28 октомври 312 г. Битката при Малвийския мост

На 28 октомври 312 г. се е състояла битката при Малвийския мост. Сражението предопределя развитието на Европа като християнска цивилизация.
Борбата между Максенций и Константин навлиза в своята финална фаза към 312 г. Победителят получава едноличната власт над цялата западна половина на Римската империя. Разпадането на Тетрархията, наложена от Диоклециан доказва, че моделът на споделената власт е твърде неподходящ за късната римска империя, обградена с външни врагове и контролирана от амбициозни и честолюбиви мъже.
Армията на Константин се насочва към Рим, следвайки Виа Фалминиа. вместо да изчака Константин да обсади града и да изтощава силите си, Максенций, уверен в численото си превъзходство избира да пресрещне врага край Милвийския мост. Силите на Максенций преминават Тибър по понтонен мост, тъй като самият Милвийски мост е бил повреден. Силите на Максенций се разполагат твърде близо до реката и това им коства победата. На следващия ден, Константин започва битката като атакува вражеската кавалерия със своята и я разбива.
Следва комбинирана атака срещу центъра на Максенций, който започва да се огъва. Максенций решава да се изтегли към Рим и да брани града, но е твърде късно. Понтонният мост рухва и много от войниците на Максенций се давят в Тибър, а останалите са избити или пленени от силите на Константин.
Самият Максенций е сред онези, които стават жертви на реката. Победата на Константин го превръща в едноличен владетел на Запада, а в последствие и на цялата Римска империя. Триумфът му подготвя пътя за въвеждането и легализирането на християнството и не е изненадващо, че в последствие християните създават мита, за божественото явление в съня на Константин преди битката, в което се казва, че с божия знак на щитовете си, армията му ще победи. По-късно този знак се превръща в неразделен елемент от символиката на късната Римска империя и наследилата я Византия.