опасен е Джок Полфрийман: „Преди процесното осъждане осъденият не е имал криминални прояви. И по време на изпълнение на наказанието с поведението си в затвора лишеният от свобода в нито един момент не е разкрил, че може да представлява риск било за останалите лишени от свобода, било за служителите в администрацията или за когото и да е друг, дотолкова, доколкото никоя от неговите прояви не разкрива криминогенен елемент, свързан с насилие или с незачитане на чуждите права или с незачитане на правилата в социума”.
Какво ще прави Джок Полфрийман на свобода?
Преди решението на съда австралиецът коментира и какво би правил, ако бъде освободен.
„Искам да продължавам на моя дейност като част на Българско затворническо сдружение, защото за 12 години, въпреки че съм намерил собствен занаят, дейности в затвор, затвор не ми дал работа за първите 8 години, защото те не са искали аз да имам кръстчета, тоест намаление на присъдата ми, така че за 12 години най-вече съм учил законите – ЗИНЗС, различни европейски законите изисквания, идеята ми е когато излизам от затвор да продължавам по тази насока, реформите в институции на българската система” (словоредът е от стенографския протокол – б.р.), казва Джок Полфрийман.
Той обаче отбелязва и че има осигурена работа не само в нашата страна, но и в Австралия и Германия.
Още снощи близките на убития през 2007 г. студент Андрей Монов заявиха, че "Тези, които са взели решение за предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман, дължат коментар и обяснение пред цяла България".