Няма съгласувано име за изложбата на ръкописи от територията на днешна Република Македония в Кралския музей "Маримон" в Брюксел, заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев.
Във връзка с информацията за предстоящата изложба на ръкописи от територията на днешна Република Македония Андрей Ковачев информира, че се е свързал с организаторите на изложбата от белгийска страна - Кралския музей "Маримон" и организацията "Валони-Брюсел Интернасионал" (ВБИ), съобщиха от ГЕРБ.
И двете белгийски организации са уверили Ковачев, че все още няма съгласувано име на изложбата, но че в това име няма да фигурира думата "македонски". От организацията "ВБИ" информираха българския депутат, че двама учени от Католическия университет в Лювен са командировани в Република Македония, за да се запознаят с ръкописите, които предстои да бъдат изложени в Белгия.
Той е получил уверение от белгийска страна, че тези ръкописи ще бъдат представени по научно обоснован начин, който ще се базира на доклад от двамата белгийски учени. Белгийската страна е готова да обсъди техните заключения и с българските учени.
Андрей Ковачев, който е ръководител на българската делегация в Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент, смята, че ако ръкописите бъдат коректно представени и българската научна общност бъде привлечена за участие, изложбата може да бъде пример за едно съвместно представяне на общата история на Република България и Република Македония. Това би бил ясен знак за изпълнение на препоръката на Европейския парламент от последния доклад за напредъка на Република Македония по пътя й към членство в ЕС.
Изложбата "Хиляда години писмена традиция в Македония" е обявена във френската секция на Кралския музей в Мариемон - Musée royal de Mariemont (www.musee-mariemont.be) със заглавието "Старинни ръкописи от ХІІІ - ХІХ век" (Manuscrits anciens du XIIIe au XIXe siècle).
Мини скандал се разрази около наименованието на изложбата в Брюксел. Наши евродепутати рязко възразиха срещу наименованието „македонски”. Български историци бяха категорични, че няма такова нещо като „средновековни македонски ръкописи”.