Православната църква почита св. Атанасий Александрийски в деня на смъртта му на 2 май и на 18 януари, съвместно с живелият в малко по-късни времена Кирил Александрийски. Сред българският народ обаче именно 18 януари е известен като Атанасовден, един от най-големите зимни празници.
Свети Атанасий е роден през 296 година в град Александрия, столица на Египет по онова време и голямо морско пристанище. В началото на четвърти век християнството се е разпространило вече в земите на цялата Римска империя, което ще рече всички земи по Средиземноморието, както и отвъд нейните предели. При толкова много различни народи от цялото това пространство на Северна Африка, Сирия и Палестина, Мала Азия, Балканите и по-далечна Скития, Илирия и Панония, Германия, Галия, Италийския и Иберийския полуостров и т.н. не е чудно че се намират различни тълкувания по важни въпроси свързани с вярата.
Обсъждането на тези въпроси назрява в началото на четвърти век, когато след изминали три века, християнството вече е признато за официална религия в Римската империя. Това признаване на християнството за официална религия (но все още не и държавна) става с два едикта – Сердикйски (Софийски) от 311 година и Медиолански (Милански) от 313 година.
При император Константин I (306-337) е свикан събор на църковните отци от всички краища на империята за уточняване въпросите на вярата. Тези въпроси засягали повече източните провинции откъдето първоначално тръгнало и се разпространило християнството. Съборът се провел в град Никея (днес Изник) близо до Мраморно море и столицата Константинопол (днес Истанбул) през 325 година и на него участвали 318 отци.
По това време св. Атанасий е бил вече около тридесет годишен. Присъствал на събора заедно с тогавашният Александийски архиепископ Александър, чието място малко по-късно наследява. Именно в Александрия започва проповедите си местният свещенник Арий, чието учение довежда до необходимостта за разглеждане на важни въпроси в православието. Дейността на Атанасий на Първият вселенски събор толкова го прославила, че той след продължителния събор той завърнал в Александрия като известен богослов, който скоро заел архиепископската катедра. Въпреки това споровете между различните богословски течения в тези ранни години в утвърждаване на християнството довели до няколкократните заточения на Атанасий в западните земи на империята. Самият император Константин опасявайки се от бунтове в Александрия изпратил Атанасий в Галия (днешна Франция), където той останал две години, преди да се завърне обратно. От всичките 47 години на своето епископско служение св. Атанасий прекарал 15 в изгнание. Основни негови догматически съчинения са „Четири слова против арианите” (356-359 г.), посветени на утвърждаване божествеността на Спасителя Исус Христос. На него се преписват и множество коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди.
Дейността на св. Атанасий Александрийски е свързана и с българските земи. Според легендата при участието си на събора в Сердика (днешна София) през 343/344 година той преминал през мястото където малко по-късно е построен манастирът св. Атанасий. На това място край главния път от Константинопол за Сердика, на хълма над днешното село Златна ливада, се намирало красиво място с лековита вода. Според преданието именно св. Атанасий основал тук манастир, затова и самият манастир претендира за най-древният на територията на Балканите.
Въпреки че на съборът в Сердика от 343/344 като мащаби е сходен с този в Никея от 325 година и започва като вселенски събор, той завършва като канонотворчески събор, но не е признат за вселенски. Съборът е свикан от Констанс (333 -350) и Констанций (337 -361) синовете на Константин Велики. Тези първи вселенски събори, на който присъствали едни от най-образованите и мъдри хора на своето време, на които се решавали важни въпроси свързани с православната вяра, създавали се правила, имали широк отзвук сред населението.
В българският фолклор са запазени няколко варианта на една песен в която се пее за цар Костадин и за триста попа, които четат „бяло книже” изписано с „черно слово и червено”. Въпреки опитите да разчетат тази книга изписана с букви тези триста попа не успяват. Или както се пее в песента :„Та се дошли триста попа, та се чели бяло книже, бяло книже, черно слово, черно слово и червено, не можали да разчетат бяло книже, черно слово, черно слово и червено.” Тази песенен няма какво друго да отразява освен значимото събитие на Първия вселенски събор проведен при император Константин Велики, на който действително са участвали около 300 църковни отци (попове) или този проведен в Сердика двадесет години по-късно по време на синовете му Констанс и Констанций. Тези събори са съпътствани с много богословски и чисто научни спорове, които намират своето решение чак след продължителни дискусии, разделение и дори известна принуда. Тази песен за цар Костадин (Константин или Констанций и Констанс), който повикал триста попа да четат „бяло книже”, наред с другите спомени от далечни времена още веднъж поставя въпроса за древността на населението по тези земи и за реалното му участие във важни за историята на църквата и държавността събития.
Свети Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст в 373 година. На иконите се изобразява като беловлас и белобрад мъдрец, което показва една значителна възраст, до която не много свети мъже доживяват.