Преди 76 години на Гарнизонното стрелбище в София угасна един от най-ярките поети на България.
Това написа в профила си във „Фейсбук“ президентът Румен Радев.
Никола Вапцаров се осмели да предизвика историята от името на малкия човек, останал извън нейните празни контури. И ако днес стиховете му продължават да ни окриляват и смущават, то е, за да ни напомнят, че да хленчим не ще ни помогне. Че между нас и надеждата за утрешния ден са барикадите на живота, които единствено делата и ръцете ни могат да срутят.
Разстрелът не съкруши гласа на поета, не ни отне Вапцаровата убеденост в прогреса – технически, човешки, обществен, социален - напредък за всички, за безброя. Упованието, че дори, когато животът без милост ни връзва крилата, с главите си можем да счупим ледовете, да снемем слънцето при нас. Защото вярата е също така нужна на човека, както и хлябът.
Оставил приживе само една стихосбирка, Никола Вапцаров доказа, че талантът не се измерва с обема на творчеството. И от дистанцията на отминалите години все по-ясно виждаме как със силата на своя стих и съвест поетът надживява палачите си – и физическите, и тези от ново време.
Поклон пред паметта на Никола Вапцаров!